Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Въпрос на принципи

Автор: Николай Вълканов / 01.06.2012
Оцени тази статия:

Понякога, под благовидния предлог за защита на здравето и живота на хората, държавата узурпира властта, която сме й дали. Иначе казано, надхвърля правомощията си и заобикаля собствените си правила, пътьом облагодетелствайки нечии частни интереси.

Пример в това отношение е желанието на правителството да не се съобрази със Закона за обществените поръчки (ЗОП), като възложи рехабилитацията на три виадукта на магистралите „Тракия“ и „Хемус“ чрез договаряне без обявление. Общата стойност на ремонтните работи е 43 млн. лв. Обосновката е, че е „възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от настъпване на събитие от извънреден характер, което възложителят при полагане на дължимата грижа не е могъл или не е бил длъжен да предвиди или предотврати и за преодоляването на което не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление.“ (чл. 90, (4) от ЗОП).

Долавяте ли иронията? Необходимост от предприемане на неотложни действия е възникнала още през 2007 г., когато въпросните съоръжения са влезли в рисков списък, но нито харчените с милиарди бюджетни излишъци, нито европейските средства за пътища оттогава досега са стигнали до критичната инфраструктура. Нито пък състоянието на въпросните виадукти е породено от настъпване на събитие от извънреден характер, доколкото представители и на УАСГ и на АПИ потвърдиха, че състоянието на съоръженията е такова от години и няма общо със земетресенията от последните дни. А дали възложителят е полагал „дължимата грижа“ и можел ли е да предвиди, че непоглежданите с десетилетия мостове някой ден ще почнат да се рушат е излишно да се питаме.

Възлагането на обществена поръчка без договаряне в конкретния случай е абсолютно недопустима, не просто защото не са налице хипотезите по чл. 90 (4) от ЗОП, а защото управляващите създават удобен прецедент, с който лесно могат да си измиват ръцете в бъдеще.

Дори с цената на затваряне на рисковите участъци, временно неудобство на пътуващите по двете автомагистрали и загуби за транспортния бранш, процедурата трябва да бъде спазена, виновниците за днешното състояние на инфраструктурата – наказани, ЗОП – саниран в съответния дух, за да бъде достатъчно адекватен както за нормални, така и за спешни ситуации, а съоръженията, за които държавата не може или не желае да се грижи – да бъдат отдадени на концесия. В противен случай винаги ще се намират оправдания някой да не си свърши работа, някой да не поеме отговорността си и някой да се облагодетелства от дадена по непрозрачен начин обществена поръчка за милиони.