Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Връща ли се Турция към предрепубликанския период?

Автор: Любомир Авджийски / 26.08.2016
Оцени тази статия:

Интервю с главния редактор на турския вестник „BirGün/”Един ден”

Представяме ви втора част от интервюто с журналиста и главен редактор на независимия турски вестник „BirGün“/"Един ден". Интервюто бе взето от Любомир Авджийски, координатор на Мисия „Правосъдие” в ИПИ, на 12 август в Истанбул и е част от поредица материали, които да дадат повече яснота относно върховенството на правото и свободата на словото в Турция. Благодарности за превода на Тюркер Моллахасан, студент по право и бивш стажант в ИПИ. Материалът бе публикуван за първи път на 25 август в Терминал 3 със  заглавие: „БАРЪШ ИНДЖЕ: Ако излезем от границите на правото веднъж, то този порок не би намерил край”.


Управлението на Ердоган връща ли страната към времето, когато не е имало разделение между религията и светската власт?

Без съмнение може да се каже, че Ердоган и неговата партия защитават ислямизма в политиката на страната ни. Правителството не води класическо консервативно дясноцентристко управление, а използва стратегия, по-подходяща за една ислямска партия според мен. Ердоган използва религиозна реторика. Напълно е възможно той да не иска въвеждането на шериатската система, но водената от него политика може да превърне нашата страна именно в такава. Един политик, който твърди, че има власт не благодарение на законодателството, а на Аллах, политик, който постоянно използва религията за политически цели, би откъснал Турция от светското и би я вкарал в един религиозен път. Затова политиките на Ердоган не са светски по характер. Например той започна да ислямизира турската образователна система. Пряко следствие от това е и ислямизирането на народа. После такива хора гласуват за себеподобни. Ето защо моделът в главите на Ердоган и управляващите политици е следният: „Турското общество да стане по-религиозно и да се ислямизира и впоследствие да гласува за нас… Колкото и зле да управляваме, колкото и да се обезцени лирата и икономиката да се срине, дори всеки ден да гърмят бомби, в края на краищата хората да гласуват доверие на религиозната партия и ние цял живот да управляваме“. Това е техният модел. Колкото и да е прагматичен този модел, той е общ за всички религиозни партии и управления по света. Общите черти между всички религиозни водачи е, че всеки от тях твърди, че взима силата си от Аллах, че върви по неговия път. Затова водената от Ердоган политика може да доведе страната ни към предрепубликанския период (визира Османската империя – Република Турция се създава през 1923 г. – бел. ред.). Ако не по икономика, технологии и прочее, то поне по манталитет е възможно да се върнем в онези времена. В нашата медия виждаме тези процеси и постоянно ги критикуваме. Особено процесите в образователната система. На тези наши критики те отвръщат, че сме били атеисти, били сме комунисти. Когато наречеш някого атеист в Турция, това направо го маргинализира. Въпреки всичко това трябва да се отбележи, че все още в Турция поне половината от хората са светско настроени. Каквото и да става – при толкова голяма пропаганда и проправителствени религиозно настроени медии, все още има милиони хора, които защитават светския начин на живот, модерния начин на живот. И то по много труден начин. И всичко това според мен е благодарение на републиканските традиции, особено подсилени от левите движения след 1968 година в Турция.

Разбрахте ли, че българското правителство предаде на турското един т.нар. гюленист, който търсеше политическо убежище в страната ни? Това предаване бе направено в противоречие със законодателството и решението на съда? Какво мислите за това?

