Време за данъци!
Само след два дни е 15 април. Тази дата е може би една от най-тъжните през цялата календарна година. Защо ли? Защото всички работещи (и плащащи данъци) хора трябва да са приготвили и предали своите данъчни декларации.
Предлагаме на вашето внимание една кратка уводна статия на Мъри Родбърд, излязла на 15 април 1969 година във вестник " The Libertarian".
15 април е страховитият ден, в който се плащат годишните подоходни данъци. Той ни дава повод да се замислим за смисъла и същността на данъците и правителството, само по себе си.
Първият и най-важен урок, който трябва да научим за данъчното облагане, е че то по своята същност може да се определи като класическа форма на грабеж. Нито нещо повече, нито нещо по-малко. Но какво разбираме под думата „грабеж"? Грабежът е действие на присвояване на нечия чужда собственост с помощта на използване на сила или със заплаха от използване на сила. А най-важното е, че това става без изричното и доброволно съгласие на жертвата на този грабеж. И все пак какво друго представлява данъчното облагане?
За тези, които считат, че данъчното облагане (в някакъв неясен и мистичен смисъл) е наистина „доброволно", то тогава тези хора не трябва да имат угризенията да пренебрегнат съществената особеност на закона, който казва, че пропускът да се платят определените от закона данъци се дефинира като криминално действие и носи след себе си определени наказания.
Но дали някой сериозно вярва, че ако плащането на данъци е наистина доброволно, например с цел да се подпомогне Американската асоциация за борба с рак, то всеки иззет приход би намерил мястото си в правителствената каса, при това – доброволно? Тогава защо да не го направим като експеримент, за няколко години или за няколко десетилетия – и така ще разберем?
Но ако данъчното облагане е грабеж, тогава то следва по същия естествен начин, както след нощта настъпва денят. Хората, които за замесени и преживяват от този процес, могат спокойно да се нарекат „банда от крадци". Следователно правителството не е нищо друго освен една банда от крадци, заслужаващи морално и философски да бъдат третирани точно като група от хулигани и нищо повече.
Това бяха встъпителните редове написани от Мъри Ротбърд във вестник "The Libertarian", излязъл на 15 април 1969.
Това издание е било специално посветено на все повече нарастващата маса от американци, които са привлечени от мощта на оръжието от което „власт имащите" държавници най-много се боят – т.н. данъчен бунт. Тоест страхът, че при евентуалното му избухване ще се прекъсне кранчето, от където черпят жизнените си сили тази класа.
Предлагаме Ви да прочетете цялото издание на вестника, защото то ще бъде разбрано от млади и стари, от бедни и богати, от „работническата класа" и средната класа и при това независимо от расата , цвета на кожата и вярата на човека.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Мъри Ротбърд (1926-1995) е един от най-ярките представители на австрийската икономическа школа
