Валутен борд и икономическо развитие

Стабилните пари са една от предпоставките за устойчиво икономическо развитие. Множество емпирични изследвания доказват, че страните с ниски темпове на инфлация имат по-бърз икономически растеж от тези с висока инфлация. Каква е причината за това? Стабилните пари намаляват несигурността по отношение на бъдещото развитие на цените и следователно опростяват избора. Те дават възможност на индивидите да реализират най-доброто разпределение на ресурсите и продуктите. Освен това те позволяват коректно сравняване на цената на една стока спрямо друга и подпомагат вземането на правилните решения.

При висока инфлация количеството от продукти и услуги, които могат да се купят с дадена валута, намалява с течение на времето. Тоест покупателната способност става по-малка и хората, които държат парични баланси стават реално по-бедни. В резултат от инфлацията се получава и скрито преразпределение от хората с фиксирани доходи към останалите групи.

Стабилността на парите в България беше осигурена чрез въвеждането на валутния борд през 1997 г. Това доведе до значително понижение на инфлацията и успокояване на инфлационните очаквания. На практика така се премахнаха монетарните източници на инфлация – т.е. възможността да се “печатат” пари отпадна, тъй като емисията на български левове се получава в резултат на по-голямо парично търсене от страна на икономическите агенти и не зависи от централната банка.

Какви са последствията от това? Темповете на инфлация преди 1998 г. бяха значителни като средно за периода те достигат 210%, докато след това те са средно 7.5%. следователно се наблюдава съществено стабилизиране на стойността на лева, като инфлацията постепенно намалява (за сравнение средно за последните три години тя е 4.8%). Значително намалява и инфлационната данъчна ставка, която е измерител на инфлационния данък върху държането на парични баланси. За периода преди въвеждането на валутния борд тя е 57.7%, докато след това тя е вече 6.9%.

Тези факти показват само непосредствените ефекти от строгата парична политика, но бихме могли да сравним и цялостното икономическо развитие през двата периода.

Основният показател, който характеризира това развитие е растежът на брутния вътрешен продукт (БВП). През 1990-1997 г. се наблюдава средногодишен спад в реалния БВП от -4.7%, който е съпроводен с още по-значителен спад на инвестициите от –8.8% годишно. След 1997 г. растежът на БВП вече е 4.4% годишно или разликата е 8.8 процентни пункта. По отношение на инвестициите също има позитивна промяна – средният им ръст е вече 18.2%, което е основание и за по-високия икономически растеж. Логично е, че и други фактори оказват много силно влияние върху развитието на БВП като приватизацията, либерализацията на някои пазари и другите пазарно-ориентирани реформи, но основата беше поставена именно със стабилните пари.

Въздействието на валутния борд може да се търси и във фискалния сектор, тъй като този режим налага строги бюджетни ограничения за всички стопански субекти. Един от основните му елементи е забраната за кредитиране на правителството от страна на централната банка, както и ограничената функция на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Така се блокират каналите, чрез които се случваше инфлационната емисия на пари преди 1997 г. Равнището на бюджетен дефицит тогава беше –6.3% от БВП средногодишно, който на практика се покриваше от БНБ. С цел поддържане на равнището на заетостта все още държавните търговски банки отпускаха множество кредити на губещи предприятия, като на свой ред бяха рефинансирани от централната банка. При настоящата ситуация обаче това е почти невъзможно и след 1997 г. средно се наблюдава дори излишък в бюджета. По този начин валутният борд се явява едно средство за подобряване на ефективността в икономиката, тъй като увеличава личната отговорност и затруднява изкуственото подържане на неефективното използване на ресурсите.

Друг показател, който е непосредствено свързан с бюджетния дефицит, е равнището на държавния и държавно гарантирания дълг. Тук положителното развитие е следствие както от бюджета, който предполага намаление на този дълг, така и от нарастването на БВП. Така се обяснява и значителната разлика преди и след 1997 г. – съответно 168% и 65.9% (през последните три години средната стойност е 48.3%). Тук трябва да се отбележи и ефектът от обратното изкупуване на външен държавен дълг, което обаче е възможно поради натрупването на валутни резерви, принос за което отново има валутният борд.

Равнището на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) показва възприемането на страната като потенциален източник на доходи от външния свят. Стабилността и предвидимостта, за които допринася съществено и валутният борд, тук са от особено значение. Той осигурява и пълно либерализиране на движението на капитали, което е предпоставка както за по-лесно навлизане, така и за по-лесно излизане от пазара. Тук разликата в двата разглеждани периода също е много голяма. Докато през първия средногодишният размер на ПЧИ е 233.7 млн. дол. или 3% от БВП, то през втория те са вече 1253.4 млн. дол. или 7.4% от БВП.

Следователно ползите от валутният борд са значителни и се простират върху цялата икономика. Все пак трябва да отбележим, че поддържането на този режим не е безпроблемно.

Опасения в настоящия момент би могла да предизвика политиката, която води БНБ към нарастването на кредитите. Напоследък бяха предприети някои мерки за ограничаване на кредитната експанзия, които обаче поне в момента не дават желания ефект – дори напротив. Според предварителните данни за края на месец март има значителен ръст на кредитите, който превишава средните темпове от последната година. Така на практика поради опитите за рестрикции БНБ принуди търговските банки да заобикалят регулациите за да си осигурят достатъчна база за растеж. Все още е рано да се каже дали това заобикаляне се е случило в рамките на регулациите или има нарушения. Ако банките действително са нарушили правилата, тогава е логично банковият надзор да ги накаже, но трябва да се има предвид, че първоначалният източник на смущения в системата е централната банка.

Основният мотив за предприемането на ограничителните мерки е, че високият ръст на кредитите може да доведе до банкова криза. Като решение на проблема БНБ реши да забави ръста до някакви темпове, които според експертите от централната банка са приемливи и не крият риск за системата. Само че тук нямаше достатъчно добра комуникация с публиката тъй като БНБ не обясни защо единият темп е висок, а другият е правилен.

Друг проблем, възникнал във връзка с политиката на БНБ, е че поради не съвсем успешните и мерки тя губи до известна степен доверието на обществото относно способността си да поддържа стабилността. Това доверие се изгражда в продължение на почти осем години и е важно за всяка централна банка по света. Така че действията на банката, каквито и да са те, трябва да бъдат насочени към запазване и разширяване на това доверие.

От всичко казано дотук можем да направим извода, че валутният борд е едно от най-добрите неща, които са се случвали някога на българската икономика, и по тази причина той трябва да бъде поддържан до приемането на еврото.

Таблица: Показатели преди и след въвеждането на валутния борд

Източник: БНБ, НСИ, МФ и собствени изчисления

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).