Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Възстановява ли се пазарът на труда

Автор: Зорница Славова / 16.01.2015
Оцени тази статия:

Тази седмица Агенцията по заетостта (АЗ) публикува последните си данни, които показват, че за първи път от години безработица в края на годината намалява. Обикновено през последните месеци на всяка година безработицата е по-висока заради приключването на лятната сезонна заетост. Сега, обаче, наблюдаваното още от началото на 2014 г. стабилно възстановяване на пазара на труда се запазва и безработицата продължава да намалява и през декември – безработните в бюрата по труда са с около 50 хиляди по-малко в сравнение с началото на годината.

Данните на АЗ страдат от някои недостатъци като това, че включват част от заетите в сивата икономика, докато не включват дълготрайно безработните, които вече не са записани в бюрата по труда. Данните на НСИ за пазара на труда се получават на база на анкети сред представителна извадка и съответно също не са напълно меродавни, все пак показват по-пълно картината на безработицата. Според тях преди кризата (в периода 2006-2008 г.) безработицата стремглаво намалява и през последното тримесечие, така че новината за по-ниска безработица в бюрата по труда в края на годината вероятно е поредният сигнал за по-убедителното възстановяване на пазара на труда.

Прави впечатление, че възстановяването на пазара на труда е съсредоточено предимно в групата на младите хора. Данните на Агенцията по заетостта показват, че през декември 2014 г. безработните в групата на младежите до 29 години (общо 59 хиляди) са намалели с 2,7% спрямо ноември 2014 г. и с 25% спрямо декември 2013 г., докато в групата на хората над 50 г., която е повече от два пъти по-голяма (135 хиляди човека), безработните са намалели с едва 0,5% спрямо ноември 2014 г. и с 4,9% спрямо декември 2013 година. 

Безработни лица по групи (хиляди души)

Източник: Агенция по заетостта

АЗ изтъква, че „тези резултати са постигнати въпреки силно ограничените средства за субсидирана заетост”, което още веднъж показва, че заетостта се създава от реалния сектор, а не от субсидираните програми, които подхранват единствено харченето на огромни публични средства за краткосрочна заетост и на практика не водят до повишаване на заетостта (анализирали сме ефектите тук). В съобщението на Агенцията се споменава и че „единственият друг подобен случай е през декември 2002 г., когато през последните три месеца на годината пилотно е реализирана Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”. Нормално е Агенцията да хвали програмите си,  но всъщност стартът на програмата е пълен провал. От една страна, одитните доклади на Сметната палата (СП) показват, от една страна, невъзможност за започване на програмата и неусвояване на близо 2/3 от средствата поради липса на достатъчно опит, разписани процедури и екипи за подкрепа при старта на програмата през първите месеци. От друга, СП отчита изключително нисък ефект върху трайната заетост през следващите няколко години – едва 0,27 на сто от общия брой включени лица (300 669 души) са намерили постоянна трудова заетост след програмата.

Последните изнесени данни от АЗ ясно показват, че и пред последните години политиките са насочените към неподходящите хора по неподходящия начин. Мерките не спомагат за намаляването на безработицата сред уязвимите групи. Последният доклад на Министерството на труда за ефектите на активната политика да пазара на труда (коментирахме го тук) показва, че най-голям успех при намирането на работа след програма за заетост имат младежите с висше образование, което навежда на мисълта, че заетостта при тях не е основният проблем, а работодателите просто се възползват от програмата, за да спестят разходи, когато решат да наемат нов човек на работа. В същото време участниците от уязвимите групи (дълготрайно безработни, хора с увреждания, младежи от социални заведения), преминали през най-големите програми, не успяват да се реализират след субсидираната заетост и отново остават безработни.

Данните за пореден път показват, че пазарът на труда се раздвижва с възстановяването на бизнеса и икономиката и въпреки държавата, която продължава да спъва на заетостта (особено сред групата на нискоквалифицираните, която пострада най-сериозно при кризата) чрез изкуствено увеличаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи. В крайна сметка, новините са добри и може да се очаква продължаващо намаляване на безработицата и ръст на заетостта и през 2015 година, а правителството може да съдейства при този процес не чрез субсидирана заетост и административно увеличаване на разходите за труд, а чрез облекчаване на бизнес средата.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info  

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/