Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Впомощ на БСП

16.12.2006
Оцени тази статия:

 

Наскоро Българската социалистическа партия (БСП) представи проект за предизборнапрограма. В него накратко са посочени основните идеи, които ще следва БСПако спечели изборите и състави кабинет. Тъй като до момента социалистическатапартия води във всички социологически проучвания и има голяма вероятностда управлява след изборите този проект за програма става твърде интересен.

Още в началото са посочени ограниченията пред икономическата политика споредБСП. На първо място е поставен валутният борд. Изглежда валутният борд всеоще се разглежда като пречка от страна на БСП. Той наистина е пречка, ноне пред успешната икономическа политика и пред икономическия растеж, защотое един режим на твърди бюджетни ограничения, който не дава възможност запрекомерни дефицити и изисква поддържането на фискална дисциплина. Валутниятборд е единственият режим, който осигурява стабилност на парите (ниска инфлация),конвертируемост на българския лев, стабилност и предвидимост на средатаза бизнес.

Той не позволява да се случат преразпределителните процеси вследствие наинфлацията, каквито например имаше по време на кризата от 1996-7 г. каторезултат от действията на БСП.

Като второ ограничение се приема сътрудничеството с Международния валутенфонд (МВФ). Това също е свързано с препоръките на тази институция за разумноуправление на държавните финанси и оттам невъзможността за използванетона големите дефицити като средство за стимулиране на икономиката.

Следващото ограничение пред БСП е влизането на България в икономическияи валутен съюз. Тук са обхванати критериите от Маастрихт – ниска инфлация,ниски лихвени проценти, бюджетен дефицит под 3% от брутния вътрешен продуктза съответната година, ниски и устойчиви равнища на държавен дълг и стабилностна местната валута спрямо еврото (колебание в рамките на +/-15%). Някоиот критериите тук не са особено строги – например тези за бюджетния дефицити досега бяха спазвани през всяка година от въвеждането на валутния борд.Средно за периода дори има излишък. Само че цялостното впечатление от проектаза програма на БСП е, че тази традиция няма да бъде спазена.

В представените варианти за развитието на икономиката може да се направивръзка между размера на бюджетния дефицит и икономическия растеж, койтосе очаква от страна на БСП. Оптимистичната прогноза предполага растеж от8% при бюджетен дефицит от 1.5% от БВП, докато песимистичната – растеж до6.5% при нулев дефицит. Оттук ясно проличава, че ще бъде следвана една експанзионистичнафискална политика, която обаче не би могла да доведе до подобен растеж наБВП.

Подобен по размер устойчив ръст на БВП наистина е необходим на българите,за да постигнат догонването на реалните доходи на гражданите от Европейскиясъюз, но това не може да се постигне чрез политика, която е кейнсианскапо характер и е отречена отдавна в икономическата теория и практика. Подобнаполитика има за дългосрочна последица нарастване на публичния дълг (външени вътрешен), повишаване на лихвените проценти, изтласкване на частните инвестициипоради по-скъпото им финансиране, повишаване на инфлацията и в крайна сметкапо-нисък икономически растеж. При тези условия всяка прогноза за растежнад 5% изглежда оптимистична.

По отношение на ускореното догонване на европейските доходи в БСП явноимат предвид това да се случи само с работещите в бюджетната сфера, безобаче това да е свързано с нарастването на тяхната производителност на труда.Това означава единствено, че повече средства ще бъдат иззети от хората,които действително добавят стойност, поемат риск и по тази причина изкарватдоходи, в полза на останалите, които разчитат на преразпределението на чуждипари. такова голямо увеличение на заплатите се случи в Унгария по поводвлизането в ЕС и по тази причина тогавашният министър-председател по-късноси подаде оставката. Така че ако в БСП искат да се поучат от чуждия опитте по-добре да изпълняват това свое намерение – ползата от това ще бъдекакто за цялата икономика, така и конкретно за тях.

