Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Видими ефекти от налагането на предпазни за ЕС мерки по глава правосъдие и вътрешен ред

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:
 

 

Ако не си затвори очите пред явно алогичните и странни от гледище на конституционализма току що приети промени в конституцията, Европейската комисия би трябвало да предложи налагането на т.нар. предпазна клауза от договора за присъединяване.Защо? Ето няколко основания.
  1. „Контролира” на всички езици означава подчинение и зависимост. Дали тази дума ще бъде заменена с фразата „проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата” в чл. 129 – няма особено значение.
  2. Известно е, че вместо да реши проблема радикално като подчини прокуратурата на изпълнителната власт, мнозинството предпочете да подчини прокуратурата лично, неформално, а цялата съдебна власт - формално. Това решение вероятно ще създава проблеми и в бъдеще.
  3. Когато съдебната власт бъде някак проверена и се окаже, че има някакъв проблем, ще трябва да се търси и някакво решение. Ако се предполага, че проблеми няма, възможно е да не се налагат и никакви ограничения върху валидността на решенията на българските съдилища. Предположенията засега са точно обратните.
  4. Ако има проблеми и необходимост от “усъвършенстване на системата”, според сегашната уредба сценариите са три:
i.        смяна на висши магистрати в съответствие с чл. 130 (за което тепърва ще трябва да се измисли и процедура),ii.       канализира на влияние чрез бюджетни и други явни процедурни действия, iii.     неформално въздействие. 

Ефекти от предпазната клауза

  1. Ако предпазната клауза доведе до усъвършенстване на конституционната уредба в бъдеще, това ще бъде от полза за българското гражданство и фирми. Това можеше теоретично да стане сега, но попречи светогледът на мнозинството.
  2. Представители на Висшия съдебен съвет предрекоха, че клаузата би оказала пряко влияние върху чуждестранните инвестиции и те ще намалеят. Това предчувствие се основава на явно неразбиране.
  3. Преките чуждестранни инвестиции няма да намалеят: Те се основават на решения, взети по други мотиви, и могат да съдържат клаузи за признаване за водеща в договорите на юрисдикция на други страни. Ограниченията на свободата на движение на капитали в българското законодателство става с регламенти, които не засягат пряко работата на съдебната система.
  4. Невалидността на решения на български съдилища няма да засегне всички решения, регистрациите (на фирми и други юридически лица например) ще останат валидни. Вероятно ще става дума за решения по наказателни дела и най-много по имуществени и стопански спорове. Тези последните ще бъдат избегнати както биват и сега заобикаляни от големи инвеститори.
  5. Пряко ще бъдат засегнати български граждани и фирми, които искат да инвестират в чужбина, към тях доверието ще бъде по-ниско, съответно ще се гради по-трудно.
  6. Друга група пряко засегнати ще бъдат малките и средни предприятия и свободно плаващи специалисти и работници, които се опитват да стават подизпълнители на чуждестранни компании: за тях разходът за решаване на спор по законодателството на графство Кент например би бил непосилен.
  7. Очевидно, решението за прилагане на предпазна клауза по глава “Правосъдие и вътрешен ред” ще бъде асоциирана с по-висок риск при равни други условия. Това ще рече, че може да се очакват по-високи лихви, по-скъп достъп до капитали и в крайна сметка по-бавно натрупване на капитал, т.е. по-бавно натрупване на ресурс да се живее по-добре.
  8. От горното ще има хора, които ще печелят, пряко или косвено. Това са хората и фирмите, които ще посредничат между българската и чуждестранните юрисдикции, включително тази на ЕС – най-вече консултанти и правници. Това, което те печелят, ще бъде калкулирано като разход по преодоляване на риска, описан в предишната точка.
  9. Системата на съдебната власт с предпазна клауза на шията ще бъде по-скъпа за поддържане административно, тя ще изисква повече хора и повече средства.
За всичко това можеше да се помисли предварително.