Времето като цена*

Канадските спешни отделения имат лоша слава заради продължителното време на чакане в тях. Скорошно проучване показва, че в повечето от тях средното време за изчакване превишава 6 часа, а понякога достига до 23 часа. Докато някои призовават за действия за намаляване на тези изключително високи числа чрез увеличаване на предлагането на здравни услуги, други се опитват да представят ситуацията като по принцип неизбежна част от живота.

И двата аргумента не попадат във фокуса на въпроса. Дългото време за изчакване е малко вероятно да бъде значително намалено при действащата институционална организация, понеже всяко сериозно намаление ще изисква прехвърляне на огромно количество средствата от другите сектори на икономиката. В същото време, непрекъснато пълните чакални не са неизбежна част от живота, а продукт на „безплатната“ система, където чакането за услуги действа като купонен заместител на пазарната цена. Начинът на стимулиране, създаден чрез настоящата институционална организация, не допринася за осигуряването на по-кратки срокове на изчакване.

Динамиката в чакалнята

Подобно на повечето родители на малки деца в Канада, жена ми и аз сме прекарали значителна част от първите ни шест години, в които полагаме родителски грижи, в чакане за обслужване в спешните отделения. Без никакво преувеличение, спокойно може да се каже, че имахме предостатъчно време да наблюдаваме и анализираме процеса на изчакване в типичната канадска чакалня. Нещо, което забелязахме е, че има забележителна последователност и стабилност в този процес. Това предполага, че дългото чакане в сегашната система е всъщност едно стабилно равновесие, а не непредвиден провал.

По време на обичайните ни шест или повече часа чакане, забелязах следния процес да се повтаря отново и отново: има около 30 души, които чакат по всяко време (което е относително малко на брой като се има предвид, че това е главното спешно отделение в Киченър-Ватерло, град с 300 000 жители). Веднъж на час, медицинска сестра излиза и повежда около 5 човека от главната чакалня към съседната стая, където те в крайна сметка ще бъдат прегледани от лекар. Подобен брой нови пациенти ще дойдат в чакалнята в продължение на този час. По този начин общият брой на хората в залата остава сравнително стабилен.

Въпреки това, има ред, по който се приемат различните хора. Само ако някой има изключително тежко, животозастрашаващо състояние (което изглежда е доста рядко) той може да бъде приет непосредствено след пристигането му. В противен случай ще трябва да изчака, докато се погрижат за тези, които са дошли преди него.

Аритметиката на изчакването е както следва: всеки път, когато нов човек влезе в чакалнята, там има около 30 души, чакащи преди него. Тъй като лекарят преглежда около 5 души на час, отнема около шест часа, докато приемат новия пациент. Но след шест часа ще има 30 нови пациента в залата, тъй като около 5 нови пациента влизат в залата за час.

Вследствие на това чакалнята може да се оприличи на басейн, който се изпразва със същият темп, с който се пълни. Нивото на водата в подобен басейн остават непроменено във времето.

Човек, който не разбира законите на икономиката може да достигне до „прозрение“ и да заяви, че просто трябва да добавите още малко ресурси, за да се увеличи скоростта на изпразване на „изчакващия басейн“ малко над скоростта, с която басейнът се пълни. Това ще реши проблема с изчакването трайно! Все пак това не е вярно.

Времето като цена в „безплатна” система

Цените имат многостранни функции в условията на пазарна икономика. Първо, те разкриват някои субективни и разпръснати знания за индивидуалната ценност на милиони хора, непрекъснато осъществяващи решения свързани с производството и потреблението. Високите цени изпращат сигнали на предприемачите за видовете стоки, които са високо ценени от потребителите. Това от своя страна определя разпределението на ресурси в полза на по-високо ценени цели.

Друга важна функция на ценовия механизъм е, че тя води до хармония между количеството на стоките, които се търсят и количеството, което може да се предостави във всеки един момент. Паричната цената на дадена стока или услуга действа като лост, който определя количеството други стоки и услуги, от които човек трябва да се откаже, за да придобие дадената стока. С увеличаването на паричната цена, само тези, които са готови да се откажат от много други неща, продължават да купуват съответния продукт.

Същите закони на икономиката се прилагат и за всяка друга услуга, като например здравните услуги, които са много специфични, и в Канада са осигурявани от централно планиране, легализиран монопол, който не определя цена на единица. Вместо на пари, тази организация трябва да разчита на непаричен механизъм за управление на търсенето на услуги си, като например административните процедури и неизбежното времето за чакане.

