Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Висше образование

Автор: Петър Ганев / 20.04.2007
Оцени тази статия:

Тази седмица Народното събрание гласува на първо четене измененията в закона за висшето образование. Въпреки че постоянно се говори за по-голяма автономия на университетите и поставянето им в една конкурентна среда, управляващите все още се страхуват да предприемат по-радикални мерки в тази посока. Нека разгледаме направените промени:

1) Университетите ще могат да определят бройката на приеманите студенти

Правото на университетите да определят бройката на приеманите студенти обаче е ограничено от задължението тази бройка да не надвишава капацитета на висшето училище определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). В това допълнително ограничение няма никаква логика. Едва ли може да се очаква, че университетите ще започнат да приемат необосновано голям брой студенти, само и само да приберат повече пари от такси. Дори и да го направят, единственият резултат, който ще постигнат, е, че няма да имат възможността да предложат адекватно обучение на новоприетите студенти и ще загубят голяма част от репутацията си, а с нея и голяма част от потенциалните бъдещи студенти. Излишно е да се дават каквито и да е било правомощия на НАОА, след като пазарният принцип ще принуди университетите да действат максимално ефективно.

Всъщност основният стимул за висшите училища да бъдат максимално конкурентноспособни е, че според новия закон държавната субсидия ще зависи от бройката на студентите. Въпреки че не е казано как точно ще зависи и дали този механизъм ще се доближава до ваучерната система, в която всеки студент „носи" със себе си определена сума пари от бюджета, този нов подход със сигурност ще има положителен ефект върху качеството на образованието.

2) Университетите ще могат да определят размера на таксите

Правото на университетите да определят размера на таксите обаче също е ограничено от задължението таксата да не надвишава определената студентска издръжка от Министерския съвет. В основата на това ограничение стои някакъв страх, че университетските такси ще скочат чувствително, ако се даде пълна свобода на висшето училище. Истината е, че най-вероятно повишаване на таксите ще има, но то едва ли ще бъде толкова значително, а и ще бъде изцяло в рамките на пазарния принцип. Това означава, че добрите университети ще повишат таксите си, което е нормално след като предлагат качествена услуга. Всеки университет, който си позволи да покачи таксите без да се съобразява с пазара, ще загуби моментално голяма част от студентите си.

Трябва да отбележим все пак, че университетите ще могат да въведат система за диференциране на таксите в основа на критерии определени от самите тях. Това означава, че може да бъде създаден силен мотивиращ механизъм, при който добрите студенти да плащат ниски такси или направо да бъдат освободени от такива.

3) Съвет на настоятелите

Докато първите две изменения подсказват някакво желание за по-голяма автономия на висшите училища и подпомагат в някаква степен формирането на конкурентна среда, то създаването на съвет на настоятелите в университетите чрез закон е доста странна идея. Проблемът не е в съществуването на подобен съвет. Много университети са създали подобни структури, за да осигурят по-добро управление на конкретното висше училище. Тези структури обаче са създадени доброволно и нямат статут на неприкосновеност. Проблемът в случая е, че този орган се създава чрез закон. Това външно за университета тяло, в което автоматично влиза и един представител на МОН, може единствено да намали ефективността на управлението на висшите училища. Твърдението, че този съвет само ще дава становища и няма да се меси в управлението не звучи много убедително. Очевидно един такъв орган ще има огромна неформална власт и може неимоверно да усложни вземането на решения на всички нива в университета.

4) Студентски омбудсман

В българските университети съвсем наскоро навлезе понятието „университетски омбудсман". Ето, че не мина много време и вече чрез закон се сдобихме и със студентски омбудсман. Освен че ще е член на съвета на настоятелите, студентският омбудсман ще има и много други функции, които да подобрят комуникацията преподаватели - студенти - администрация. Няма нищо по-хубаво от това студентите да участват активно в управлението на университетите, но точно за тази цел съществува и студентският съвет. Всъщност сега и двата органа ще се избират от студентите и ще имат идентични функции. Въпреки всичко, ако ще има някакъв орган, който да бди над управлението на висшите училища, то той най добре да бъде избиран от студентите.

Горкият ректор

Представете си за момент, че сте ректор на реномирано висше училище в България и трябва да вземете решение за размера на таксите и бройката на студентите, които ще обучавате във вашето висше училище. Хубаво е да не забравяте, че сте получили подкрепата на вашите колеги, за да заемите този пост и единствено вие носите цялата отговорност за последствията от вашето решение и бъдещето на университета. Въпреки че университетът ви е един от най-добрите в страната, вие не може да определите по-висока такса от останалите висши училища и имате ограничение за бройката на студентите. Това на практика означава, че няма какво толкова да решавате след като всичко е регламентирано, но за сметка на това пред вратата ви чакат 40 представители на студентския съвет, 7 представители на съвета на настоятелите, студентският омбудсман, академичният омбудсман и всички те имат законовото право да ви подскажат какво да направите.