ВАС налага да се вземе политическо решение за “Тракия”

На 20 юни Върховният административен съд (ВАС) се произнесе, че не е в неговите правомощия да спира изпълнението на договора за автомагистрала “Тракия”.

От една страна е приятно, че ВАС дава същото тълкуване на §36 до преходните и заключителните разпоредби на закона за концесиите, което дадохме и ние веднага след като стана известно, че концесията е подарена без търг и конкурс. От друга страна обаче, решението може да служи за оправдание за политическо бездействие по въпроса. Именно поради това, то бе частично посрещнато с неприемане и негодувание от общественото мнение и пресата.

Ако трябва с едно изречение да се резюмира казаното в Решение №6694 на ВАС, становището може да се формулира така: решението да се подари концесия за около 1,5 милиарда лева е политическо, то може е икономически неизгодно, но това ВАС не може да прецени. На това отгоре и протестът срещу акта на министерски съвет е закъснял и ВАС е бил с вързани ръце и по повод процедурата.

Интересно е, че в излагането на становището си петчленният състав се позовава само на ал. 1 на чл. 33 от закона за административното производство, а тя гласи: “а дминистративните актове могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност и пред съда.” Може би съдиите са могли да напомнят и ал. 3 на същия член, т.е. че ” С жалба или протест до съда не може да се оспорва съдържанието на документ”.

Можеше ли ВАС да постъпи по друг начин?

Ако се четат правата и задълженията на съда едно към едно – вероятно не.

Ако се проследи поредицата действия на две последователни правителства по повод изграждането на тази магистрала и изобщо концесиите – по-скоро “да”, т.е. ВАС би могъл да извърши определени действия, които да накарат правителството да преразгледа и обоснове решението си.

Ето историята на казуса, с някои коментари и допълнения.

• Правителството на Симеон Сакскобурготски взима решение да подари концесията на 30 декември 2004 г., когато, по разбираеми причини, общественото внимание към работата на изпълнителната власт е притъпено.

• Не е известно на какви икономически преценки на ползи и разходи от проекта, начина на финансирането му и преценка на капацитета на концесионера е взето това решение.

• Слабо е вероятно водещият министър да не знае как се провеждат търгове. По онова време страницата на министерството на регионалното развитие и благоустройство е пълна с търгове за поръчки по около 25 хиляди лева, но за концесия с общ финансов ефект 1,5 милиарда лева е решено, че използването на съревнователна процедура е неизгодно.

• Днес същият министър твърди, че решението им било мотивирано от преценката, че никой друг, освен наградения консорциум, нямало да се яви на търга, с което би се появил “риск” да не се осъществи проекта и от това, че щели “да възникнат основания за критика”. Т.е. днес подопечният на тогавашният министър председател твърди, че някакъв анализ все пак е имало. Той не е обявен на публиката, която е избрала и финансира работата на правителството.

• Търсенето на документация по концесията “Тракия” от журналисти от в-к “Дневник” води до широкото огласяване на факта, че към пролетта на 2005 г. публичният регистър на концесиите, който е учреден със закона за концесиите и би трябвало да се поддържа от друг подопечен – министъра на държавната администрация, не съществува.

• През цялата пролет на 2005 г. народни представители от опозицията критикуват маниера на работа на тогавашния кабинет по повод концесията за магистрала “Тракия”. Анализи и оценки са предоставени и от няколко неправителствени организации, след тях са Прозрачност без граници, Програма достъп до информация и нашият институт. Журналистка от в-к “Новинар” иска достъп до договора през май 2005, но министърът и отказва, защото ставало дума за служебна тайна и защото “достъпът до тази информация би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правно защитен интерес”. И двете твърдения са неоснователни; Програма достъп до информация помага на журналистката да осъди чрез същия ВАС министъра да предостави договора. Това става през тази година. Мотивите на министъра за отказ на достъп до информация показват, че интересът от 1,5 милиарда лева на данъкоплатците не е интерес на държавата и че за него е по-важно да не се увредят други защитени интереси.

• Новият министър заявява, че ще “разсекрети” договора, забравя да направи това и е необходим нов натиск от неправителствени организации, който извежда на дневна светлина договора една през тази година. Въпросният министър все още показва на страницата на министерството си в Интернет само резюме на договора.

• През лятото на 2005 г. темата за “Тракия” заема видно място в предизборната кампания. Представители на бенефициентите от решението за концесията трескаво търсят някой на напише положително становище.

• Въпреки обстоятелството, че е имало някаква преценка от страна на предишното правителство, въпреки злободневността на темата и въпреки размера на предполагаемия ефект, министърът на финансите обяви конкурс с предмет „анализ и експертна оценка на концесия на автомагистрала „Тракия” от независима одитираща организация” едва в началото на декември 2005 г. Кратките срокове за закупуване и предоставяне на документация не позволиха на фирми доказан опит да участват в оценката. Онези, към които ние се обърнахме с идея да ги убедим да подадат документи да конкурса, отказаха да правят това с почти неприкрита насмешка.

• Въпросният анализ и оценка не са предоставени на публиката, не ни е известно някой да ги е търсил по линия на закона за достъп до обществена информация. Но се подразбра, че всичко било “по закон”.

Ако се вземе предвид, че за решението по повод концесията не е проведена нормална експертиза, която е поръчана след приемането на акта и че няма функциониращ регистър на концесиите, ВАС е могъл да сметне, че самият акт е незаконосъобразен. Тогава би останало в сила само другото основанието на произнасянето на петчленния състав – че протестът е подаден късно.

Какво означава всичко това?

Историята на казуса доста очевидно показва, че решението за предоставяне на концесия за изграждането на магистрала “Тракия”:

• Се взема по начин и по време, за да мине относително незабелязано,

• По-сетне правителството се старае по различни процедурни начини да държи в неведение общественото мнение, дори в противоречие на решенията на ВАС и нормалната човешка логика,

• Практиката по вътрешния финансов и тази на сметната палата, включително за коментирания период, по анализ на области, близки до концесиите – като да речем обществените поръчки, доказва, че интересът, поставен под въпрос от решението за магистрала далеч не е тривиален.

• Според един стандарт за прозрачност, ако 95 на сто от всички поръчки и/или концесии са отдадени на конкурентна основа – това е добре. Ако се пресметне обемът на концесиите през 2004 г., ще се види, че около 75% се падат на това решение, не е прозрачно и това е лошо.

• Същата практика – нула публичност за големи проекти и харчове, при упорито манипулиране на общественото мнение – се налага и по повод “Белене”, в това налагане също участва и ВАС и вероятно ще се повтаря и занапред.

Казаното не е обсъждане на въпроса по същество, а на процедурата.

След решението на ВАС остава само въпросът да се върне там където му е мястото – да се вземе политическо решение за отказ на досегашния договор.

Сегашният премиер си мисли, че при такъв подход ще се разпадне коалицията. Не е обаче вероятно коалицията да се разпадне тъкмо по този повод.

Виж договора на страна Програма Достъп до информация в Интернет: http://www.aip-bg.org/documents/trakia/dogovor_trakia.doc