Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Време е Европа да съкрати разходите си

Автор: Явор Алексиев / 02.09.2011
Оцени тази статия:

Рязкото увеличаване на разходите на европейските правителства като процент от БВП от 2007 г. насам предизвика бързо нарастване на годишните дефицити и публичния дълг в много от тях. Повишаването на преразпределителната роля на държавите в ЕС бе продиктувано както от циклични фактори като свиването на БВП и повишаването на разходите за социална защита в следствие на световната финансова криза, така и от структурни фактори като закъснелите пенсионни реформи и раздуването на държавната администрация в някои страни.

Разходите на правителствата на 27-те страни-членки на ЕС като процент от БВП са нарастнали от 45,6% през 2007 г. (най-ниското ниво от 2002 г. насам) до 50,8% през 2009 г. През 2010 г. в следствие на бюджетните ограничения, които бяха въведени в повечето държави, този процент е паднал до 50,4%. Последната публикация на Евростат, посветена на темата, показва, че България, Литва и Естония са страните, които най-бързо са успели да намалят правителствените разходи като процент от БВП през 2010 г., съответно с 3,0%, 2,7% и 5,2%. Според данните на Евростат в края на 2010 г. разходите на българското правителство като процент от БВП са 37,7%, което е най-ниското ниво в Европа.

 

Източник: Евростат 

 

Разходите за социална защита[1] в 27-те страни-членки на ЕС заемат най-голям дял от общите правителствените разходи - 54% за 2010 г. Като процент от БВП техният дял нараства от 17,7% през 2007 г. до 20,1% в края на 2009 г. (последната година, за която има данни за разпределянето на правителствените разходи по функции). Това се дължи най-вече на трайното  увеличаване на безработицата в Европейския съюз, както и на нарастването на средствата, отпускани за подпомагане на социално слабите, за пенсии и др.

 

Източник: Евростат 

 

Въпреки чувствителното им нарастване през 2008 и 2009 г., разходите за социална защита в България остават доста по-ниски от средното ниво за ЕС (13,6% от БВП за 2009 г.), като единствено в Кипър и Словакия са регистрирани по-ниски нива (съответно 10,9% и 12,2%).

  

Източник: Евростат 

 

Запазването на сравнително ниското ниво на правителствените разходи като процент от БВП в България е един от основните фактори за благоприятната фискална картина в страната. При разглеждането на преразпределителната роля на правителствата в Европа не трябва да се пренебрегват и качествените характеристики на държавните разходи, т.е. начинът, по който те биват насочвани и разпределяни.

Засилващият се от началото на 2011 г. натиск от страна на облигационните пазари немуниемо ще доведе до по-нататъшната фискална консолидация на публичните разходи на страните от ЕС. Това би било логично следствие от неспособността на едни и затрудненията на други европейски правителства да продължават да финансират своята политика, използвайки дълговите пазари.

Постепенното ограничаване на преразпределителната роля на европейските правителства вследствие на свиването на публичните разходи трябва да бъде съчетано с адресирането и на някои от структурните проблеми като прекомерния размер на публичната администрация в някои страни и политически неудобните, но необходими реформи на социалните системи.

 


[1] Шестте отделни функции, по които Евростат разделя правителствените разходи, са:

  • Разходи за социална защита (които включват помощи за безработица, майчинство, социално осигуряване и т.н.)
  • Здравеопазване
  • Традиционни колективни функции (които включват различни обществени услуги, отбрана и публичен ред)
  • Култура и образование
  • Околна среда
  • Икономически дейности (Програми за подпомагане, субсидии и др.)

 

***

Статията е част от Кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава”