Време е за истински спирачки

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

Правенето и променянето на закони у нас е основният подход за решаване на проблеми. За това дали могат да се прилагат от администрацията и спазват от подлежащите на регулиране се мисли после. Често това се оказва невъзможно, скъпо или нелогично.

За да се вкара законодателният процес в нормални рамки в много страни е наложено задължението администрацията да мисли, да пита и да анализира преди да прави или променя политики. Ако това се прави що-годе съвестно още на етап мислене и консултиране отпадат редица лобистки, скъпи, глупави и неприложими идеи. В напредналите в тази практика страни на всеки 3 до 5 години отново се оценяват ефектите от законодателството и провалилите се нормативни актове се изменят или отменят.

От 2016 г. тези действия са задължителни за българската администрация и май процесът е тръгнал. Годишният доклад за извършването на оценка на въздействието за 2019 г., публикуван от МС показва, че:

 

1) от 2017 г. намалява общата динамика в изработването на законопроекти от МС, което според доклада „следва да се разглежда като предпоставка за по-добре обмислено законодателство“

2) промените в законите си продължават с пълна сила – 15-те най-променяни нормативни актове за последните 12 години са изменяни общо 883 пъти, като първенец е Кодексът са социалното осигуряване.

 

Таблица: Най–променяни закони

2007-2013

2014-2019

ОБЩО

1

Кодекс за социално осигуряване

56

41

97

2

Закон за здравното осигуряване

42

30

72

3

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

32

33

65

4

Закон за устройство на територията

38

27

65

5

Закон за здравето

41

23

64

6

Закон за движението по пътищата

28

34

62

7

Кодекс на труда

33

25

58

8

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

29

26

55

9

Закон за електронните съобщения

26

27

53

10

Закон за съдебната власт

26

27

53

11

Закон за данък върху добавената стойност

26

26

52

12

Наказателен кодекс

27

22

49

13

Наказателно-процесуален кодекс

24

22

46

14

Закон за опазване на околната среда

25

21

46

15

Закон за чужденците

27

19

46

Общо

480

403

883

Бележка: Информацията отразява в едно промените, реализирани, чрез законодателната инициатива на Министерския съвет и на народните представители, които са обнародвани в Държавен вестник

Източник: Годишен доклад за извършването на оценка на въздействието за 2019 г., Администрация на Министерския съвет, дирекция „Модернизация на администрацията“

 

Няма как това да не впечатлява, защото показва, че бизнесът и гражданите са в постоянна засада от гласувани промени, с които трябва да се съобразяват. Разходът за запознаване с новостите, адаптиране на дейността към промените и новите изисквания е огромен, като е спорно дали това е довело до по-добра бизнес среда и по-качествени условия за живот. Едно е сигурно – предвидимостта е нулева, а това в по-широк план води до несигурност, възпиране от нови инвестиции и големи пропуснати ползи за всички.

Не трябва да забравяме и че информирането за всички законодателни инициативи и промени все още е платено. Достъпът онлайн до актуални, пълни текстове на законодателството, които имат правна сила е възможно единствено чрез платените абонаменти за правно-информационни системи, предоставяни от частни компании. Разходите на бизнеса, администрацията и съдебната система, които се плащат за електронен достъп до актуалното законодателство у нас са от порядъка на няколко милиона годишно.

 

3) През 2019 г. са съгласувани общо 328 предварителни оценки на въздействието по проекти на нормативни актове, по които са формирани 929 препоръки за допълване и промяна. Най-много препоръки са отправени за разглеждане на други варианти за решаване на проблема, освен приемане/промяна на нормативен акт, както и за ясно формулиране на конкретен проблем, който се цели да бъде решен с дадения проект.

Това показва, че все още администрацията не разбира, че трябва да има ясен проблем, който се опитва да реши и решението изобщо не се изчерпва с промяна на закон. Това, от своя страна, води до законодателната инфлация и откровен рекет, създава големи разходи и проблеми, и в крайна сметка ни отдалечава от добрите условия за бизнес и живот.

 

4) Въпреки, че общините не са задължени да прилагат подхода за оценка на въздействието, такава практика вече се наблюдава в някои тях, като през 2019 г. има изготвени общо 475 такива оценки.

 

5) През 2019 г. обществените консултации на проекти на нормативни актове се запазват като брой в сравнение с предходната година и достигат 836 броя. При 60% от консултациите няма нито един получен коментар. За останалите 40% има получени 2216 коментара (средно по 7.7 коментара).

За 37% (278 бр.) от националните обществени консултации е предвиден по-кратък от законно установения срок за обратна връзка (30 дни), като в 38 от тях дори не са посочени мотиви защо се скъсява този срок. Липсата на достатъчно време за предоставяне на обратна връзка лишава засегнатите страни от време за включване, а от друга страна самите чиновници явно не търсят и не насърчават подобно поведение.

 

Няколко извода

За практиката на изпълнителната власт

Процесът по подобряване на изготвяне на законодателство у нас върви. Бавно, трудно, с очакваната съпротива и имитация от страна на чиновниците, но върви.

Това все още не води до по-добро законодателство и не се е оказало спирачка за вредни и лобистки нормативни актове.

Централната администрация е по-активна в провеждането на консултации, но когато реши все още действа по прекия път – с имитация на обсъждания в кратък срок и без мотиви за това.

Общините прокарват своя пътечка за по-ефективен процес на правене на политики и, макар и да не са задължени, изготвят оценки на въздействието.

 

За бизнеса и гражданите

Активното участие в обществени обсъждания все още не се случва, въпреки че има и добри примери. Трудно е да се мобилизират ресурси да се коментират неясни проекти в кратки срокове, но мнозинството консултации не са такива и засегнатите страни пропускат възможност да окажат влияние. Въпреки че няма гаранция, че дадено становище ще бъде зачетено от съответната администрация, участието е важно и е предпоставка за силна позиция, ако се стигне до съд.

 

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).


Свързани публикации.