Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Въпросът не е дали ще се изпълни бюджетът, а защо е в такъв вид*

Автор: Калоян Стайков / 23.05.2013
Оцени тази статия:

През последните месеци се вдигна много шум за това колко лошо е състоянието на публичните финанси, но никой не обясни какво толкова им е лошото. Често се даваха примери за нивото на фискалния резерв, по-високите разходи и по-ниските приходи, но удобно се пропускаха причините за текущото състояние на тези показатели. Така например никой не каза защо приходите или разходите разочароват и на какво се дължи това.

Тази година има обективни причини както за по-високите разходи, така и за сравнително по-ниските постъпления в хазната. А що се отнася до нивото на фискалния резерв, то дори е малко по-добро в сравнение с предходната година. Около половината от по-високите разходи за първото тримесечие се дължат на навременните разплащания с изпълнителите на медицинска помощ, по-висок разход за осигуровки за служители в силовите ведомства, по-високата вноска в европейския бюджет, по-високи разходи по европейски програми, изплащането на глобалните облигации в евро. Ако разходната част на бюджета има проблем, той се крие в останалата половина от ръста на разходите, която се дължи на заложените по-високи харчове по редица пера тази година.

Така например в бюджета за 2013 г. са предвидени с 4% повече средства за заплати, което изглежда странно на фона на обещанията на предишните управляващи за провеждане на административна реформа и оптимизация на заетите и разходите в администрацията. За съжаление, няма официални данни за заетите в публичния сектор, а и управляващите не намират за нужно всяка година да обясняват върху колко заети се разпределят разходите за заплати. Последните данни на НСИ са до края на 2012 г., но включват единствено изпълнителната власт, а не всички заети в обществения сектор (към които се включват местна администрация, здравни и социални работници, учители и т.н.).

През втората половина на 2012 г. заетостта в изпълнителната власт възлиза на средно 96 хил., което е спад от 0.8% в сравнение със същия период на предходната година, или със 787 души по-малко. Още тук възникват много въпроси. По-високите разходи за заплати означават ли повече наети в изпълнителната власт? Означават ли по-високо качество на административните услуги? Има ли друга причина за увеличението? Защо при наличието на бюджетен дефицит продължава ръстът на възнагражденията? Увеличение има и при разходите за текуща издръжка - с близо 80 млн. лв. повече за първите три месеца на годината. През 2012 г. са изразходвани 4.4 млрд. лв. за издръжка, докато за тази година са предвидени 4.8 млрд. лв. Защо толкова голяма част от увеличението е концентрирано в началото на годината, при положение че през последните две години разходите за първите три месеца намаляват на годишна база?

Трите послания, които бившите управляващи искаха да въплътят в бюджет 2013 г., бяха: продължаване на фискалната консолидация; насърчаване на икономическия растеж; борба с бедността. Последното е немислимо най-малкото защото публичният сектор не създава, а единствено преразпределя благосъстояние. Поради това бюджетната политика не може да се пребори с бедността, но може да облекчи последствията от нея. Това може да стане чрез целенасочена помощ към засегнатите групи, каквато за съжаление няма, тъй като политиката за социално подпомагане е неефективна и не успява да достигне до наистина нуждаещите се. Истинската борба с бедността се води чрез образование и подобряване условията на пазара на труда, тъй като вероятността един работещ да е беден е 7 пъти по-ниска, отколкото за един безработен.

Стремежът за насърчаване на икономическия растеж се изчерпва с малко повече средства за образование - със 121 млн. лв., което е увеличение от 4.4%. Като дял от БВП обаче средствата не се променят - 3.5%. Като цяло подобрението в сферата не може да дойде от козметични промени като отделяне на малко повече средства. Изследвания на Програмата за международно оценяване на ученици на ОИСР (PISA) показва, че качеството на образованието се подобрява в резултат на ефективното използване на средствата в сферата, а не на увеличаването на обема им. Нужни са и редица други реформи като допълнителни стимули за преподавателите, външно оценяване на качеството на образованието и др., които да бъдат обвързани с финансирането в сферата. Т.е. бюджетът може да подкрепи този процес, като осигури допълнителния ресурс, но не може да замести нужните реформи, които едва ли ще се случат през тази година.

Така от три приоритета се оказва, че законът за бюджета може да повлияе само на един от тях - продължаването на фискалната консолидация, но дори и това не се върши. Бюджетният дефицит през последните години намалява от 4% през 2010 г. на касова основа до 2% през 2011 г. и 0.45% през 2012 г. Свиването му е не само в относително изражение, но и в номинално, като през 2012 г. е едва 350 млн. лв. На този фон планираният дефицит през 2013 г. от 1.1 млрд. лв. - 1.3%[1] от прогнозния БВП, изобщо не прилича на продължаване на консолидацията. Напротив, изглежда като пир по време на криза. Планираните разходи за т.г. са с 1.7 млрд. лв. по-високи в сравнение с предходната. Защо? Това ли е консолидацията, която уж свалила правителството?

Това са част от въпросите, на които миналото правителство не отговори, а опозицията така и не зададе. Сегашният служебен кабинет не може да им даде отговор, тъй като той не прави политика, а само изпълнява бюджета, който му е бил завещан. Вместо дебатът да се води върху цялостната бюджетна политика, той слезе на ниво текущо изпълнение. Въпросът не е дали ще се изпълни бюджетът в сегашния му вид. Въпросите всъщност са много и са по-различни. Защо бюджетът е натоварен с приоритети, които не може да изпълни? Защо бюджетната консолидация, която е в компетенцията на фискалната политика, беше прекъсната и дефицитът нараства? Защо разходите се увеличават толкова бързо? Политика на икономии ли е, ако всяка година разходите нарастват? Защо бюджетната структура е същата, каквато беше през 2008 г.? Излиза, че политиците не се интересуват от тези въпроси, а виждат като бюджетна слабост единствено майчинските, детските, пенсиите, заплатите и... С две думи - социалните плащания. Сериозен проблем е нагласата, че проблеми се решават с повече, а не с по-качествени разходи.

 

* Статията е публикувана за първи път във в. „Сега” на 21 май 2013 г.

 


[1] Изчислен на база прогнозен БВП от 77.7 млрд. лв.