Следващата идея на БСП, която може да доведе до негативни последици е засемейното подоходно облагане. Това е още един популистки ход, който ще допринесеза усложняване на данъчната система, ще даде стимули за увеличаване на корупциятасред данъчните служители и няма да постигне целта си да подпомогне по-бедните.Освен това така се предоставят облекчения за определен кръг от хора вместода се намалят данъците за всички.

Друга идея, която е със социална насоченост е обвързването на социалнатапенсия, гарантирания минимален доход и минималната работна заплата с официалноприетата от ЕС граница на бедността. Минималната работна заплата е още единпример за инструмент, който изглежда се използва с добри намерения (по-високидоходи за хората, които я получават) само че общият ефект от нея е изцялонегативен* . Изглежда, че БСП активно ще използва тези инструменти за въздействие,но тук възниква въпросът откъде ще се намерят средства за това. Един източнике реализирането на бюджетни дефицити и съответно използване на фискалниярезерв за социални разходи. От БСП разчитат на голям растеж на БВП самоче без необходимите реформи този растеж е просто невъзможен.

А БСП на практика не предлага такива радикални промени (освен, разбирасе, използването на бюджетния дефицит за “стимулиране” на икономиката).Едно добро предложение е за нулевата ставка по реинвестираната печалба зафирмите. Само че изглежда то ще може да се използва от ограничен кръг отфирми, а не от всички.

Можем да съдим за това от законопроекта, внесен в Народното събрание отСергей Станишев, в който се казва, че от печалбата се приспадат делът отнея, реинвестиран в новопридобити машини, производствено оборудване и апаратура,използвани за производствена дейност. Под производствена дейност в Законаза корпоративното подоходно облагане се разбира: “процесът на създаванена нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване на (обработкаили преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация”. Тоесттук не се обхващат фирмите за услуги и тази промяна ще има характер на преференция,а не на премахване на данъка за всички. Това съответно ще предизвика опитичаст от дейностите да се представят като производствени. Освен това такаще се изкривят стимулите на инвеститорите именно към тези дейности, прикоито данъкът е по-нисък.

В БСП определят и приоритети, които според тях биха могли да ускорят развитиетона икономиката. Това са високите технологии, инфраструктурата, туризмъти селското стопанство. Това логично се свързва с останалите части от програматаи представлява типичното виждане, че чрез повече държавни разходи за инфраструктураи преференции за дадени отрасли може да се постигне по-висок растеж. Високитетехнологии, туризмът и селското стопанство наистина са важни, но те се развиватестествено и без намесата на държавата.

Ролята, която трябва да приеме държавата в случая е да осигури възможностза развитие на всички отрасли чрез необходимите реформи за това. Такивамерки биха били въвеждането на нулев данък върху реинвестираната печалбаза всички фирми, ограничаване на лицензионните и разрешителните режими,подобряване качеството на публичните услуги и приватизация на част от тях,по-добра защита на правата на собственост и по-добро гарантиране на спазванетона договорите и др. друга основна пречка пред бизнеса и гражданите е големиятразмер на осигуровките, които значително увеличават разходите за наеманена работници и съответно намаляват разполагаемите доходи да тези работници.Но това не се споменава никъде като проблем в проекта за програма на БСПмакар че наистина има социален смисъл.

В допълнение ще кажем, че част от таблиците с прогнозите на БСП показватнесъвместими числа едни с други, което може би ще бъде поправено в по-следващитеверсии на програмата. Като цяло в програмата на БСП няма нищо изненадващо,в нея е отразен един твърде голям оптимизъм за развитието на България ипо този начин тя изпълнява чисто предизборни задачи. Вероятно при нейнотопо-нататъшно развитие тя ще придобие и по-завършен и по-убедителен вид,но в момента тя не би могла да изпълни поставените икономически цели.

 

 

---------------------------

* Повече за негативните ефекти от минималната работна заплата можете давидите на http://www.ime.bg/pr_bg/203-2.htm




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).