Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

В борба със строителните разрешителни. Случаят на Латвия

Автор: Методи В. Методиев / 02.02.2007
Оцени тази статия:

В редица страни по света процесът на издаване на строителни разрешителни е изключително сложен. Огромни са усилията които всеки един предприемач трябва да отдели за коректното изпълнение на всички видове законодателните изисквания, като: наличието на десетки видове разрешителни, лицензи, планове, удостоверения и т.н. Окомплектоването на цялата тази необходима документация предполага едно продължително работно взаимоотношение с огромен брой държавни органи, в лицето на агенции, министерства и много други институции.

В редица международни изследвания, свързани с корупцията като цяло или по-специално корупцията свързана със издаването на строителни разрешителни стигат до едни и същи крайни изводи по отношение на причините за съществуване и развитие на корупционни практики.

Предлагаме на вашето внимание основните моменти в изследване озаглавено „Корупцията в процеса на издаване но строителни разрешителни”* , направено от латвийския „Център за публична политика - Провидус” през месец юни 2003 година.

Избрахме да ви представим това изследване поради простия факт, че подобно на Латвия и България е изправена почти пред същите проблеми в процеса на издаване на строителни разрешителни.

В следващите редове съвсем схематично ще ви запознаем каква е била ситуация в Латвия, а накрая ще ви представим основните препоръки от изследването, които вярваме, че като значение и насока биха могли спокойно да се имплементират в съществуващата практика при издаване на строителни разрешителни в България.

Каква е ситуацията

В Латвия съществува специфичен регулаторен механизъм който, от една страна се състои от законовата основа (закон за строителството), а от друга от т.н. институционална среда (главен строителен регулационен орган и местен регулационен орган) която се занимава , както със следенето за спазване на предвидените от закона общи изисквания, така и с тълкуването и решаването на отделните казуси възникващи в процеса на издаване на строителни разрешителни. Според закона местното управление има за задача да сформира строителен съвет, който да бъде отговорен за издаването на строителните разрешителни и наблюдението за точното спазване на специфичните изисквания упоменати в закона за строителството.

В изследването на латвийския център за публична администрация се отбелязват няколко насоки, които се явяват основа за наличието на затруднения при изпълнението на законовите изисквания, а от там и проводник на корупционни практики.

Както в България, така и в Латвия законодателството е доста объркано, в някои случаи неточно, непълно и противоречиво. Основните проблеми описани в изследването са от една страна с припокриването на част от разпоредбите по прилагането на закона от двата регулационни органа, а от друга страна в отделни случаи и с противоречащи си една на друга разпоредби издадени от същите тези органи. В следващите редове ви предлагаме няколко примера, които ще послужат за доказателство за съществуващия хаос в практическото прилагане на законодателството и съпътстващите го разпоредби.

• В закона за строителството изрично се казва, че строителните разрешителни се издават от местните регулационни органи спазвайки разпоредбите от главния регулационен орган. В редица случаи, взетите решения от местните регулационни органи в последствие се отхвърлят от главния регулационен орган. Един от основните проблеми е, че в закона за строителството не са описани ясно и точно правомощията и отговорностите, както на главния регулационен орган, така и на местния;

• законът за строителството дава огромна свобода на тълкуване от страна на местните регулационни органи. Тоест в повечето случаи отделните казуси не се решават на базата на точни и ясно разписани в закона параметри, а по-често според личните виждания на чиновниците от местния регулационен орган;

• законът не упоменава изрично какъв тип строителни проекти изискват строително разрешително. Ето защо на практика решението за кои проекти са необходими строителни разрешителни и за кои не е изцяло във властта на местните регулационен орган;

• законът дава възможност на местното самоуправление да добавя свой собствени разпоредби, които в доста случаи са противоречащи, както на основния закон за строителството, така и на разпоредбите на главния регулационен орган. Например местния регулационен орган в Рига издава специален списък в които изрично са отбелязани случаите в които се изискват строителни разрешителни. Но той освен , че е само малка част от упоменатите случаи в които се изискват строителни разрешителни според главния регулационен орган, то също тъка в него се съдържат случаи в които според главния регулационен орган не се изисква специално разрешително (а в местния се изисква);

