Велчев и Божков – неясни аргументи по данъчния дебат

През миналата седмица имаше известно развитие по данъчния дебат – потози въпрос се изказаха Милен Велчев и Александър Божков (и негови колеги).

Милен Велчев
След като преди 2 седмици министър Велчев сподели, че обществото щеспечели от единната ставка върху доходите, през миналата седмица тойдоразви тезата си като заяви(1): “като експерт аз приемам тази идея.Но като политик не бих искал да се грижа за личния си рейтинг на гърбана неколкостотин хиляди души, които в този случай ще трябва да плащатповече”. Разбираме, че Милен Велчев твърди, че при въвеждането на плосъкданък от 10% част от данъкоплатците ще плащат повече. Коментарите натова твърдение са два:

Ако се въведе пълното предложение за единна ставка от 10% за данъкавърху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски никойняма да плаща по-високи данъци. Това е така, тъй като в момента данъчно-осигурителнататежест върху доходите е между 35 и 48%. При предложението за 10% осигуровкии 10% данък общата тежест спада на 19%. Очевидно всички ще плащат по-малкокато данъци и осигуровки.

Може би Милен Велчев смята, че ако се въведе плосък данък от 10% задоходите, но не се намалят осигуровките, някои хора ще плащат по-високиданъци. Това твърдение е странно. В министерството на финансите работят558 души, а в агенцията за икономически анализи и прогнози – още 83души. Една част от тези хора разбират от данъци и могат да изготвятпоне една дузина варианти на въвеждане на плосък данък, при които всичкихора плащат по-ниски данъци.
Ето един такъв вариант: в момента хората с доход над 120 лева плащатпо пределни данъчни ставки от 12%, 22%, 26% и 29% в зависимост от доходаси. Ако всички тези пределни ставки се намалят на 10% е видно, че всичкище плащат по-ниски данъци (ако няма да се намаляват осигуровките е възможнотези данъчни ставки да се намалят и повече – до 4-5%).

В момента министерството на финансите иска само първата от тези ставкида бъде намалена от 12% на 10%, което е намаление на данъка с 60 стотинки.А повечето хора в България плащат по ставка от 22 и 26% – за тях никаквонамаление не се предвижда. Да не говорим, че правителството прие миналатагодина, че през 2005 година ще увеличи с 2% здравната осигуровка (скороВелчев обяви, че може би това няма да се случи през 2005 година, номинистерството на здравеопазването едва ли е на същото мнение. А знаем,че в споровете с министерството на здравеопазването Милен Велчев рядкоизлиза победител).

Александър Божков и Центърът за икономическо развитие
В пространна статия(2) Георги Прохаски, Александър Божков и Елена Павловаот ЦИР обясняват защо не трябва да се намаляват данъците. Какви са технитеаргументи:

1. Те твърдят, че “идеята [за въвеждане на данък върху доходите нафизическите лица, корпоративен подоходен данък и социалноосигурителнивноски от 10 %] е радикална и би могла да се отхвърли дори само по тазипричина”. Без да задълбаваме в неоправдаността на това твърдение отлогическа гледна точка, ще посочим, че в много бедни страни именно радикалнирешения от подобен тип са помогнали за замогването на гражданите им.Затова не може да се бяга от отговорност когато трябва да се взематрадикални решения.

2. Според авторите данъците “са създадени преди всичко, за да удовлетворяватопределени социални нужди” и по тази причина трябва да се отчитат социалнитеефекти при намаление на данъците. Неясно защо те са пропуснали да забележатнезабавния социален ефект от нарастване на доходите на хората с 25-30%в резултат на въвеждането на единна ставка от 10% за всички преки данъци.Те забравят и дългосрочния ефект от по-бързо нарастване на доходитена хората в резултат на по-бързия икономически растеж при по-ниски данъци.

3. Те казват “в България е установена традицията данъкът върху доходитена физическите лица да бъде с диференцирани ставки”. 15-годишна традицияна високи прогресивни данъци не може да се каже, че е донесла нещо положително- едва ли има много хора, които да смятат, че годините на преход санай-добрите години за българската икономика. Освен това прогресивнотооблагане е било традиция и в Русия, Естония, Украйна, Литва, Латвия,Словакия, но това не е попречило на тези страни да променят традициятакогато са решили, че това е благоприятно за тях. Авторите казват и това,че “големите различия в доходите на българските граждани в момента седължат на многообразни фактори, свързани със сложните промени в процесана прехода и не непременно на личните усилия и качества на индивида”.Те вероятно не могат да разберат, че хората, които са забогатели незаконосъобразно,нямат никакви скрупули и въобще не плащат никакви данъци. Така че тене би трябвало да са част от данъчния дебат въобще, данъчният дебаттрябва да се води за и от хората, които плащат данъци.

4. Тримата автори дават за пример това, че в момента в повечето страниот ЕС данъците са високи. Те пропускат да отбележат колко ниски са темповетена развитие в тези страни с високи данъци и колко по-високи са те встраните, които ще се присъединят през май. Те пропускат да отбележатсъщо така, че когато тези страни са ставали богати данъците не са билитолкова високи. Когато през 50-те, 60-те и началото на 70-те годинисе наблюдава германското икономическо чудо данъците са били значителнопо-ниски от сега. Не бива да се забравя също така, че когато Българиявлезе в ЕС ще бъде най-бедната страна от съюза. Тя има два избора –да следва примера на Гърция, която има високи данъци и си остава многобедна страна или да следва примера на Ирландия, където данъците са нискии в резултат на това тя от бедна страна става една от двете най-богатистрани в ЕС. За да подсилим аргумента, ще споменем, че в самата Германияканцлерът предложи намаление на данъците, а министърът на транспортапредложи създаването на зони с ниски данъци в източната част на страната,за да може да се подсили икономическото развитие на тази бивша комунистическапровинция. Очевидно в самата Германия смятат, че само ниските данъцимогат да направят една бивша комунистическа страна богата.

