Вотът на недоверие: икономически смисли
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Тази седмица СДС реши да поиска вот на недоверие на правителството. В настоящия момент е малко вероятно той да бъде успешен. Аргументите на опозицията и правителството по данъчната политика обаче със сигурност се отразяват върху стопанската политика. Какво може да се каже за дебатите от седмицата по данъците:
1/ По т.нар. „хаос с лекарствата“. Всъщност, парламентарната група на ОДС настояваше именно това да бъде причина за вота. Данъчната политика обаче няма нищо общо с проблема. През 1999 г. беше въведен ДДС за някои стоки (между които хляб и млечни продукти), които допреди това бяха освободени. Данъкът започна да действа без проблеми, а цените не се промениха значително в първоначалния момент. Оттогава насетне конкуренцията на пазара определя във всеки един момент цените, които отразяват желанията на потребителите и възможностите на производителите. В случая с лекарствата имаме типичен провал на държавната намеса, а по-специално – провал с фиксирането на цените. От своя страна, аргументът в полза на правителствената намеса в цените се основава на факта, че здравната каса (НЗОК) е основен купувач, което всъщност е и основният проблем. Фиксирайки цените, правителството се опитва да контролира разходите на НЗОК. Самото съществуване на НЗОК и сегашният модел на здравно осигуряване са гаранция, че в бъдеще ще възникват подобни проблеми – с цени на лекарските услуги, болнични консумативи и пр. Като крайна форма на държавна намеса НЗОК нарушава и ще нарушава на свободата на избора в своята област и извън нея. Намесата в цените на лекарствата е опит да се поправи негативния ефект от една държавна намеса (лошото управление на средствата на НЗОК) с друга държавна намеса (ограничаване на свободата на ценообразуването при лекарствените средства).
2/ По имуществените данъци. На друго място в това издание се спираме по-подробно на дискусията за размера на местните данъци и такси. Тук само ще отбележим, че тенденцията за намаляване на преките данъци и увеличаване на имуществените данъци е по-скоро положителна. Предимствата на имуществените данъци са основно две: почти невъзможно е да се заобиколят, т.е. имаме справедливост за всички, и второ, изравняват облагането според действителното богатство на данъкоплатеца. Ако изобщо се приеме, че облагането с данъци трябва да е съобразно с богатството, то трябва да се облагат както доходите, така и имуществото.
3/ По патентните данъци. Аргументът е най-общо „непоносимост“. Протестите на занаятчийските организация, синдикати и СДС не засягат същината на проблема. Дебат по размера на данъчното задължение на определен търговец или вид бизнес няма как да се води, ако не се използва сравнение с общата данъчна тежест за всички. В този смисъл, няма как да се прецени дали е много или малко да се платят 500 лв. от търговеца Х. Може да се каже, че това е повече от миналата година (ако миналата година данъкът е бил примерно 300), или че е повече или по-малко, отколкото би платил при облагане на дохода по общия ред. Проблемът с аргумента „патентният данък е висок“ е следният: най-вероятно, тежестта е по-лека, отколкото би била при облагане с данък върху печалбата или данък върху общия доход. Тогава остава въпросът защо не се атакуват ставките по ЗОДФЛ и ЗКПО, след като те налагат дори по-голяма тежест от патентния данък. Позицията на правителството (в лицето на Милен Велчев и Атанас Кацарчев) показва неразбиране на основната причина такъв вид облагане изобщо да съществува. А тя е да се наложи лесен за администриране и нисък като размер данък, който да се плаща от най-малките фирми и самонаети, които иначе са трудни за контролиране от данъчната администрация. Патентите сами по себе си са проява на несправедливост – тежестта при тях по определение е различна от общата тежест за останалите фирми. Съществуването на патентните данъци е компромис с принципа за еднакво третиране на данъкоплатците. Що се отнася до заплахите от минаване в „сивата икономика“, те звучат по-скоро несериозно. При повечето дейности, облагани с патентен данък, контролът от държавата е най-вече чрез лицензионните и регистрационните режими. Малко е вероятно някой предприемач да остане незабелязан от съответните „разрешаващи“ органи, така че да успее да не плаща и данък. И накрая, важно е да отбележим, че патентните данъци, макар да засягат много лица, са всъщност относително малък дял от общите данъчни приходи в бюджета. Вместо с тях, опозицията и синдикатите биха могли да се занимават с други данъци, като например акцизите или подоходния данък, а защо не и осигуровките, които, макар да не се наричат данък, са пак толкова задължителни.
Но темата данъци винаги ще е свързана и с темата държавни разходи. Няма как данъците да се намаляват без да се намаляват и държавните разходи. Последното означава по-малко държавната намеса и повече индивидуална отговорност при пенсионното и здравното осигуряване и образованието.
