27-04-2012

Въпросът за бюджетните ограничения: „Как“ е толкова важно, колкото и „колко“ *

Прегръщането на идеята за бюджетни ограничения в Европа предизвика дебат сред икономистите. Изследването в тази статия потвърждава, че дебатът се е отклонил от основната тема. Докато принципът „как“ не стане толкова важен, колкото и „колко“, дебатът за икономиите в Европа ще продължи да бъде в несъответствие с реалните икономически алтернативи.

Европейският дебат за фискални ограничения се е отклонил и се концентрира само върху размера на намаляването на дефицита. Това, към което политиците трябва наистина да се съсредоточат при консолидацията на бюджета, е свързано с неговия състав.

Доказателства за ефектите от нови данъци спрямо ефектите от нови съкращения на разходите

Икономистите влязоха в оживен дебат е за това как да се измерят и оценят последиците от големи епизоди на фискални корекции в страните от ОИСР (в частност Европа). Внимателен и обективен преглед на доказателствата води до няколко относително безспорни извода, въпреки различията в подходите. Натрупаните данни от над 40 години на фискални консолидации в рамките на ОИСР говори ясно, че:

Първо, промени, постигнати чрез намаляване на разходите са в по-малка степен рецесионни, отколкото тези, постигнати чрез увеличаване на данъците.
Второ, съкращаването на разходите, придружено от правилните политики могат да бъдат по-малко рецесионни, а дори е възможно да имат положително въздействие върху икономическия растеж.
Трето, корекция на базата на свиване на бюджетните разходи в крайна сметка води до перманентна консолидация на бюджета, измерена чрез стабилизация (ако не и за намаляване) на съотношението дълг към БВП.

Изследвания на Международния валутен фонд по въпроса за вида на бюджетните ограничения

Две скорошни публикации на Международния валутен фонд[1] стигат до извода, че корекциите, базирани на разходите, наистина работят, но не поради състава, а защото са придружени с почти „случайно“ намаляване на дългосрочните лихвени проценти, стабилизиране на валутния курс, на фондовия пазар, или на всички заедно.

Тази линия на аргументация има чисто логически проблем. Цените на финансовите активи, лихвените проценти, валутният курс, фондовият пазар и т.н. не са екзогенни променливи. Те реагират на сигналите на бюджетната политика. Например, ако инвеститорите възприемат, че разходните ограничения ще доведат до консолидация на бюджета, това ще увеличи „доверието“ и като резултат ще има по-ниски лихвени проценти и по-високи цени на акциите.

По-убедително доказателство идва от сравнението на ефектите от различни типове фискални корекции върху доверието и производството. Данъчно-базираните стабилизационни мерки в крайна сметка се провалят, в смисъл, че те не са в състояние да спрат разрастването на съотношението дълг към БВП. Когато тези фискални пакети (мерки за повишаване на данъците) бъдат обявени, доверието в предприемачите пада рязко и това е отразено в спад в продукцията. От друга страна, разходо-базираната стабилизация (особено ако е придружена от съответните своевременни политики) не се отразяват негативно върху икономическото доверие. Много сериозен аргумент може да се намери в това, че европейските страни, където данъчното преразпределение е близо до 50% от БВП, не разполагат с възможност за по-голямо увеличаване на приходите.

Докладът на Uhlig и Trabandt[2] чудесно онагледява факта, че много от европейските страни са на върха на реално измерената крива на Лафер. Така всяко допълнително покачване на данъците ще доведе до относително слабото увеличение на данъчните приходи и би било в много по-висока степен рецесионно.

Предвид горепосочените аргументи, ние трябва да спрем да фокусираме дискусиите за фискалната политика върху размера на програмите за икономии. Сравнително малки корекции базирани на повишение на данъците могат да бъдат много по-опасни за икономическото развитие, отколкото такива, основаващи се на разходни съкращения. В този ред на мисли една малка корекция, базирана на разходите, може да бъде по-ефективен метод при стабилизиране на съотношението дълг към БВП от по-голяма данъчна корекция[3].

Задълбочаване в състава на бюджетните ограничения

Трябва да се отиде по-далеч по следните въпроси:

Кои съкращения на разходите ще се по-ефективни?
Какъв вид на данъчни реформи би могъл да постигне една и съща сума на данъчните приходи с по-малко изкривявания?
От къде да започне пазарната либерализация и колко бързо трябва да продължи?

Някои отговори са идентични между страните, но други не са.

Така например се наблюдава изместване на данъчната тежест от подоходните данъци към ДДС.
В някои страни е неизбежно повишаването на пенсионната възраст и редуциране на заетите в държавния сектор.

Между другото, това ни предоставя ясна връзка с реформите на пазара на труда. Заетостта в публичния сектор може да бъде намалена едва след като се въведат подходящи мерки за сигурност. По същия начин ударението върху необходимостта от инфраструктурни инвестиции често е подвеждащо в много страни.

Заключение

Докато принципът „как“ не стане толкова важен, колкото и „колко“, дебатът за бюджетните ограничения в Европа ще продължи да бъде напълно изкривен и с неблагоприятни икономически последици.

Така самият фискален пакт носи в себе си семената на неуспеха, тъй като:

Новият пакт Европа, който реши да наложи върху себе си, не споменава нищо за състава на фискалните пакети.
Европейските икономики ще останат в застой (дори спад и рецесия), ако корекцията се направи най-вече чрез повишаване на данъците, тъй като съотношението на дълга към БВП няма да спадне.
В крайна сметка, както се случи и с правилата от Пакта за стабилност и растеж, те ще бъдат изоставени.

* Статията представлява резюме на проучването на Alberto Alesina and Fracesco Giavazzi, ” The austerity question: ‘How’ is as important as ‘how much”, изготвено от Иван Тодоров, стажант в ИПИ. Оригиналният текст на английски език може да намерите на: http://www.voxeu.org/index.php?q=node/7836

[1] IMF (2010), “Chapter 3”, World Economic Outlook, Washington, DC: International Monetary Fund и Devries, P, J Guajardo, D Leigh, and A Pescatori (2011), “A New Action-Based Dataset of Fiscal Consolidation,” IMF Working Paper No. 11/128.

[2] Trabandt, M and H Uhlig (2012), “How Do Laffer Curves Differ Across Countries” , NBER Working Paper No 17862.

[3] (Бел. авт.) курсивът е мой