Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Втори шанс за БОРКОР

Автор: Зорница Славова / 22.11.2013
Оцени тази статия:

Тази седмица стана ясно, че правителството е решило да запази антикорупционната служба БОРКОР в същия ѝ вид, без да намалява бюджета или щата ѝ. Това стана само няколко месеца след като се появи информация, че звеното се закрива и след сериозни съкращения преминава към Съвета по сигурността към правителството. Нещо повече, преди броени дни кабинетът одобри промяна в устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация, според която подготвяните законопроекти ще трябва да се съгласуват с БОРКОР.

Още в началото на мандата си вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова изрази намерения да направи оценка на работата на звеното и колко струва тя на държавата. Няма информация какво точно е показала оценката и дали е готова изобщо, но още от създаването на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност през 2010 година имаше някои съмнения, че той не работи ефективно (избухнаха няколко скандала заради прекомерно високите бонуси на служителите) и основната му дейност по оценка на риска от корупция и осъществяване на превенция на корупционни практики доста се забавя. През 2012 г. дори бившият премиер, който постоянно афишираше важността от създаването на БОРКОР за борба с корупцията, заяви в Народното събрание, че работата на звеното не е задоволителна.

По отчетите на БОРКОР за периода 2011 - юли 2013 г. разходите на звеното надхвърлят 8 млн. лв., от които 2,3 млн. лв. са за администрация, въпреки че през по-голямата част от периода БОРКОР не работи на пълния си капацитет от 155 души персонал, както е по устройствения му правилник. Първият и единствен проект на центъра до момента е изготвянето на анализ на слабите места при провеждането на обществени поръчки, който трябваше да е готов в рамките на миналата година. Отчетът за изпълнението на целите за 2012 г. обаче показва, че звеното оценява работата си по този проект като наполовина свършена и основно е работило по организирането на дейността си.

В началото на тази година излезе първият доклад по проекта на БОРКОР, който в 20 страници основен текст заключава три неща: (1) “причините за корупция са по-многопластови, отколкото се предполага”, (2) “прилагането на европейските практики изисква допълнителни стъпки за хармонизиране” и (3) “анализите на БОРКОР продължават”.

В допълнение се предлагат редица мерки за решения в областта на обществените поръчки, но прави впечатление, че нито една от тях не е разписана подробно и няма конкретни предложения къде какво да се промени, кой да го направи и колко ще струва това.

В същото време България продължава да е остро критикувана заради високото ниво на корупция и липсата на ефективни мерки за справяне с нея. Изглежда създаването на звеното и три-годишната му работа досега не дават достатъчно добри резултати.

Доказателство за липсата на напредък в борбата с корупцията е и последното издание на индексът „Възприятие на корупцията 2012”, който е включен и анализиран и в публикуваното тази седмица изследване на ИПИ „България в международните класации 2013: 87 мерки за икономически растеж”. Индексът показва, че България отново може да се определи като силно корумпирана и се нарежда на 32-ро място в Европа и на незавидното предпоследно място в ЕС, като единствено в Гърция корупцията е оценена като по-висока. Показателно е, че сред най-разпространените световно признати класации, именно в този индекс България показва най-слаби резултати.

Още повече, че още през 2011 г. изследването „Оценка на националната система за почтенност: България”, публикувано от Трансперънси Интернешънъл показа, че през последното десетилетие са инвестирани много средства за борба с корупцията, което е осигурило достатъчно институционален капацитет за постигане на по-бързи и по-високи резултати. Това навежда на извода, че институциите те пилеят средствата на данъкоплатците без особен ефект.