Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Велчев - странни идеи за образованието

15.12.2006
Оцени тази статия:

Миналата седмица беше време за отчитане на направеното през първите тригодини от мандата на настоящото правителство. Министърът на финансите МиленВелчев, обаче, заложи на друга тактика. Той пропусна да обясни защо за тригодини не бяха изпълнени обещанията за намаление на осигуровките, за нулеваставка за реинвестираната печалба, за по-значително намаление на данъкавърху доходите, за опростяване на процедурите по събиране и администриранена данъците, за намаление на преразпределението през държавния бюджет до35% от БВП, за двуцифрен икономически растеж и т.н. Вместо това министърВелчев предложи за пореден път своята идея “за подписване на надпартийно,консенсусно споразумение за дългосрочни инвестиции в образованието”.

Според Милен Велчев в споразумението ще се определи нивото на финансиранена образованието като дял от брутния вътрешен продукт, като дял от общитедържавни разходи или като годишно нарастване на средствата за образованиевсяка година. Министърът на финансите отново изказа своето твърдение, чевсяка власт има естествена склонност да намалява разходите за образование,защото ефектът от тях става ясен чак след дълъг период от време. Освен товатой смята, че не е важно как ще се използват парите за образование, товаще се решава от съответната управляваща партия.

Накратко, Милен Велчев има три основни тези за образованието – то трябвада е държавно, да заобикаля нормалната бюджетна процедура и да получавамного средства, независимо как те се харчат. Ще разгледаме трите тези поред.

Идеята за подписването на надпартийно споразумение цели гарантирането наопределено ниво на държавно финансиране за образованието. Това можеби е приемливо споразумение за някои крайно леви партии, които смятат, чеобразованието трябва да е изцяло държавно. Но световната практика показва,че в редица страни значителна част от образованието се “произвежда” от частниобразователни институции (в някои страни над 70%) и голяма част от тях сефинансира от частния сектор (в някои страни над 40%). Следователно, аконякоя партия има желание да прави реформи в образованието, които да увеличатконкуренцията, да допуснат повече частни училища и частно финансиране исъответно да намалят държавното финансиране за образованието, тази партияв никакъв случай не може да подпише споразумението, предложено от МиленВелчев.

Винаги когато се случи определена дейност (култура, земеделие, здравеопазване,хора с увреждания, общини и т.н.) да поиска парите за нея да се фиксираткато процент от БВП Милен Велчев и неговите подчинени (правилно) отбелязват,че това би намалило ефикасността на изразходване на средствата. Това е така,тъй като на съответните министерства няма да им се налага всяка година дадоказват, че имат нужда от съответните средства и че ще ги изразходват вефективни програми. И изведнъж, в разрез с твърдата си политика към останалитеминистерства, Милен Велчев предлага парите за образование да се фиксирати то не само юридически – със закон, но и политически, чрез надпартийноспоразумение. Ясно е, че получаването на фиксиран бюджет заобикаля нормалнатабюджетна процедура за контрол на изразходването на средства и влиза в противоречиес целта за въвеждане на програмно бюджетиране.

Неясно защо министър Велчев смята, че няма значение как се харчат паритеза образование, стига парите да са много. Практиката в други страни, обаче,показва, че няма правопропорционална връзка между сумите, които се отпускатза образование и качеството на образованието. Например в САЩ щатите, коитоотпускат най-много средства за образование на един ученик често имат най-лоширезултати на стандартизираните тестове за оценяване на знанията на учениците.С други думи, не е най-важното нещо колко пари се отделят за образование,по-важно е как те се използват. Ето какви са проблемите на образованиетоспоред Министерството на финансите[1]:

· Забавя се реформата в образованието.
· Има неоптимизирана структура на училища и учители особено в селските райони.
· Заетостта в сферата на образованието е сред най-високите в региона и двапъти по-висока от тази при “изравняващите се страни”.
· Наблюдава се влошаваща се посещаемост на училищата, особено на децатаот по-бедните слоеве и от малцинствата.
· Има стимули за завишаване броя на записаните ученици, като средство зазапазване на съществуващите училища и учителски места.
· Неправилното се разпределят ресурсите в сектора:
· Управлението в сектора е силно централизирано – Министерството на образованиетои науката отговаря за съдържанието на образователните планове, за контролавърху качеството, за кадровата политика, одобрява исканията на общинитеза откриване или закриване на училища и др.

Според Министерството на финансите “Всичко това води до влошаване качествотона образованието.”

Забелязваме, че никъде експертите на Министерството на финансите не споменават,че парите за образование са малко, точно обратното. Когато в една сфераима много проблеми, свързани с неефективно използване на финансовите средства,отпускането на повече средства само ще задълбочи проблемите като омекотибюджетните ограничения, но няма да подобри качеството на образованието.Неясно остава тогава защо министърът на финансите иска да се похарчат повечепари за образование, и то с надпартийно споразумение.

 

----------------------------------------------------------

[1]Министерство на финансите, Бюджетна прогноза за периода2004 – 2006, юли 2003 г.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).