Това, което е направила България, всъщност е свързано с настоящата политическа конюнктура. Гюленистите извършиха страшни неща в Турция. Европа видя това, светът – също. Те бомбардираха Народното събрание и извършиха ужасяващи неща. След това турските медии им изградиха образа на дявола. Левите – социалистите и социалдемократите, и без това бяха в постоянна разпра с гюленистите, защото ги смятаха за групировка, която мисли за пари и лъже хората чрез религията. След опита за преврат гневът на турския народ срещу гюленистите е много голям. В такава ситуация, ако българската страна не беше върнала гюлениста поради правни процедури, това би могло да се разчете негативно от турския народ и от турската политическа конюнктура. Вероятно поради тези съображения българското правителство е предоставило този човек. Но, от друга страна, каквото и да става, не е добре да се излиза от рамките на правото. Ако прекрачите правото поради определени съображения и причини, вие бихте го направили пак при други обстоятелства. В това отношение е добре да сме внимателни. Ние сме може би най-големите противници на гюленистите, но въпреки това не намираме за редно арестуването на хиляди в Турция само защото са гюленисти. Защото много от тях симпатизираха на лидерите на гюленистите, без да подозират дори, че те биха извършили опит за военен преврат. В този ред на мисли изводът, до който стигаме, е, че правото трябва да е еднакво справедливо за всекиго. Всеки заслужава справедлив съдебен процес. Аз мисля същото и за Ердоган. Той причини много неприятности на мен, на моето семейство, на хората, които работят тук. Всички се притесняваме за нашето бъдеще, чакаме кога ще ни арестуват пак. Но въпреки всичко това аз бих искал някой ден дори Ердоган да получи съдебен процес по един справедлив начин. Против съм всичко незаконно. Който и да е – дори нашият враг, правото е всенужно. За това другите държави трябва да подсещат Турция. Тоест, ако тя иска нещо противоправно, не го правете. Мисля, че това деяние е свързано с дипломацията и настоящата конюнктура. Може да е логично за тях си. Може да им звучи логично да предадат човек, който е събрал гнева на турския народ. Но, както казах, трябва да сме внимателни. Ако излезем извън границите на правото веднъж, то този порок не би намерил край.

Ако говорим за историята на взаимоотношенията между Ердоган и Гюлен и доколко те двамата са еднакви или различни. Защо се скараха? Ердоган и Гюлен политици от една и съща порода ли са, или има разлика между тях? Каква беше тяхната връзка преди и как станаха врагове?

Особено след 50-те години на миналия век дясната ислямска религиозна политика се разрасна много в Турция. Беше подкрепяна много силно. Особено Съединените американски щати, заради това, че Турция беше съседка на Съветския съюз, постоянно подкрепяха десните консервативни политики против лявото. Консервативните образуваха едно религиозно ислямско крило в Турция. А в това крило има най-различни фракции. Гюленистите, особено след 60-те години, са групи от хора, които са били подкрепяни от правителството и други сили срещу „лявото” в страната. Те винаги са се представяли като хора, които са се възпротивявали на Съветския съюз, и така са привличали внимание. Получавали са правителствена подкрепа. Това е и начинът, по който са се съединили тези две групи. Гюленистите и ердоганистите винаги са имали общи черти в миналото, защото те произхождат от същата традиция на политическия ислям. Може да има различни хора измежду тях – някои да са по-меки, други да са по-радикални, но винаги са били част от една фракция на „дясното” и са се подкрепяли. През различни периоди са успявали да взимат общи решения и да предприемат общи действия против светския характер на страната ни.

