Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Всеки линк – по паричка. А свободата на словото?

Автор: Адриан Николов / 22.06.2018
Оцени тази статия:

Превръщането на Интернет в честно, равнопоставено и безопасно пространство изглежда е сред основните цели на ЕС. И докато за Общия регламент за защита на данните, повече известен като Джидипиар, се изписаха стотици страници, проведоха се десетки обучения и се разказаха поне толкова вицове, то тъй нареченият данък върху линковете и въвеждането на автоматични филтри върху информацията ще имат поне толкова голямо влияние върху бъдещето на Интернет, ако бъдат приети в настоящия си вид.

На линк по лиценз

Първата от двете проблематични регулации е член 11 от Директивата относно авторското право в единния цифров пазар, която в момента се обсъжда в Европейския парламент и бе гласувана в правната комисия на ЕП преди дни. Вкратце, той регулира ползването на цифрови публикации, като разпростира нуждата от договаряне, лицензиране и заплащане върху всички техни части. На практика новото правило се отнася най-вече до публикуването на линкове към публикации в социални мрежи и подобни. Понастоящем авторското право се прилага само при препубликуване на значителна част от материал. В резултат на новопредложеното правило, социалните мрежи, агрегаторите и търсачките ще се видят принудени да сключват лицензионни договори със създателите на съдържание, линкове към които се публикуват в тях. Основната причина, изтъквана за промяната на настоящия режим, е защитата на медиите и гарантирането на достъпа им до част от рекламните приходи, които днес отиват само у социалните мрежи и търсачките. На теория това би трябвало да им позволи да оцеляват в условията на все по-тежка конкуренция, намаляващи бюджети и все по-малко възможности за генериране на приход чрез качествено съдържание.

Потенциалните ефекти от въвеждането на това изискване са почти еднозначно отрицателни. Подобно на много други инициативи на ЕС през последните години, „данък линк“ е прицелен в онлайн гигантите като Google, Facebook и Twitter, които да споделят част от колосалните си приходи с тези, от чиито труд зависят. Изтъква се дори надежда, че ще се създаде по-конкурентен пазар и ще се разреши на по-малки играчи да се намесят в практическия монопол на днешните колоси. На практика обаче, резултатът ще е точно обратният – тъй като задължението за заплащане за публикуване на линкове ще оскъпи дейността на всяка фирма, която се опита да създаде конкурента търсачка, социална мрежа или агрегатор, то на пазара ще останат само тези, които разполагат с достатъчно средства за да си го позволят, т.е. днешните пазарни лидери. Така добрите намерения най-вероятно ще доведат до допълнително капсулиране на пазара, повишаване на пречките пред навлизането в него и бетониране на позициите на технологичните гиганти.

Вероятна жертва на „данък линк“ са и научните и енциклопедични проекти (Wikipedia е най-популярният сред тях), чиито модел се основава на свободното споделяне на информация и позоваване на източници. На практика публикуването на линк към текст или данни в статия не се различава значително от цитирането на източник в научна статия или журналистическо разследване. Нито едното от двете не би могло да работи без свободен достъп до източниците си, а новият данък заплашва да ги лиши от тях. В резултат може да пострада целият онлайн дискурс и дебат, лишен от основните си източници на информация.

Филтърче тук, филтърче там

Другият елемент на директивата, който породи широка дискусия, е нейният член 13, който предполага задължителното прилагане на автоматизирани филтри, които да следят за нарушения на авторското право при публикуване на съдържание онлайн. Целта отново е предимно защита на създателите на съдържание, въпреки че веднъж въведени, подобни филтри могат да бъдат ползвани за много различни цели, в това число и цензура на мнения, твърдения или информация по модела на това, което прави днес Китай с определени теми, смятани за обществено опасни.

Проблемите с филтрите са много – вероятно най-важният е, че масово прилаганите понастоящем алгоритми са далеч от съвършени и в миналото сме били свидетели на множество случаи, в които те „хващат” в нарушение на авторско право материали, които не са извършили такова. Внедряването на тези филтри ще е доста скъпо за всички фирми, които ще бъдат задължени да разполагат с такива, а поддръжката на актуалността на базите данни, спрямо които да се извършват проверки за нарушения на авторски права, е практически невъзможна.

Това изискване, подобно на разгледаното по-горе предложение на член 11, също може да послужи за консолидиране и замразяване на пазара. Големите платформи (най-вече YouTube  заради естеството на съдържанието си) вече прилагат някаква форма на филтриране и проверки за нарушения на авторски права. За малките играчи обаче бремето вероятно ще се окаже непосилно.

На този етап е прекалено рано да се каже дали предложеното въвеждане на автоматични филтри ще доведе до въвеждането на тежка и рестриктивна цензура, както предупреждават критиците му. Сигурно е обаче, че то отваря доста широка вратата за регулиране и ограничаване на пространство, което днес е свободно и отворено, при това въз основа на понятия от типа на „език на омразата“, за чиято същност и наказуемост далеч не съществува консенсус.

Битката е далеч от загубена

Въпреки че тази седмица новите регулации бяха одобрени от правната комисия на Европейския парламент (ЕП), това далеч не означава че след няколко месеца ще осъмнем сред съвсем нов интернет. Подобно на отмяната на принципите на неутралността на интернет в САЩ, SOPA, ACTA и други сходни инициативи, които се възприемат като заплаха за свободния и отворен Интернет, директивата среща значителен отпор. Няколко кампании, в това число една, подкрепена от фондация Mozzila, се борят против приемането на новите ограничения. Доколкото окончателното решение по въвеждането им не е взето, текстът на директивата трябва да бъде одобрен от Съвета на ЕС, а дори и след това ЕП има последната дума по въвеждането ѝ. В този смисъл можем само да се надяваме, че гражданският натиск върху евродепутатите, които нееднократно са демонстрирали, че темите, свързани с технологиите и Интернет са далеч от компетенциите им, ще е достатъчно убедителен.