Въображаемите данъчни намаления на Обама*

Демократите може да оставят американците да страдат по време на празниците

Колко пъти сте чували президента и демократите от Конгреса да казват, че данъците за американците с доходи до 200 000 долара годишно не са и няма да бъдат увеличавани? За съжаление, това не е вярно и е на път положението да се влоши допълнително.

111-ият Конгрес вече е гласувал 352 млрд. долара нетни данъчни увеличения и е възможно през следващата „мързелива сесия”[1] да гласува най-голямото данъчно увеличение в историята, което ще засегне всеки мъж, жена, дете и всеки бизнес в САЩ. Експертите от „Американци за данъчна реформа”[2] са събрали данни за дейността до момента на контролирания от демократите Конгрес. Обобщил съм техния анализ в придружаващата таблица.

Нетна промяна на данъците

111-ти Конгрес (милиарди долари)

Източник: “Washington Times”

Данъчните намаления от 373 млрд. са нищожни в сравнение с увеличенията от 725,7 млрд., което означава чисто увеличение в размер на 352 млрд. долара. Но това не е всичко. Едва 107,6 млрд. от данъчните намаления са постоянни, а останалите са временни, докато всичките 725,7 млрд. увеличени данъци са постоянни.

Законът „S-Chip” бе финансиран с увеличени приходи от данък върху тютюневите изделия в размер на 65,5 млрд. Това увеличение се плаща предимно от хора с ниски доходи. Здравната реформа на Обама, „Обамакеър”, бе финансирана с разнообразни данъци върху индивиди и работодатели, увеличения на акцизи и такси, включително данък върху солариумите. Всичко това добави 652 млрд. долара допълнителни данъци, преди приспадане на 107 млрд. обменни кредити и 37 млрд. данъчни кредити за дребен бизнес. Голяма част от тези увеличения падат върху бедните и средната класа. Както и при всички приходни оценки на Общия данъчен комитет на Конгреса, и тук се игнорират поведенческите ефекти, предизвикани от данъчните промени – например, колко клиенти на солариумите ще предпочетат слънцето пред заплащането на новия данък.

Президентът и повечето демократи от Конгреса твърдят, че ще се погрижат гражданите с доходи под 200 000 долара годишно да не се сблъскат с по-високи данъци, когато срокът на данъчните намаления, въведени от Буш, изтече на 31-ви декември 2010. Предвид, че те не бяха откровени по отношение на увеличенията, които въведоха до момента, защо да вярваме на тези им твърдения?

Конкретното твърдение на демократите в момента е, че те ще гласуват обещаните и необходими данъчни намаления през предстоящата „мързелива сесия” на Конгреса. Запитайте се обаче следното: ако демократите бяха откровени, защо не гласуваха тези намаления преди оттеглянето за предизборната кампания, когато това щеше да им донесе политическо предимство. Отговорът е, че те не разполагаха с мнозинство от демократи, които да постигнат съгласие по отношение на конкретни мерки за данъчни намаления.

Нека не забравяме, че в „мързеливата сесия” участват същите членове, които са служили досега, но може би 50-60 от тях ще са загубили изборите. Какъв стимул имат те внезапно да подкрепят данъчни намаления, на които доскоро са се противопоставяли? Да, те може и да са подкрепяли намаленията по време на изборния процес, но множеството от тези победени членове на Конгреса ще са по-заинтересовани да се приберат вкъщи за Коледа, отколкото да прекарват време във Вашингтон, обсъждайки данъчно законодателство. Те може също така да са зависими от президента за нови служебни назначения.

Възстановяването на всички данъчни намаления не е лек процес, нито нещо, на което пенсиониращите се или загубилите изборите конгресмени ще се съгласят лесно. Сред важните въпроси са:

·         Кои нива на доходи да се изключат от увеличения на данъците

·         Дали да се възстанови „брачното наказание”[4]

·         Дали да се възобнови облекчението за издръжка на близки хора

·         Дали да се възстанови „данък смърт”[5] и с каква ставка

·         Дали да се увеличат данъците върху печалбата и дивидентите

·         Дали да се позволи минималният алтернативен данък (Alternative Minimum Tax) да обхване още 24 милиона домакинства

·         Дали да се премахне признаването на капиталови разходи на дребния бизнес и дали да се оскъпи амортизацията за всички бизнеси

·         Дали да се възобновят данъчните кредити и намаления за научно-развойна дейност и други дейности

·         Дали да се възобновят съществуващите данъчни преференции за образование

·         Дали да се запазят преференциите при лични пенсионни сметки

Настоящото обществено мнение е, че „мързеливата сесия” просто ще гласува удължаване срока на ниските ставки, преференции и т.н. с година или две, но това няма да е толкова просто. Конгресът ще трябва първо да се справи с бюджета, защото властта му по отношение на държавните разходи изтича на 3-ти декември. Конгресът не прие бюджета и изисквания закон за разходите, което трябва да се случи, за да може правителството да продължи да функционира. Конгресът ще трябва да реши и други важни въпроси преди да се заеме с данъчните намаления. „Мързеливата сесия” започва в средата на ноември, разпуска се за Деня на благодарността, след което се събира отново. Конгресът ще трябва да гласува данъците до 10-ти декември, за да може всички да са наясно с новите правила и навреме да се изплатят януарските заплати. В противен случай всеки американски гражданин и бизнесът ще посрещнат новата година с по-високи данъци.

Ако имаме нов републикански Конгрес, ще изминат няколко седмици след като той се събере през януари, за да изчисти бъркотията, която му е завещана, а не е никак сигурно, че президентът Обама ще подпише необходимото законодателство за предотвратяване на данъчните увеличения. В крайна сметка, заминаващият си Конгрес може да продължи да бъде безотговорен като не направи нужното, за да се избегне огромното увеличение на данъци през януари. Подобно развитие почти сигурно ще причини двойна рецесия и хаос на пазара. Трябва да внимаваме!

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 25 октомври 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Филип Колев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.

[1] Lame-duck session – събирането на Конгреса всяка четна година след изборите през ноември, когато в него участват представители, които не са избрани в следващия Конгрес, наричани неофициално „мързеливи членове”

[2] Americans for Tax Reform (ATR)

[3] State Children’s Health Insurance Program – програма за здравно осигуряване на деца

[4] Заплащането на по-високи данъци от семейни двойки, когато съпрузите печелят приблизително еднакъв доход и подават обща данъчна декларация, отколкото ако същите подаваха отделни декларации и не бяха женени (причинено от прогресивното данъчно облагане).

[5] Данък наследство