През 1997 г. обаче гюленистите имаха известни противоречия с Ердоган, когато той беше кмет на Истанбул от Партията на благоденствието. Против тази партия в Турция имаше военна намеса. Тази намеса беше подкрепена от гюленистите и от американците. Америка и други западни държави бяха обезпокоени от откъсването на Турция от либерализма, а гюленистите винаги са били на страната на американците. Но това противоречие утихна бързо, защото Ердоган се отдръпна. Излезе с тезата, че не е ислямист, а е по-скоро консервативен демократ. След това той създаде ПСР върху тези идеи (сегашната му партия – Партията на справедливостта и развитието – бел. ред.). Гюленистите пък видяха себе си в тази негова визия и по този начин техните пътища отново се сляха и чак до 2010 г. бяха много единни. Ердоган нямаше нужните кадри, поради което гюленистите запълниха тези места. Гюленистите заеха тези държавни постове като членове на ПСР. Нещо повече, във всички избори е имало запазени места в листите на ПСР за гюленистите. Но въпреки това единство гюленистите не се задоволиха с полученото и започнаха да искат още повече обществени поръчки, концесии; искаха места и в съдебната система, в отбраната, сигурността и разузнаването. Ердоган беше обезпокоен от това. Ердоган им даваше около 30-40 народни представители, а те поискаха около 130-140. След това влязоха в тази борба за места. Ердоган беше убеден в себе си, тъй като си мислеше, че е много подкрепен и обичан из страната. После Ердоган направи един ход – започна да закрива мрежата от вечерни училища на гюленистите, с които те създават своите кадри и ги издигат на определени постове. Ердоган знаеше за този процес и поиска да закрие тези вечерни частни училища. Опита се да ги постави под контрола на правителството. Гюленистите се възпротивиха, че правителството не трябва да се меси в частното образование, и така започна тяхната разправия. Във времето тя се разрасна и нейната кулминация беше периодът между 17 – 25 декември 2013 г. Освен това след кризата Mavi Marmara 5 гюленистите взеха по-умерено отношение към Израел и застанаха на страната на Щатите и Израел. Като съберем всичко това, можем да направим извода, че старите приятели започнаха да се карат заради политическа конюнктура и заради борбата за власт. Но идеологически не мисля, че имат голяма разлика. Може да имат разлика по отношения на средствата и изгодите, но крайните им цели са еднакви. Ако днес погледнем медиите в Турция, ще видим как се разказва, че гюленистите са били психопати и са лъгали хората през цялото време, ама и другите групировки също изповядват същата методология. Имат за своя цел най-вече младите, бедни и изолирани хора. Карат ги в града, обучават ги и после ги подчиняват на себе си. Та ИДИЛ много по-различни ли са? Те също използват манипулативни методи срещу млади и зависими хора. И те им вярват. Ердоган излиза с тезата, че неговата партия е религиозната партия, а останалите са атеисти, и затова ако сте религиозни, то вие трябва да гласувате за него. Всъщност всичко това са различни фракции с една и съща методика за манипулиране и влияние. Гюлен изглеждаше малко по-приемлив в сравнение с Ердоган – малко по-либерален сякаш, настроен към Запада и Америка, но последната стъпка, до която прибегна, бе военният преврат, заради това, че почти беше изметен от държавната власт. А това е много ужасяващо, много дивашко. Сега Ердоган изглежда малко по-мек, но и той би наложил твърдата ръка след време. Затова според мен те всички имат общ политически корен и мисля, че са против светския характер на страната ни. Могат да имат само различия откъм инструменти и изгоди.

Връща ли се Турция към предрепубликанския период?  Интервю с главния редактор на турския вестник „BirGün”/”Един ден” Представяме ви втора част от интервюто с журналиста и главен редактор на независимия турски вестник „BirGün“/"Един ден". Интервюто бе взето от Любомир Авджийски, координатор на Мисия „Правосъдие” в ИПИ, на 12 август в Истанбул и е част от поредица материали, които да дадат повече яснота относно върховенството на правото и свободата на словото в Турция. Благодарности за превода на Тюркер Моллахасан, студент по право и бивш стажант в ИПИ. Материалът бе публикуван за първи път на 25 август в Терминал 3 със  заглавие: „БАРЪШ ИНДЖЕ: Ако излезем от границите на правото веднъж, то този порок не би намерил край„.

