Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

В търсене на икономическия смисъл от търговските представителства в чужбина

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

През седмицата министърът на икономиката Николай Василев и ресорният заместник министър Милен Керемедчиев събраха на "спявка" търговските представители на България в чужбина. Съгласно информацията от пресата, на тази среща г-н Василев е посочил, че не е доволен от работата на търговските аташета, въпреки че нямал никакви съмнения относно тяхната компетентност. Също така не било ясно, дали срещу заплащаните от данъкоплатците средно деветдесет хиляди щатски долара за търговски представител, се вършело съизмеримо количество работа. В крайна сметка на срещата се е взело решение за създаване на атестационна комисия, която да анализира и оценява работата на търговските служби през всеки три месеца.

Коментар:

1/ Агенцията за насърчаване на търговията тази година публикува справочник с информация за около хиляда експортно-ориентирани български фирми, като данните са отлично структурирани и много детайлни. Във въпросния справочник обаче, е включена и обща информация за търговските служби по страни. Още на пръв поглед прави впечатление, че значителна част от тези служби нямат посочен адрес за електронна поща. Разходът във време за създаване на такава е няколко минути в интернет, а ползата е огромна по отношение на възможностите за обмен на информация. Като се има в предвид, че основната задача на тези представителства е маркетингова, не е ясно защо първата задача не е била създаването и разпространението на комуникационен адрес, и след като дори това не е направено, какво всъщност са вършили тези хора досега.

2/ Пак във връзка с горното, за едва няколко представителства има посочена интернет страница. При положение, че средният годишен разход за търговска служба е деветдесет хиляди долара, създаването и поддържането на интернет страница в най-елементарен вид, не би представлявало проблем. По този начин би било възможно поместването на бази от данни с фирми от България (както стана вече въпрос Агенцията е създала такъв списък), а също така и съответен списък от фирми за дадената страна, което би било от полза за всички заинтересовани бизнесмени в реално време.

3/ По данни на министерството на икономиката поддържането на българските търговски служби струваше досега 4,320,000 (48 служби x 90,000) долара годишно. След решението за увеличаване на представителствата до 55 този разход ще нарасне допълнително. Напълно логично възниква въпросът дали не би било икономически по-обосновано, ако търговските представителства се заменят с рекламни пана в съответните страни, а с останалите средства примерно се сключат рекламни договори с професионални маркетингови агенции, чиято ефективност е доказана през годините? Така ще отпаднат и други свързани разходи, като например поддържането на атестационна комисия.

4/ Друг възможен вариант на решение е запазване на търговските представителства само в страните, основни търговски партньори и главните туристически дестинации. По този начин техният брой може да бъде редуциран примерно до десет или петнадесет, което ще намали разходите и ще увеличи ефективността от тяхната работа, защото както търговията така и основният приток на туристи, в голямата си част, са концентрирани общо в около петнадесет страни.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!