Възхвала на фискалната дивергенция*

През последната година Брюксел разкри своята (фикс) идея за фискална конвергенция в Европа. Докато дълговата криза в еврозоната измъчва финансовите пазари, европейските лидери дадоха да се разбере, че виждат пътя към оцеляването чрез централизиран бюджетен надзор и хармонизирана данъчна политика.

Въпреки този натиск, неотдавнашно проучване на данъчното облагане в Европа (Taxation in Europe 2011) на моя „мозъчен тръст” показа, че фискалните и бюджетните политики се разграничават все повече една от друга. Една от причините е, че не всички европейски страни са изправени пред една и съща криза. Някои, като Холандия, Норвегия, Словакия, Люксембург, Германия и Швеция, са близо до балансиране на бюджетите си. В същото време, Гърция, Ирландия, Португалия, Италия, Испания, Великобритания, Франция и Полша трябва спешно да намалят своите бюджетни дефицити. За да се постигне това, техните политики са следвали предвидими пътеки, като например увеличаване на косвеното данъчно облагане, било то ДДС или акцизи, повишаване на пределните ставки на подоходните данъци и строги мерки срещу данъчните измами и укриването на данъци.

Резултатът е още по-разнообразен набор от ставки, правила и практики в данъчните режими в Европа. Дали всеобхватна стратегия ще доведе до желаното намаляване на дефицитите зависи от силата на икономическото възстановяване на тези страни. Но никой не може да очаква чудеса. В по-голямата част, настоящите ангажименти на правителствата, а именно за здравеопазване, образование и пенсии, ще изискват разходи, които да растат поне толкова бързо колкото техните икономики.

Това води до втората причина, поради която не се наблюдава конвергенция във фискални политики: идеологията. Нито един европейски лидер не призовава за увеличаване на дълга днес, но никой не е и склонен да постави под въпрос устойчивостта на своята социална държава. Има, обаче, някои интересни изключения. Може би най-иновативният фискален ход за 2010 г. дойде от Словакия, където банковите сметки на работниците и служителите от сега нататък ще се кредитират не само с „редовните заплати“, но също така и със социалните и здравни вноски, които те дължат на правителството и които техните работодатели досега изплащаха от тяхно име. Това е добър начин да се подготви почвата за така необходимите реформи и намаляване на социалната роля на държавата, като данъкоплатците осъзнаят какви са разходите и ползите от най-разпространената система. 

От своя страна, България е на път да намали своя държавен дефицит до 0,5% от БВП през 2014 г. от около 2,5% тази година (2011), като отхвърли общоприетото схващане и запази 10-те процента корпоративен и подоходен данък по време на икономическата криза. Дания пък отговори на кризата, като намали пределната ставка на данъка върху доходите на 56,1% от 63%.

Дори и в опитите си да се борят с укриването на данъци чрез по-тясно международно сътрудничество, държавите се оказва са избрали доста различни политики. Миналата година Апелативният съд на Белгия постанови, че данъчните органи не могат да използват документи, които са придобити чрез кражба, докато германският Конституционен съд постанови обратното.

Тази възходяща дивергенция между юрисдикциите на европейските държави притеснява чиновниците в Брюксел, чиито работни места зависят от централизираното вземане на решения в Европа. Притеснява и държави с високи данъци като Франция, които рискуват да загубят още повече работни места и приходи за сметка на някои по-гостоприемни режими. Но трябва ли някой друг да се тревожи за липсата на фискалната хармонизация в Европа? В никакъв случай. Различните данъчни политики са пряк израз на суверенна свобода.

Европейската дългова криза предостави на лидерите възможността радикално да променят икономическите и фискалните си политики. Повечето решиха да не правят нищо и все още са правят опити да спасят съществуващите си системи. Няколко решиха да се реформират и вероятно ще пожънат ползите от по-малката държава и по-динамичната икономика. „Хармонизирана” политика по примера на най-тежките данъчни режими в Европа само би намалила здравословната фискална конкуренция като санкционира онези държави, които са се справили добре.

* Статията е публикувана за първи път във “The Wall Street Journal” в сряда, 27 април 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук – In Praise of Fiscal Divergence. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Милена Пешева – стажант в ИПИ.

** Пиер Гарело е професор по икономика в университета „Пол Сезан” в Екс ан Прованс, Франция. Той е директор на Института за икономически изследвания Европа (IES – Europe) и отговорен за изследователската работа в Института за икономически и фискални изследвания (IREF). Пиер Гарело е защитил докторската си дисертация в Нюйоркския университет.