Възможни нормативни подходи с оглед засилване отчетността на ВСС и индивидуалната отговорност на неговите членове

В четири статии дотук разгледахме:

–  несъвършенствата в работата на съдебния съвет /виж тук/,

–  условията, при които съветът и отделни негови членове следва да отчитат работата си /виж тук/,

–  съществуващите основания за освобождаване на членове на ВСС /виж тук/,

–  някои особености на дисциплинарното производство срещу член на ВСС /виж тук/.

През тази и следващата седмица представяме някои идеи за усъвършенстване на модела на отчетност и отговорност на членовете на съдебния съвет в рамките на Закона за съдебната власт с оглед липсата на политически ресурс за решителни изменения на основния закон.

В тази част ще изложим някои бележки и възможни разрешения относно доброто обезпечаване на едно дисциплинарното производство спрямо член на ВСС, така че то да доведе до предсрочно прекратяване мандата на член на ВСС.

Длъжни сме да отбележим, че се поражда особена трудност за търсенето на индивидуална отговорност в колективно работещ орган. Поради това имаме задачата да потърсим разрешения с оглед уреждането на по-добра отчетност на съдебния съвет като обективно изпълними задължения, чиято регулярна изпълняемост би осуетила незадоволителната работа на отделни негови членове, както и би дала обективни основания, поради които да започне и крайното като реакция дисциплинарно производство.

Преди да стигнем до конкретиката на предложенията ще направим едно уточнение – изложените разрешения следва да бъдат възприети при условие, че ВСС запази статута си от 2007 г. насам на постоянно действащ орган при откъсване на членовете му от останалите им дейности на юристи. Намираме за трудно приложима идеята за непостоянно действащ ВСС. Съображенията за това са много, ще изброим неизчерпателно част от тях:

–  При функциониране на съвета в състав Пленум, колегии и постоянни комисии това води до минимум две заседания на седмица или дори три за всеки от членовете. Това би довело до невъзможност да участва в съдебни заседания и да администрира преписки и дела всеки редови съдия, прокурор и следовател, особено ако не е с постоянно местоживеене в София; 

–  Членовете на съвета биха били допълнителен обект на атака по време на мандата си и поради приложимостта на наказанията за съответната професия, включително и за срочното ѝ и качествено упражняване.

Относно отчетността

На първо място следва да посочим повишаването на отчетността като колективно усилие, като това може да включва:

1. Годишният доклад за дейността на ВСС да се изпраща на съдилищата и прокуратурите за бележки

По този начин ключови проблеми от оперативната дейност по администриране на съдебната власт и обезпечаването на добра среда за работа на хората от системата и гражданите не биха били подминавани. Такъв пример от 2021 г. бе неуспешният опит за внедряване на Единната информационна система на съдилищата и налагането ѝ едва ли не силово от СК на ВСС. В негативен план може да бъде посочен например опитът за реформа на съдебната карта по Модел 4. И двата примера доведоха до съпротива от страна на съдийската общност и сериозни и неоправдани бюджетни разхищения, за които обаче отговорност не понесоха пряко ангажираните членове на съдебния съвет. Това са силни основания съдебният съвет да пристъпва към внасянето на годишния доклад за дейността на  ВСС в НС  едва след отразяването на отправените бележки и препоръки. Признаването на тези дефицити в официален документ на Съвета би било повод да се проведе вътрешно разследване къде се коренят причините за тези колективни неуспехи в изпълнение на компетенциите  на ВСС.

Необходим нормативен подход:

– На подазаконово ниво чрез изменение и допълнение на чл. 6 от на Правилника на ВСС.

2. Отчетността на индивидуално ниво за всеки член на съвета. Меки мерки:

2.1 Членовете на ВСС да представят индивидуални годишни отчети за работата си,

при което тези отчети да са обвързани с концепциите на членовете на съвета, представяни по реда на чл. 19а, ал. 1 от ЗСВ в процедурата за избор.  При сега действащият режим концепциите на кандидатите за ВСС, включително и за кандидатите за административни ръководители са един несъстоятелен документ, който освен условие за участие в процедурата, не поражда никакви правни последици за реализиране на отговорност. След провеждането на избори няма ефективен способ, по който да бъде проследено изпълнението им – нито по време на мандата, нито в края му при извършване на оценката за дейността по чл. 28, ал. 2 от ЗСВ^[1]. Обосноваването на изпълнението или неизпълнението на целите от концепцията им може да бъде чрез посочване на протоколи от заседанията и включване на темите в годишната програма на Съвета.

Необходим нормативен подход:

– Изменение на ЗСВ, обвързване на оценката за дейността като член на съдебния съвет с представянето на индивидуални отчети;

– Изменение на Правилника на ВСС, което да уреди периодичността и начина на представяне на отчетите.

2.2 Приемни дни и задължение за публично годишно изслушване с възможност за задаване на въпроси от страна на юридическата общност

Това следва да бъде организирано по начин, който е достъпен както за редовите съдии, прокурори и следователи, така и за представителите на останалите юридически професии тъй като те и клиентите им търпят неблагоприятни последици от лошата организация в системата.

Необходим нормативен подход:

–   Изменение на Правилника на ВСС, което да регулира периодичността и начина на провеждане на срещите, включително и чрез задължителни срещи по окръжни и апелативни райони.

2.3 Задаване на конкретни параметри за изготвянето на оценка при приключване на мандата на членовете на ВСС по реда на чл. 28, ал. от ЗСВ

Към настоящия момент изготвянето на оценка по методиката на ВСС^[2] е действие без обозрим резултат.  Заложените в методиката критерии или не се спазват, или не се изпълняват – без това да води до санкционни последици при приключване на мандата за членовете на ВСС. Ето защо е необходимо при изготвяне на комплексната оценка да се даде възможност на редовите съдии, прокурори и следователи да предоставят становища за работата на всеки отделен член. Така би могло да се проследи дали са изпълнени обективните критерии по чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от методиката.

Необходим нормативен подход:

– промяна на Методиката за оценка дейността на членовете на Висшия съдебен съвет, на главния инспектор и на инспекторите в Инспектората към висшия съдебен съвет чрез въвеждане на допълнителни критерии за индивидуална оценка и предоставяне на становища след отчитането на които да се извършва комплексна оценка.

Длъжни сме да отбележим, че изготвянето на тази оценка не бива да води до остракиране на членовете на ВСС, тъй като в настоящия български контекст малцинство от членовете с дейността си извършват действия по добросъвестно изпълнение на компетенциите си, а често пъти мнозинството в съвета е под зависимости и влияния и е способно да се саморазправи с представители на малцинството. Въвличането на правната професионална общност е гаранция както за по-добро оценяване, така и защита срещу саморазправа с неудобните членове.

През идната седмица ще се спрем и на разширяване на гаранциите за отчетност чрез възможностите на дисциплинарното производство, включително по реда на допълване на дисциплинарните нарушения и наказания, както и на самата процедура отново по реда на изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

[1] Единствен по рода си положителен пример за текуща и периодична отчетност за дейността си като член на ВСС досега е представял Калин Калпакчиев, избран от съдиите съдия от седмия състав на ВСС, 2012-2017 г. Това бе извършвано чрез поддържането на онлайн блог, достъпен тук: https://kalinkalpakchiev.wordpress.com/

[2] Виж тук: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/18/metodika_mvss-12032018.pdf