5. Прохаски, Божков и Павлова твърдят, че разликата между данък от10% и 15% не е съществена за решението за инвестиране и затова ставкатаот 10% няма да изиграе допълнителна стимулираща роля за инвестициите,нито ще намали икономиката в сянка. С това те се опитват напълно даотрекат маржиналния анализ в икономиката. Опитват се да кажат, че заедна компания е без значение размера на плащания данък. Обаче разликатамежду 10% и 15% е значителна – при 10% ставка една компания с печалбаот 20 милиона лева ще плати данък от 2 милиона лева. А при 15% ставкаданъкът ще е вече 3 милиона лева. Това са 50% повече данъчно бреме,което няма да бъде реинвестирано в икономиката. Не трябва да забравяме,че и при данъците има конкуренция – а България се конкурира за инвестициисъс страни, които са достигнали доста далеч в реформите. За да можеБългария да компенсира изоставането си в другите реформи, трябва дасе отиде към по-ниски ставки от конкурентните страни, в които чуждитекомпании могат да вложат инвестициите си. И именно 10% ставка е такаваставка, която е по-ниска (поне засега) от повечето конкуренти – разбирасе като изключим нулевата ставка за реинвестираната печалба в Естония.

6. При подоходния данък авторите предлагат да се върви в дългосроченплан към 10% най-ниска ставка и 25% най-висока ставка, за да има диференциациямежду богатите и бедните и отново посочват за пример някои страни, вкоито в момента ставките са по-високи. Но пропускат да отбележат, чеима и страни, в които ставките са по-ниски. И то страни, които са именнов положението на България – с непроизводителна икономика и ниски доходи.И би било по-разумно да следваме техния пример. В Словакия данъчнатаставка е 19% за всички, а в Русия – 13%. Резултатът е, че Словакия ехитът за инвестиции, а в Русия укриването на доходи значително намаля,тъй като при 13% ставка е по-изгодно да се плати данъкът, отколкотода се правят опити той да се укрие. Интересно е защо смятат, че ставкитетрябва да са между 10 и 25% – ако толкова искат да има прогресивно облаганезащо не предложат ставките да са между 0 и 10%? Така пак ще има разликамежду бедни и богати в плащаните данъчни ставки, но всички ще плащатпо-ниски данъци от сегашните. Вероятно отговорът е, че тримата авторине искат да се намаляват данъците.

7. Социалното осигуряване (42.7% от брутната заплата) не е данък,казват авторите. С това влизат в конфликт с огромната част от икономистите,които твърдят точно обратното. Ако тези 42.7% не се вземаха от държавата,хората с тези пари можеха да си осигурят много по-висока пенсия (около6 пъти по-висока), много по-добро здравно обслужване. Но в момента немогат да го направят, просто защото тези пари им се отнемат. И да незабравяме, че данък от над 40% е толкова изкривяващ икономическата системаи предизвиква толкова силни стимули за укриване, че всяко намалениеще донесе огромни ползи за икономиката.

8. Авторите твърдят, че ако се намалят осигуровките, ще трябва дасе намалят и пенсиите. Но, както сме посочвали и преди, в държавниябюджет има много неефективни и безполезни разходи, които могат да сенамалят и не е нужно да се намаляват пенсиите. Разходите за бюджетнитеслужители, за издръжка, за субсидии и за капиталови разходи са два пътиповече от разходите за пенсии. Има и преизпълнение на приходите презпоследните години. Следователно няма никаква причина да се смята, четочно пенсиите трябва да се намалят. Напротив, те могат дори да се увеличат.

9. В статията се казва, че някои от държавните разходи не могат дасе намалят – дава се пример за армията и администрацията. Докато заармията това може би е вярно, за бюджетните служители това е напълноневярно. При 440 хиляди заети в бюджетната сфера (които постоянно нарастват)в една страна, в която населението постоянно намалява очевидно има възможностиза оптимизиране. И това е правено в други страни – например в Ирландия.Също в Ирландия е извършвано и намаление на държавните разходи, закриваниса излишни агенции, министерства и т.н. Защо това да не се направи тукавторите не казват.

10. Накрая авторите твърдят, че важните теми в данъчната политикаса фискалната децентрализация, семейното облагане, електронно правителство,повишаване на професионализма на администрацията, проблемите с ДДС.Т.е. намалението на данъците, според тях, въобще не е тема за дебатпо данъците.

В заключение ще посочим, че в България повечето хора живеят с доходи,които са далеч от доходите в развитите страни. Ако искаме това да сепромени бързо, трябва да се извършат също толкова бързо икономическиреформи, една от които е намаление на данъчната тежест. Само по тозиначин ще последваме примера на Ирландия и България ще стане богата страназа 15-20 години. В противен случай ще чакаме повече от половин век,за да се случи това.

Бележки:
1. В интервю за вестник 24 часа, 13 април 2004 година.
2. Публикувана във вестник Дневник, 14 април 2004 година. Статията едостъпна тук: http://dnevnik.bg/evropa/show/Default.asp?storyid=3988&rubrid=101

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).