Все още ли някой вярва, че здравната реформа ще се случи

Преди четири месеца публикувахме статията ”Май пак нищо няма да се случи със здравната реформа”. Оттогава всъщност се случиха много неща в здравеопазването, но положението не само не става по-добро, ами и изглежда доста се влошава. Сега здравеопазването отново е в светлината на прожекторите и основната тема пак са бюджетите на болниците и средствата за здравеопазване. И въпреки че при идването си на власт правителството повтаряше, че няма да се наливат пари в нереформирана система, вече за реформа почти не се говори. През последните месеци здравеопазването мина през различни решения, скандали, протести, намерения и пак няма реален резултат, освен нарастващото социално напрежение и недоволството на хората в системата.

Разбира се, всеки дърпа чергата към себе си: правителството се опитва да намали разходите, болниците се борят за по-големи бюджети, а пациентите искат да получат това, за което са платили. Междувременно изчезват пари от общата каса, а правителството се обръща на 180 градуса и вече изглежда, че дори управляващите не знаят какво ще се случи в здравеопазването.

  • Ще има ли средства или не?

Към 31 май 2010 месечният разход за здравноосигурителни плащания за болнична помощ е 88 050 хил. лв. При остатък от 268 681 хил. лв. в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) това означава, че средномесечно разходите до края на годината не трябва да надвишават 38 383 хил.лв. т.е. намалението е повече от два пъти. И въпреки, че една част то недостига ще бъде покрита със средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи, все пак бюджетът за здраве е доста свит. Това наложи внасянето на проектозакон за увеличение на парите в касата, както и решение за въвеждане на делегирани бюджети на болниците, което предизвика огромна вълна от недоволство. Ясно е, че ако досега болниците са свикнали да получават колкото поискат и колкото успеят да докажат, че са изработили, трудно ще се примирят с идеята за икономии.

  • Ще се намалява ли броят на болниците или не?

Предишният здравен министър използваше всяка медийна трибуна да обясни необходимостта от намаляването на броя на болниците. Новият здравен министър пък неведнъж увери, че нито една болница няма да се закрие. От другата страна, Българският лекарски съюз (БЛС) вече изразява опасенията си, че с въвеждането на делегирани бюджети за лечебните заведения, опасността от фалит става все по-реална. Друг е въпросът, че надали някоя болница ще бъде оставена да фалира, ако се съди по изказванията на здравния министър.

  • Ще се лекуват ли болни или не?

Данните на НЗОК показват, че хоспитализациите се увеличават за последните три години, но статистиката не отчита повишаване на заболеваемостта сред населението. Още една странна зависимост (но все пак разбираема), посочена от БЛС е, че пациенти, които могат да се лекуват 5 пъти по-евтино в диагностичните центрове, отиват по клинични пътеки в болниците. Явно болните се лекуват достатъчно, дори понякога и когато не е нужно. В същото време качеството на услугата здравеопазване в България е под всякаква критика. На практика това се получава именно, защото системата е ориентирана към броя и вида на леченията, а не към качеството и необходимостта.

  • Ще има ли реформа или не?

Всички проблеми в здравеопазването идват от грешната система и въпреки че това се осъзнава от управляващите вече от 20 години, здравната реформа някак все не успява да се осъществи. Време е всички засегнати страни да разберат, че при сегашния монопол на НЗОК и меките бюджетните ограничения в сектора, няма как да са доволни от бюджета, качеството или услугите. А може би вече никой не вярва, че здравната реформа може да се случи и гледа да закърпи краткосрочните проблеми?

 


Свързани публикации.