20-07-2012

Връщане на емигранти – драмата, която не се състоя

Статията е публикувана за първи път във в. „24 часа“ на 19 юли с редакция на вестника под заглавие „Ако емигрантските пари се увеличават, какво завръщане очакваме?”

В началото на кризата в България много се говореше за апокалиптични перспективи пред икономиката, които се основаваха на различни особености като валутния борд, дефицита по текущата сметка и голямото присъствие на чуждестранни собственици в българската банкова система. Като друг сериозен проблем беше откроен и броят на български емигранти, които поради кризата в други страни ще бъдат принудени да се върнат в България, а това би означавало по-малко парични преводи от чужбина и по-висока безработица.

Последните години ясно показаха, че нито едно от тези, а и редица други притеснения, не се оказаха сериозен проблем, а парите от емигрантите не само не намаляват, а достигат рекордни нива. През май 2012 г. паричните преводи на българи, живеещи в чужбина, достигат 78,2 млн. евро по данни на БНБ, което е най-високото ниво откакто се води официална статистика. Това представлява ръст от 1,2 млн. евро или 1,6% в сравнение със същия месец на предходната година, когато постъпленията са 77 млн. евро.

Тук трябва да се обърне внимание на няколко особености. Основната част от българските емигранти е концентрирана в Испания – 171,6 хил., Германия – 80,4 хил., Италия – 51,1 хил., Белгия – 17,7 хил. и Холандия – 14,1 хил., по данни на Евростат за 2011 г. Данни за Гърция не са публикувани за 2011 г. Въпреки че няма официални данни, се смята, че в голямата си част тези хора са сравнително нискоквалифицирани и са заети в сектори като строителство, земеделие, туризъм, търговия, гледане на деца и възрастни хора, домашна помощ. Статистиката за паричните потоци не обхваща само официално регистрираните лица в дадена страна, но и нелегално пребиваващите и работещи такива, за които обаче няма данни.

Друг интересен факт, макар и условен, предвид ограниченията на статистиката, е че независимо от продължаващата криза в някои икономики в ЕС и най-вече в страни като Испания и Италия, българи продължават да емигрират към тях. Над 9,5 хил. българи са емигрирали през 2011 г., което е значителен спад в сравнение с 27,7 хил. през 2010 г., но все пак показва, че изходящият поток не е пресъхнал. Механичният приръст на населението през 2011 г. продължава да е отрицателен – близо 4,8 хил. души, което означава, че повече хора емигрират, отколкото се заселват.

От множеството данни могат да се направят няколко заключения:

Високия приток на средства от българи в чужбина може да се дължи на сезонни ефекти – през пролетта и лятото секторите, в които се предполага, че повечето български емигранти са заети, се развиват най-силно;
Не просто няма отлив, а има прилив на български емигранти към всички страни, за които Евростат има данни за 2011 г., с изключение на Ирландия и Полша;
Независимо от икономическите проблеми на страни като Испания, Италия и Португалия, българските емигранти в тях се увеличават – друг е въпросът дали тези хора намират работа и какъв е обемът на нерегистрираните българи в тези страни.

Като цяло в данните няма нищо изненадващо. Напротив, изненадващо би било, ако емигрантите намаляваха, а заедно с тях и притокът на средства към страната. Смята се, че основната част от емигрантите са нискоквалифицирани и затова намират работа в сектори с ниска добавена стойност в чужбина, защото именно такава е и структурата на българската икономика. В такива сектори основното конкурентно предимство на българските работници е именно ниското заплащане в сравнение с това, кеото изискват работниците от други други страни. Друго предимство е, че българите биха били по-склонни да работят в сивия сектор, с което целят както да си осигурят работа, така и да могат да спестяват по-голяма част от доходите си. Тези два фактора допълнително повишават конкурентоспособността на емигрантите ни по време на криза, когато оборотите на компаниите така или иначе са ограничени, а работодателите всячески се опитват да не губят клиенти, като вършат същата и повече работа на по-ниска цена. В такива условия е немислимо който и да е работодател да се освободи от българските си работници и да ги замени с испански или италиански такива. Ако го направи, след това ще му се наложи да плаща по-високи заплати и като цяло да се натовари с нови задължения – финансови и социални, в момент, в който бизнесът му е силно ограничен.

Освен че работодателите нямат интерес да се освобождават от емигранти, самите работници имат огромен интерес да запазят работата си по няколко причини:

Инвестирали са значително време и усилия, за да си осигурят работа в чужбина;
Направили са жертви, като заминават далеч от приятели и семейство;
Претеглят алтернативите – „ако положението е тежко в Западна Европа, какво ли е в България?“

Тези и други обстоятелства могат да накарат емигрантите да направят още по-големи отстъпки със заплащането, което получават, с времето, през което работят, и най-вече със себе си. Това ги прави по-мотивирани, по-гъвкави и по-привлекателни за наемане на работа.

Алтернативата е да се приберат в България, където въпреки че икономиката се възстановява от кризата от 2009 г., това става с изключително бавни темпове. След годишен спад от 5,5% през 2009 г. икономиката възстановява едва 2,1% през 2010-2011 г. Спадът на заетите работни места, започнал през 2009 г., продължава вече 3 г. Данните за производителността на труда, която расте значително по-бързо през последните две години, навеждат на мисълта, че основен приоритет на компаниите продължава да бъде оптимизацията. Всичко това създава една сравнително негативна перспектива за намиране на сравнително добра работа за емигранти, които обмислят да се завърнат в България.

Освен всичко друго от началото на тази годината трудовите пазари в повечето страни от ЕС бяха отворени за българи, като само девет страни запазиха ограниченията. А дори и от тях на места ограниченията бяха смекчени. Всичко това позволява по-лесен достъп на българските работници до европейския пазар на труда, а заедно с това може да се очаква и нетният прираст на населението по линия на миграцията да се запази отрицателен повече хора продължат да напускат страната, отколкото се прибират в нея.