Възходът на световните бирници

Конгресът дава на международни бюрократи силата да се натрапват

Конституцията дава на Конгреса изключителното право да облага американците на федерално ниво. И въпреки това, Конгресът продължава да подарява тази най-важна отговорност на международни организации, най-опасната измежду които е базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Повечето американци не биха одобрили техните пари от данъци да бъдат използвани за издръжката на международна организация, която подкопава техните основни свободи и спомага техните изкарани с труд пари да бъдат давани на чужди правителства, често водени от корумпирани диктаторски режими. Точно това прави ОИСР, и то с благословията на мнозинството от членовете на Конгреса.

Съвсем наскоро ОИСР публикува доклад, в който изтъква своя „напредък” в това да накара държавите да участват в автоматично споделяне на данъчна информация. В доклада се казва: „Автоматичната размяна на данъчна информация включва систематични и периодични трансмисии от държавата източник до страната на местожителство на ‘масивна’ информация за данъкоплатеца, засягаща различни категории доход (като дивиденти, лихви, хонорари, заплати и пенсии)”. Администрацията на Обама активно подкрепя това начинание.

Това означава, че най-подлите правителства автоматично ще получават информация за финансовите сметки на индивиди от други държави. Приемете, че се изправяте или протестирате срещу някой корумпиран тоталитарен режим в собствената си държава – твърде много, за да бъдат изброени – и за да защитите семейството си имате банкова сметка в САЩ, Швейцария или някоя друга нация, която предлага основна защита на гражданската свобода. С автоматичното споделяне на информация, престъпниците, на които се противопоставяте, ще получават информация за вашите финанси от американското и други правителства, което може да постави вашата собственост и живот в опасност. Отговорът на бюрократите от ОИСР и администрацията на Обама е: „ние защитаваме поверителната информация”, все едно никога не са чували за Wiki-Leaks или другите неспирни хаквания на правителствена информация. Отново ни се казва, че правителствата ще продължават да участват все повече в „автоматично” споделяне на информация и ще „защитават конфиденциалната информация”, но моля ви, не обръщайте внимание на противоречието. Повечето хора смята данните за данъчните си задължения и банковите си сметки за поверителни. Бихте ли рискували доброволно живота си заради неизпълнимото обещание на някого в правителството да не губи, продава или публикува вашата финансова информация?

ОИСР е създадена през 1960г., са да подпомага търговията и инвестициите между развиващите се държави. През годините тя се е изменила в организация, която подпомага по-високите данъци и преразпределението на доходи, както описват Андрю Морис и Лота Моберг в отличен анализ, „Картелизирането на данъците: да разбереш кампанията на ОИСР срещу вредното данъчно съревнование”, публикуван от Мрежата за анализ на социалните науки.

По-рано тази година ОИСР публикува доклад, в който се твърди, че нивото на бедността е по-високо в Съединените щати, отколкото в държави като Гърция, Португалия и Турция. За да стигнат до това абсурдно заключение, ОИСР променят дефиницията за бедност на относителен размер на паричния доход (не на реалния, който включва и трансферните плащания). С тази нова дефиниция за бедност на ОИСР, ако реалният доход в САЩ е два пъти по-висок, отколкото е в момента, което означава най-бедните 10 процента от населението да могат да си позволят два пъти повече храна, подслон и т.н., то нивото на бедност не би паднало, защото разпределението на дохода ще остане същото.

Дан Мичъл, старши аспирант в института Като и добре познат данъчен икономист, отблизо следи усилията на ОИСР да подкрепя по-големи правителства и повече държавно планиране и контрол. В обширните си разработки той е описал как „проектът против данъчно съревнование” на ОИСР е създаден, за да подпира банкрутиралите европейски социални държави, и как съветите на организацията за “по-високи данъчни пределни нива”, „данък ДДС” и провалените „кейнсиански стимули” за американската икономика намаляват икономическия растеж. (Бележка: бюрократите от ОИСР работят в луксозни офиси в Париж, пътуват в първа класа и получават необлагаеми заплати.) Заслужава си да се повтори: американските данъкоплатци подпомагат високоплатени международни бюрократи, които проповядват по-високи данъци за другите, най-вече американските данъкоплатци, но не плащат подоходни данъци. Лицемерието изобилства.

Истинският скандал е, че данъкоплатците от САЩ са принуждавани да спонсорират много от дейностите на ОИСР, които са насочени срещу данъчната конкуренция, подкрепят по-високи данъчни нива и работят срещу финансовата поверителност и икономическия растеж, защото Конгресът продължава да одобрява средства за тях. Бюджетът на ОИСР е 400 млн. долара годишно, като САЩ плащат най-големия дял от него (22%). Тогава защо толкова много републиканци и самопровъзгласили се за консервативни членове на Конгреса продължават да гласуват за отпускане на тези суми? Някои членове на Конгреса и техните подчинени са просто невежи относно истинската дейност на ОИСР, точно както бяха невежи и за дейността на АCORN. Бюрократите от Държавния департамент и Министерството на финансите, заедно със своите съюзници от Конгреса, разумно крият разпределените за ОИСР суми в по-големи финансови законопроекти с добре звучащи имена, отчасти защото това означава платени от данъкоплатците пътувания до Париж и прекрасни обеди.  

Въпреки всичко, сериозни и фискално отговорни членове на Конгреса могат да прекратят всички или част от бюджетните пари, предвидени за ОИСР, чрез поправки, ако успеят да съберат мнозинството от своите колеги, които да гласуват с тях. Големите организации за ограничено правителство и свободен пазар подкрепят орязване на средствата за ОИСР. Тази година организации като Центъра за свобода и просперитет ще следят и докладват тези, които не гласуват за подобно намаление. Ще се поучи ли Конгресът, особено онези членове, които са подписали клетва, да не увеличава данъците?

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ на 9 юли, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Васил Николов – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.