Войната срещу фондовия пазар*от Ричард Ран, член на Консултативния съвет на ИПИ (със съкращения)
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Защо все още търговията на фондовия пазар е унила? Причината е в политическите действия и решения на Вашингтон, които биха повлияли негативно на всяка икономика и всеки инвеститор.
Миналия месец президентът реши да почете великия Нобелов лауреат по икономика – Милтън Фридман. На церемонията Милтън Фридмън каза следното: „Моето виждане за държавните разходи може да се изрази чрез следната алегория. Когато някой харчи собствените си пари за свои нужди, той е много загрижен за това колко пари са изразходени и как точно. Когато някой харчи своите пари за някой друг, той все още е загрижен за това колко пари са изразходени, но е по-малко загрижен за това как. Когато някой харчи чужди пари за себе си, той не е много загрижен от това колко пари са изразходени, но е загрижен как. Когато някой харчи чужди пари за някой друг, той не е загрижен нито от това колко пари са изхарчени, нито от начина, по който са похарчени.“
Присъстващите на церемонията, включително президента, се съгласиха с това, защото за всички е ясно, че правителството не изразходва парите на американските данъкоплатци със загриженост. И би трябвало всички да сме загрижени за разходите на правителството, защото когато правителството изразходва нашите пари, всички страдаме. Резултатът е по-нисък икономически растеж, по-голяма безработица, по-ниски доходи и засилен натиск за увеличаване на данъците.
Когато републиканците имаха контрол в Конгреса през 1994 г., те можеха да внасят объркване в предложенията на президента Клинтън за разходите и обратно. В резултат на това разходите на федералното правителство се понижиха от 20.7 % от брутния вътрешен продукт през 1995 г. до 18.4 % от БВП през 2001 г. Редукцията в относителния размер на федералното правителство беше главната причина за подема в икономиката и на фондовата борса.
В настоящия момент е в ход силен обрат в управлението на правителствените разходи, но не само поради допълнителните разходи от войната срещу тероризма.
В резултат на това, разходите и инвестициите на частния сектор са „изтласкани“ (б.пр. т.нар. ефект crowding-out: правителствената политика по заемане води до повишаване на лихвените проценти, които ограничават достъпа на частния сектор до кредитните пазари), и много членове на Конгреса предлагат увеличаване на данъчната тежест на инвестициите и бизнеса.
Страхът от по-голямо правителство, повече данъци и повече регулации понижава очакванията на инвеститорите за печалба на компаниите и води до нежелание за инвестиране в акции на компаниите. В същото време, администрацията продължава да иска от европейските страни с високо данъчно облагане информация за чужденци, които инвестират в САЩ. Това намалява размера на жизнено необходимите чуждестранни инвестиции за икономиката на САЩ и води до понижаване на цените на акциите на фондовата борса и на стойността на щатския долар. От друга страна, по-ниската стойност на щатския долар увеличава инфлационния натиск, който води до увеличаване на лихвените проценти, в резултат на което се понижава икономическия растеж.
Икономистът Уилям Нисканен, член на Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън, наскоро завърши нов преглед на доказателствата за въздействието на правителствените разходи и данъчно облагане върху икономиката. Изводите, които направи, са, че „пределният разход на правителствените разходи и данъци в САЩ може да е приблизително $ 2.75 на допълнителен долар данъчен приход.“ Това означава, че за всеки допълнителен долар данъчен приход, който правителството разходва, брутният ни вътрешен продукт се намалява с почти $ 3. Много малко правителствени програми могат да доведат до $3 полза от всеки долар, изхарчен от тях.
Повечето членове на Конгреса и почти всички отговорни длъжностни лица в администрацията ще се съгласят, че много правителствени програми са губене на пари и данъчното облагане влияе негативно върху производителността. Но вместо да правят правилните неща избраните от нас лидери предпочитат да претендират, че помагат на населението като не изразходват техните пари, а увеличават данъците на производителните компании.
Крайно време е да кажем на нашите избраници да прекратят икономическото самоубийство на страната. Решението е просто: да редуцират нарастването на правителствените разходи, както и тарифите, да намалят данъците за икономически производителните дейности, да прекратят ненужните и скъпи регулации и да спрат да отблъскват чуждестранните инвеститори.
Ние се сблъскахме с враг и той е този, когото избрахме, след като каза, че ни е приятел. Но истинските приятели не крадат от икономическото ни бъдеще.
* Статията е публикувана в The Washington Times, 6 юни