Управлението на Ердоган връща ли страната към времето, когато не е имало разделение между религията и светската власт? Без съмнение може да се каже, че Ердоган и неговата партия защитават ислямизма в политиката на страната ни. Правителството не води класическо консервативно дясноцентристко управление, а използва стратегия, по-подходяща за една ислямска партия според мен. Ердоган използва религиозна реторика. Напълно е възможно той да не иска въвеждането на шериатската система, но водената от него политика може да превърне нашата страна именно в такава. Един политик, който твърди, че има власт не благодарение на законодателството, а на Аллах, политик, който постоянно използва религията за политически цели, би откъснал Турция от светското и би я вкарал в един религиозен път. Затова политиките на Ердоган не са светски по характер. Например той започна да ислямизира турската образователна система. Пряко следствие от това е и ислямизирането на народа. После такива хора гласуват за себеподобни. Ето защо моделът в главите на Ердоган и управляващите политици е следният: „Турското общество да стане по-религиозно и да се ислямизира и впоследствие да гласува за нас… Колкото и зле да управляваме, колкото и да се обезцени лирата и икономиката да се срине, дори всеки ден да гърмят бомби, в края на краищата хората да гласуват доверие на религиозната партия и ние цял живот да управляваме“. Това е техният модел. Колкото и да е прагматичен този модел, той е общ за всички религиозни партии и управления по света. Общите черти между всички религиозни водачи е, че всеки от тях твърди, че взима силата си от Аллах, че върви по неговия път. Затова водената от Ердоган политика може да доведе страната ни към предрепубликанския период (визира Османската империя – Република Турция се създава през 1923 г. – бел. ред.). Ако не по икономика, технологии и прочее, то поне по манталитет е възможно да се върнем в онези времена. В нашата медия виждаме тези процеси и постоянно ги критикуваме. Особено процесите в образователната система. На тези наши критики те отвръщат, че сме били атеисти, били сме комунисти. Когато наречеш някого атеист в Турция, това направо го маргинализира. Въпреки всичко това трябва да се отбележи, че все още в Турция поне половината от хората са светско настроени. Каквото и да става – при толкова голяма пропаганда и проправителствени религиозно настроени медии, все още има милиони хора, които защитават светския начин на живот, модерния начин на живот. И то по много труден начин. И всичко това според мен е благодарение на републиканските традиции, особено подсилени от левите движения след 1968 година в Турция. Разбрахте ли, че българското правителство предаде на турското един т.нар. гюленист, който търсеше политическо убежище в страната ни? Това предаване бе направено в противоречие със законодателството и решението на съда? Какво мислите за това? Това, което е направила България, всъщност е свързано с настоящата политическа конюнктура. Гюленистите извършиха страшни неща в Турция. Европа видя това, светът – също. Те бомбардираха Народното събрание и извършиха ужасяващи неща. След това турските медии им изградиха образа на дявола. Левите – социалистите и социалдемократите, и без това бяха в постоянна разпра с гюленистите, защото ги смятаха за групировка, която мисли за пари и лъже хората чрез религията. След опита за преврат гневът на турския народ срещу гюленистите е много голям. В такава ситуация, ако българската страна не беше върнала гюлениста поради правни процедури, това би могло да се разчете негативно от турския народ и от турската политическа конюнктура. Вероятно поради тези съображения българското правителство е предоставило този човек. Но, от друга страна, каквото и да става, не е добре да се излиза от рамките на правото. Ако прекрачите правото поради определени съображения и причини, вие бихте го направили пак при други обстоятелства. В това отношение е добре да сме внимателни. Ние сме може би най-големите противници на гюленистите, но въпреки това не намираме за редно арестуването на хиляди в Турция само защото са гюленисти. Защото много от тях симпатизираха на лидерите на гюленистите, без да подозират дори, че те биха извършили опит за военен преврат. В този ред на мисли изводът, до който стигаме, е, че правото трябва да е еднакво справедливо за всекиго. Всеки заслужава справедлив съдебен процес. Аз мисля същото и за Ердоган. Той причини много неприятности на мен, на моето семейство, на хората, които работят тук. Всички се притесняваме за нашето бъдеще, чакаме кога ще ни арестуват пак. Но въпреки всичко това аз бих искал някой ден дори Ердоган да получи съдебен процес по един справедлив начин. Против съм всичко незаконно. Който и да е – дори нашият враг, правото е всенужно. За това другите държави трябва да подсещат Турция. Тоест, ако тя иска нещо противоправно, не го правете. Мисля, че това деяние е свързано с дипломацията и настоящата конюнктура. Може да е логично за тях си. Може да им звучи логично да предадат човек, който е събрал гнева на турския народ. Но, както казах, трябва да сме внимателни. Ако излезем извън границите