Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Валутният съвет, икономическата криза и МВФ: поуките на Аржентина

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Задълбочаващата се криза в Аржентина и практическата възможност страната да обяви фалит съвсем естествено може да доведе до съмнения относно ефективността на паричния съвет. Проблемите пред аржентинската икономика неминуемо ще рефлектират върху дебата за въздействието на валутния борд в България. Тук няма да се спираме подробно върху този дебат. По-скоро ще се опитаме да анализираме причините за сегашното състояние на аржентинската икономика и да направим съпоставка с България.

Прилики и разлики

Аржентина въведе валутен съвет през 1991 г. Прибягването към този валутенрежим, подобно на България, беше опит за справяне с високата инфлация и финансовата нестабилност. Паричната единица (песо) бе фиксирана към щатския долар, а централната банка пое задължението да поддържа валутен резерв, който изцяло покрива паричното предлагане. България от своя страна прие като котва еврото, следвайки теорията за оптималната валутна зона . Непосредственият ефект от въвеждането на паричния съвет в Аржентина беше подобен на този в България - макроикономическа стабилност и растеж, поддържани през по-голямата част от 90-те години.

Един от разпространените възгледи е, че сегашните проблеми на Аржентина се дължат на скъпия долар. Смята се, че това е един от рисковете на паричния съвет, а именно, че фиксираният валутен курс може значително да се отклони от реалния и от този на търговските партньори. В случая с България, след 1997 г. реалния ефективен валутен курс се движи в тесни граници. Проблемите на българския износ като цяло не се дължат на надценяване на лева, а на структурни проблеми и ниска конкурентноспособност. И при Аржентина обаче проблемите са много по-дълбоки отнадцененото песо. В голяма степен те нямат нищо общо с валутния борд и могат да се открият в:

1/ Неконкурентност на местната индустрия

2/ Високо дългово бреме. Аржентина компенсира невъзможността да печата пари с активно вземане на заеми от чужбина. Проблемът в случая е, че абсолютното увеличаване на държавния дълг на практика натоварва стопанските субекти с разходи по обслужването му при липса на адекватен икономически потенциал. Публичният дълг на Аржентина е 132 млрд. долара. Като дял от брутния вътрешен продукт дългът е 50 %. Независимо от наличието на споразумение с МВФ, задлъжнялостта на страната започна да излиза от контрол. На пръв поглед основната разлика между България и Аржентина е в мащаба.

България обаче също е обременена с висок държавен дълг (като дял от БВП той дори е по-висок от аржентинския - 75-80 %). За разлика от Аржентина, българският дълг е добре структуриран и разсрочен във времето, а емисията на нов дълг е ограничена.

3/ Нарастващ фискален дефицит. За 2000 г.правителствените разходи в Аржентина са 21 % от БВП. Правителствените разходи в България за 2000 г. са 22 % от БВП. Налице е тенденция към увеличаване на българските държавни разходи (вж. "Азбучни истини за критериите за функционираща пазарна икономика"). След 1994 г. аржентинската икономика забави темповете си на растеж, което съчетано с високите правителствени разходи доведе до нарастване на фискалния дефицит от 0.15 % от БВП през 1994 г. до 2.4 % от БВП през 2000 г. Вместо да съкрати разходите си, правителството заложи на финансиране на дефицита чрез увеличаване на данъците и активно заемане от финансовите пазари и МВФ.

След въвеждането на валутния съвет България постигна определен успех в поддържането на строга фискална дисциплина и ниски бюджетни дефицити (за миналата година е регистриран бюджетен излишък). Съществена част от дефицита се покрива с приходи от приватизацията.

4/Неуспехът на правителството да либерализира напълно икономиката. Администрацията на Менем либерализира режима за чуждестранните инвестиции, премахна ценовия и валутния контрол, експортните такси и квотите за вноса. Същите реформи извърши и България. Все още обаче проблем в България са високите разходи за правене на бизнес и изоставането по отношение на либерализацията на енергийния сектор. Като симптоматичен може да се разглежда и факта, че въпреки намаляването на броя на администрираните цени, относителното им тегло не намалява съществено. Ако може да се говори за проблем с приватизацията в Аржентина, той е свързан с процеса на трансфериране на монополите от публичния в частния сектор. България все още не е приватизирала монополите си.

5/ Свръхрегулиране на трудовия пазар, което затруднява работодателите в опитите им да се приспособят към пазарните промени. Резултатът е голяма неформална заетост.

Подобна липса на гъвкавост в трудовото законодателство и висок дял на неформалната заетост е характерна и за България.

6/ Недостатъчна защита на правата на частна собственост, неефективна съдебна система, висок дял на сивата икономика. Според изследване на Латиноамериканската фондация за икономически изследвания неформалната икономика в Аржентина е около 23 % от БВП. Изследване на ИПИ, проведено съвместно с Харвардския университет показва през 2000 г. дял на сивата икономика в България в рамките на 33-35 % от БВП (но вероятно намалява).

Ролята на МВФ: неизчерпващият се дебат

От 1983 г. насам Аржентина непрекъснато получава финансиране от МВФ. Независимо, че от 1983 г. насам страната постоянно не изпълнява условията, съпътстващи отпускането на заемите. През последния месец с нова сила се възобнови дебатът дали в крайна сметка заемите от МВФ не нанасят повече вреди отколкото ползи. Според някои анализатори заемите и съветите на МВФ по-скоро влошават, отколкото облекчават положението на Аржентина (http://www.heritage.org/library/backgrounder/bg1432.html). Финансирането осигурява временно облекчаване на проблемите, но с цената на увеличаване на бремето на дългосрочния дълг.

Достъпът до "лесни" кредити засилва моралните рискове и изкривява пазарните стимули. Според Financial Times въпреки че фондът осъзнава рисковете от свръхфинансирането, засега той "не успява нито да ограничи склонността на правителството да взема заеми, нито да убеди частните инвеститори да не кредитират". Вместо това самият той продължава тихомълком да налива пари.

Към момента нетната експозиция на МВФ към Аржентина е 11.2 млрд. дол. под формата на специални права на тираж (СПТ).

В същото време нетната му експозиция към България е 914 млн. дол. в СПТ. В абсолютно изражение разликата е мащабна. Не така обаче стоят нещата в относително изражение. Финансирането от страна на МВФ е 8.6 % от аржентинския дълг и 9.6 % от българския. То е 13.6 % от широките пари (М3) в Аржентина и 18.6 % от широките пари (М3) в България.

И по двата показателя България изпреварва Аржентина. Което вероятно означава, че фондът ще бъде по-консервативен в изискванията си спрямо България. Въпреки критиките, голяма заслуга за фискалната дисциплина през последните години имаше тригодишното споразумение с МВФ. Подписването на ново споразумение с фонда, изискващо провеждането на консервативна политика по отношение на дефицита и най-вече евентуалния твърд ангажимент на правителството да провежда подобна политика, може да се разглежда като известна гаранция за това, че поне от гледна точка на фискалната политика България няма да тръгне по пътя на Аржентина.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!