• латвийското законодателство определя различни ситуации в които е наложително наличието на т.н. публично изслушване. При постъпване в местния регулационен орган на молба за започване на процедура по издаване на строително разрешително, то от своя страна веднага трябва да уведоми предприемача, че е необходимо да премине през фазата на публично изслушване и в последствие да получи публично одобрение за проекта. До тук ситуацията изглежда напълно ясна. Затруднението идва от там, че публичното изслушване трябва да се състои след като предприемача е направил предварителен план за строеж, който трябва да отговаря на всички предварително зададени технически изисквания на местния регулационен орган. От друга страна парадоксалното, е че спазвайки разпоредбите на националния регулационен орган гореспоменатите технически изисквания могат да бъдат изпълнени само при наличието на т.н. публично одобрение, тоест процеса се завърта в един омагьосан кръг;

• Проблемите продължавате и в следващите стъпки по пътя на издаване на строително разрешително. Целият процес включва 25 стъпки. Получаването на строителното разрешително е стъпка номер 18. Според закона към 2000 год. всички строителни предприемачи е трябвало да получат различни видове разрешения от правителствени институции, общини и частни агенции. През месец май 2000 год. законодателната основа претърпява промени. Една от насоките им е премахването на задължителното условие за получаване от различните видове държавни институции на т.н. технически разрешителни (ВиК, Електроразпределение, Топлофикация и др.). Тези промени са направени с единствената цел да улеснят процеса на издаване на разрешителни. Но в същото време те изискват по-висока компетенция и отговорност от архитектите и предприемачите. Главният архитект на даден строеж трябва да гарантира със своя подпис, че всички изисквания на закона спазени, тоест архитекта поема отговорността, че проекта напълно съответства с изискуемите от закона технически изисквания. Въпреки законовото право на предприемача да не взима т.н. технически разрешения това на практика не се случва. Изкарването на всички видове технически разрешения отнема между 40-60 и то в най-добрия случай. Въпросът е защо предприемачи и архитекти си усложняват живата излишно? Изследването показва, че съществуват три основни причини за това: 1) въпреки, че не се изисква от закона, агенциите издаващи различните видове технически разрешителни имат право по свое усмотрение да изискват такива 2) някои местни регулационни органи „изрично препоръчват” изкарването на такива разрешителни 3) в доста от случаите самите предприемачи искат да се презастраховат от евентуални внезапни проверки и последващи затруднения в процеса на работа;

• Друг основен проблем с практическото прилагане на законодателството в областта на строителните разрешителни е бързото и ефективно решаване на възникващите казуси в съда, тоест наличието на работеща съдебна система. От една страна тя е много тромава, а от друга при наличието на гореспоменатите объркани и не доизяснени от законодателя правила и правомощия на регулационните органи присъждането от съда на решение по даден казус е доста сложен процес;

Съвсем схематично ви описахме една малка „представителна извадка” от проблемите разглеждани в изследване на латвийския център по публична политика – Провидус.

Такъв род проблеми предизвикани от несъответствия и разминавания в практическото прилагане на правилата несъмнено се отразява негативно върху бизнесът (предизвиква несигурност и объркване в инвеститорите) в лицето на строителните предприемачи.

Несъмнено така действащата практика се превръща в логичен проводник на корупция покриваща целия периметър на процеса на издаване на строителни разрешителни поради факта, че логичната реакция на бизнесът е да се опита да избегне създалата се ситуация на несигурност използвайки корупционни схеми.

Някои предложения за решаване на проблемите

Изследването направено от Провидус завършва с няколко общи препоръки, които същевременно биха могли много точно да се отнесат и към съвременната българска действителност:

• На първо място трябва да се направят съществени изменения в законовата база, а от там и да се преразгледа необходимостта от съществуване (или поне да се отделят ясно функциите и правомощията) на националния и местния регулационен орган;

• Създаване на апелативен съвет или друга форма на специализиран орган в който ще участват както представители на властта, така и представители на бизнеса. Задачата на този орган трябва да бъде във възможно най-кратки срокове да решава специфични казуси в областта на проблемите възникващи при практическото прилагане на строителното законодателство. Взимайки в предвид тези изисквания този новосформиран орган трябва да отговаря на следните критерии: 1) трябва да се ползва с доверието на държавата и на бизнеса 2) трябва да бъде независим 3) трябва да може да решава ефективно специфичните казуси възникващи в бранша 4) да взима решения в кратък период от време 5) решенията му трябва да бъдат със задължаващ характер;

• По-голяма прозрачност при работата на националните и местните регулационни органи (при условие че съществуват);

• Внедряването на система за отчитане, от една страна на ефективността на работа на местните и националния регулационен орган, а от друга и въвеждане на регулационна система за отчитане на „задоволеността на клиента”.

-----------------------------------------------------------

* Целият доклад можете да видите на адрес: http://www.providus.lv/public/26908.html