на правото веднъж, то този порок не би намерил край. Ако говорим за историята на взаимоотношенията между Ердоган и Гюлен и доколко те двамата са еднакви или различни. Защо се скараха? Ердоган и Гюлен политици от една и съща порода ли са, или има разлика между тях? Каква беше тяхната връзка преди и как станаха врагове? Особено след 50-те години на миналия век дясната ислямска религиозна политика се разрасна много в Турция. Беше подкрепяна много силно. Особено Съединените американски щати, заради това, че Турция беше съседка на Съветския съюз, постоянно подкрепяха десните консервативни политики против лявото. Консервативните образуваха едно религиозно ислямско крило в Турция. А в това крило има най-различни фракции. Гюленистите, особено след 60-те години, са групи от хора, които са били подкрепяни от правителството и други сили срещу „лявото” в страната. Те винаги са се представяли като хора, които са се възпротивявали на Съветския съюз, и така са привличали внимание. Получавали са правителствена подкрепа. Това е и начинът, по който са се съединили тези две групи. Гюленистите и ердоганистите винаги са имали общи черти в миналото, защото те произхождат от същата традиция на политическия ислям. Може да има различни хора измежду тях – някои да са по-меки, други да са по-радикални, но винаги са били част от една фракция на „дясното” и са се подкрепяли. През различни периоди са успявали да взимат общи решения и да предприемат общи действия против светския характер на страната ни. През 1997 г. обаче гюленистите имаха известни противоречия с Ердоган, когато той беше кмет на Истанбул от Партията на благоденствието. Против тази партия в Турция имаше военна намеса. Тази намеса беше подкрепена от гюленистите и от американците. Америка и други западни държави бяха обезпокоени от откъсването на Турция от либерализма, а гюленистите винаги са били на страната на американците. Но това противоречие утихна бързо, защото Ердоган се отдръпна. Излезе с тезата, че не е ислямист, а е по-скоро консервативен демократ. След това той създаде ПСР върху тези идеи (сегашната му партия – Партията на справедливостта и развитието – бел. ред.). Гюленистите пък видяха себе си в тази негова визия и по този начин техните пътища отново се сляха и чак до 2010 г. бяха много единни. Ердоган нямаше нужните кадри, поради което гюленистите запълниха тези места. Гюленистите заеха тези държавни постове като членове на ПСР. Нещо повече, във всички избори е имало запазени места в листите на ПСР за гюленистите. Но въпреки това единство гюленистите не се задоволиха с полученото и започнаха да искат още повече обществени поръчки, концесии; искаха места и в съдебната система, в отбраната, сигурността и разузнаването. Ердоган беше обезпокоен от това. Ердоган им даваше около 30-40 народни представители, а те поискаха около 130-140. След това влязоха в тази борба за места. Ердоган беше убеден в себе си, тъй като си мислеше, че е много подкрепен и обичан из страната. После Ердоган направи един ход – започна да закрива мрежата от вечерни училища на гюленистите, с които те създават своите кадри и ги издигат на определени постове. Ердоган знаеше за този процес и поиска да закрие тези вечерни частни училища. Опита се да ги постави под контрола на правителството. Гюленистите се възпротивиха, че правителството не трябва да се меси в частното образование, и така започна тяхната разправия. Във времето тя се разрасна и нейната кулминация беше периодът между 17 – 25 декември 2013 г. Освен това след кризата Mavi Marmara 5 гюленистите взеха по-умерено отношение към Израел и застанаха на страната на Щатите и Израел. Като съберем всичко това, можем да направим извода, че старите приятели започнаха да се карат заради политическа конюнктура и заради борбата за власт. Но идеологически не мисля, че имат голяма разлика. Може да имат разлика по отношения на средствата и изгодите, но крайните им цели са еднакви. Ако днес погледнем медиите в Турция, ще видим как се разказва, че гюленистите са били психопати и са лъгали хората през цялото време, ама и другите групировки също изповядват същата методология. Имат за своя цел най-вече младите, бедни и изолирани хора. Карат ги в града, обучават ги и после ги подчиняват на себе си. Та ИДИЛ много по-различни ли са? Те също използват манипулативни методи срещу млади и зависими хора. И те им вярват. Ердоган излиза с тезата, че неговата партия е религиозната партия, а останалите са атеисти, и затова ако сте религиозни, то вие трябва да гласувате за него. Всъщност всичко това са различни фракции с една и съща методика за манипулиране и влияние. Гюлен изглеждаше малко по-приемлив в сравнение с Ердоган – малко по-либерален сякаш, настроен към Запада и Америка, но последната стъпка, до която прибегна, бе военният преврат, заради това, че почти беше изметен от държавната власт. А това е много ужасяващо, много дивашко. Сега Ердоган изглежда малко по-мек, но и той би наложил твърдата ръка след време. Затова според мен те всички имат общ политически корен и мисля, че са против светския характер на страната ни. Могат да имат само различия откъм инструменти и изгоди.