Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Време е за смяна на темпото и реални инвестиции в индустриалните паркове

Автор: ИПИ / 28.02.2022
Оцени тази статия:

изх. № 14/28.02.2022 г.

до г-н Асен Василев

заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите

и

до г-жа Корнелия Нинова

заместник министър-председател по икономиката и индустрията и министър на икономиката и индустрията

 

СТАНОВИЩЕ

от

Институт за пазарна икономика, гр. София, ЕИК 831344929

 

Относно: Необходимост от бързи мерки за развитие на индустриалните паркове по Националния план за възстановяване и развитие[1]

 

Време е за смяна на темпото и реални инвестиции в индустриалните паркове

 

На 8 февруари 2021 г. беше публикувана първата версия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). От тогава измина повече от година, в която станахме свидетели на две служебни правителства, множество политически неразбории и в крайна сметка оформянето на коалиция и нов редовен кабинет. Националният план има четири официални версии – последната от октомври 2021 г., по която получихме коментари и която отново се доработва и дописва с нови проекти. В този период плановете на почти всички страни в ЕС бяха одобрени, разплатиха се аванси и реално започна изпълнение – както на заложените реформи, насочени към подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността, така и на инвестиционните програми.

В светлината на тези събития, както и на постепенно преминаване от извънредно епидемична обстановка към (твърде близо до) извънредно военно-конфликтна такава е време родната администрация рязко да смени темпото и да премине от безкрайно редактиране на детайли по плана към реални мерки и политики за икономическа трансформация. Подобна е картината и в българските общини, които вече втора година разписват своите планове за интегрирано развитие и също са попаднали в едно административно блато, което отлага във времето реални политики и инвестиции. В същото време слабата инвестиционна активност е една от основните причини за по-ниския икономически растеж в България на фона на други държави в ЕС, които реално трябва да догонваме - тоест да изпреварваме с по-висок растеж в дълъг период.

През последните месеци прави впечатление фокусирането в няколко големи и (евентуално) иновативни енергийно-трансформиращи проекти – от развитие на геотермална енергия до батерийни масиви за съхранение на енергия, както и в други мащабни, но по-познати проекти – като нови влакове за железниците или третата линия на метрото в София. В същото време проекти и политики, които реално биха имали по-голям ефект върху растежа и трансформацията на родната индустрия, са на изчакване до приемането на плана. Такъв е примерът с програмата за подкрепа за развитие на индустриалните зони и паркове, която претърпя промени при пренаписването на плана, но към момента остава „на пауза“ и реално текуща политика за развитие на индустриалните терени в страната няма.

През март 2021 г., малко след представянето на първата версия на НПВУ, беше приет и новия Закон за индустриалните паркове. Първоначалният вариант на програмата за подкрепа за развитие на индустриалните паркове в НПВУ стъпваше изцяло на новия закон. В предложения фиш прозираше идеята на предходното правителство да инвестира в паркове, които са влезли в рамките на новия закон, както и да концентрира ресурс в четири ключови парка със стратегическо значение за балансираното териториално развитие на страната. Във всяка една от тези зони се залагаше идеята да се привлече голям стратегически инвеститор.

Този модел имаше някои предимства, но и своите проблеми. От една страна се концентрираше планирането на индустриалното развитие на страната в икономическия и регионалния министър, тъй като те решават къде да бъдат парковете със стратегическо значение за балансирано териториално развитие. От друга, ресурсът се насочваше изцяло в паркове, създадени по реда на новия закон, а повечето вече обособили се индустриални терени в страната трудно ще минат по новия ред. Всъщност индустриалната политика следва да не е просто политика за подкрепа на развитие на нови терени и чужди инвестиции „на зелено“, но и политика за по-добра среда за съществуващите предприятия в познатите промишлени зони, които се намират покрай всеки по-голям град в страната.

Новата версия на НПВУ на практика обърна идеята на предходното правителство нагоре с краката. Това е видно дори от смененото име на програмата, където вече се говори за подкрепа на „индустриални зони, паркове и сходни територии“. Всъщност новият вариант на фиша не заключва програмата в паркове по новия закон, а я отваря максимално широко за всякакви индустриални терени. Докато в стария вариант можеше да кандидатстват само оператори на индустриални паркове, отговарящи на изискванията на новия закон, то в новия могат стари и нови зони, оператори, общини, инвеститори и всички съществуващи и потенциални ползватели – програмата изглежда максимално отворена в този си формат.

Предизвикателствата пред новата програма са, че тя комбинира безвъзмездни финансови средства и заеми, предвижда и провеждането на пазарни тестове от Европейската инвестиционна банка. Наличието на заемни средства и пазарен тест от една страна насочва средствата там, където има икономическа логика, но в същото време може и да ограничи мащаба на програмата. В допълнение този сложен механизъм всъщност забавя реално изпълнение на проектите. Времевият график на програмата предвижда, че през първата година ще се провеждат пазарни тестове, ще се правят експертни оценки за идентифициране на потенциални проекти на стратегически инвеститори, ще се формира инвестиционен съвет и т.н. При тази рамка и все още неприет НПВУ, реалният подбор и договаряне на проекти най-вероятно ще навлезе дълбоко в 2023 г.  

На фона на всички икономически предизвикателства пред страната, трябва да се направи всичко възможно тази програма да започне максимално бързо. Всъщност не всеки проект в НПВУ трябва да бъде безкрайно сложен, иновативен и невероятен. Икономическата трансформация може да бъде подкрепена с наглед прости проекти – инвестицията в техническата инфраструктура на съществуващите индустриални терени в страната не изисква няколко години планиране, умуване и пренаписване на планове и стратегии. Не изисква и да се чака одобрението на НПВУ, тъй като средствата от него могат да се ползват и за вече започнали проекти, стига те да отговарят на целите и правилата на регламента.

В страната има редица стратегически документи. Един бърз преглед на регионалните схеми за пространствено развитие, тоест стратегиите за развитие на шестте региона в България за периода 2021-2027 г., както и преглед на проектите в общинските планове за интегрирано развитие, дава много ясна представа къде е концентрирана икономическата активност, кои са регионите с потенциал и какви са възможностите за сравнително бързи инвестиции в индустриални терени, в т.ч. съществуващи такива. Изглежда съвсем логично част от ресурса за индустриални паркове по НПВУ да бъде насочен максимално бързо към местните власти, които да имат възможност през опростена процедура да кандидатстват с проекти за инвестиции в техническата инфраструктура, в т.ч. с участието на компании от съществуващите зони.

В рамките на плана за възстановяване и устойчивост има достатъчно голям ресурс за икономическа трансформация и модерни иновативни проекти, които да бъдат с дълъг хоризонт. Заделянето на малка част от ресурса целенасочено за бързи инициативи на общините с очевидно позитивен ефект – като изграждане на техническа инфраструктура в индустриални терени с потенциал за разрастване – би дало незабавен и значителен стимул на местните власти наистина да насочат усилията си към развитието на индустрията.

След няколко седмици министърът на икономиката ще представи и списъка с ключови индустриални паркове със стратегическо значение за балансирано териториално развитие. Този списък със сигурност ще предизвика дебати, но веднъж когато получи някакъв завършен вид и подкрепа, въпросните паркове също ще имат нужда от средства за обследване, проектиране и някакъв план за развитие. Работата по стратегическите индустриални терени обаче не била да спира развитието на множеството промишлени зони около големите градове в страната.

 

28 февруари 2022 г.

гр. София

 


[1] ИПИ работи по проект „Застъпничество за икономическо възстановяване чрез реформи“ (финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство), който изследва и анализира Националния план за възстановяване и устойчивост.