Повечето хора имат някои леки здравословни проблеми през повечето време, но не би си струвало те да чакат в продължение на шест часа, за да получат лечение. Те може би са склонни да чакат 20 или 30 минути или дори час. Времето за чакане е единствената цена, която плащат за услугата, но ако цената е твърде висока, тези хора ще предпочетат да не използват услугата, предлагана от медицинския специалист.

Въпреки това, винаги ще има малък брой хора, които биха били склонни да чакат шест или повече часа, тъй като стойността на здравния им проблем е доста висока. Като цяло, когато времето за чакане намалява, броят на хората, желаещи да изчакат се увеличава.

Въпреки че точната зависимост между времето за чакане и броя на хората, желаещи да изчакат за услуга е емпиричен въпрос, тя може да бъде концептуално представена на фигура 1. Фигурата показва една хипотетична крива на търсенето на система за обслужване на спешното отделение в среден канадски град. Тя посочва, че когато времето за чакане намалява, все повече хора ще изискват обслужване. Казваме, че търсеното количество се увеличава когато цената (т.е. времето за чакане) намалява.

Фигура 1. Обратната връзка между изчакването и количеството търсено медицинско обслужване

Ако искаме да приложим на практика „прозрението“, което неикономист може да има за добавяне на допълнителен капацитет с цел премахване на времето за чакане, фигура 1 ще ни покаже къде бихме могли да сбъркаме.

Да предположим, че искаме да удвоим капацитета на спешното отделение от пет (точка А) до десет души на час (точка Б) за кратък период от време, за да изпразним „басейна“ от хора в чакалнята. В нашия град това ще изисква само добавяне на друг лекар (при условие, че някъде има свободен лекар). Това е така, защото в момента има десет малки самостоятелни стаи за изследване зад главната чакалня, обслужвани от само един лекар. Повечето хора прекарват час-два, просто седейки в една от тези стаи, чакайки да бъдат прегледани. По този начин, има инфраструктурен капацитет за разполагане на допълнителен лекар.

Добавянето на още един лекар, ще даде възможност десет души да бъдат приемани всеки час. Това първоначално ще намали времето за чакане. Въпреки това, по-краткото време за чакане ще предизвика допълнително хората да търсят медицинска помощ. Това са хората, които не бяха готови да изчакат шест часа, но може би ще искат да изчакат, да речем, четири часа. По този начин, двамата лекари ще са изправени пред нова вълна от пациенти – всички онези, които имат толерантност по отношение на чакането по-малко от шест часа, но повече от новосъздадения по-кратък период на изчакване.

Да предположим, че четири часово чакане е необходимо да се ограничи броят на новодошлите участници до общия брой от 10 души на час. След това ще се окажем в следната ситуация: двама лекари преглеждат 10 души на час. Десет нови пациента идват всеки час. Сега има 40 човека в чакалнята, всеки от които се приема след четири часа чакане. Така, въпреки че времето за изчакване е намалено, намалението не е драматично. Освен това, броят на хората в чакалнята нараства от 30 на 40, а броят на лекарите, необходими за обслужване на това търсене ще трябва да се удвои за постоянно.

Това показва, че размерът на необходимите средства за намаляване на изчакването в една система, която не определя пряко парична цена за специфични звена на услуга, може да бъде доста висок. Освен това, ползите за служителите и мениджърите на здравната система не са толкова ясни, което води до слаби стимули за облекчаване на проблема.

Друг въпрос, който често се пренебрегва е разрушителната природа на система лишена от парични цени. Докато плащането за услуга с пари представлява обмен на вземания, плащането за същата услуга с време представлява окончателно унищожение на ресурс. Времето, прекарано в чакане, е загубено завинаги и не може да бъде използвано в някаква производствена дейност, докато сумата, платена за услугата може да бъде използвана за закупуването на стоки и услуги, които вече са били произведени. Времето, което не е прекарано в чакане може да се използва за производството на нови ресурси.

Заключение

Представената настояща структура на канадската здравна система и продължителното време за изчакване от пациента ще останат и за в бъдеще. Тези, които смятат, че проблемът може да се реши чрез увеличаване на предлагането на здравни услуги, игнорират големия ефект за търсенето от намаляването на времето за чакане. Други, които смятат, че чакането е неизбежна част от живота, игнорират факта, че дългото чакане е продукт на „безплатна“ политически администрирана система за предлагане.

Когато на цената не е позволено да изпълняват функцията си на определяща търсенето и предлагането, нещо друго ще го направи. В случай на канадската здравна система, заместител на цената е нашето време. Докато невидимите разходи винаги са лесно пренебрегвани, те постоянно изяждат продуктивните ресурси на икономиката.

*Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е на Димитър Славов, стажант в ИПИ.