Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Вредата от вдигането на данъците върху икономическия растеж

Автор: Калоян Стайков / 21.10.2011
Оцени тази статия:

Затягането на бюджетната позиция с 1% от БВП, постигнато чрез увеличаване на данък печалба, има сериозен негативен ефект върху икономическия ръст на страната в краткосрочен и дългосрочен план. Това са част от изводите, направени в доклада на Главна дирекция икономически и финансови въпроси на ЕК, озаглавен „Данъчни реформи в страните от ЕС 2011 г.”, въз основа на направени симулации от редица икономисти. Те са направени при няколко предположения:

  • затягането на фискалната позиция не е еднократно, а постоянно явление
  • лихвите се понижават
  • номиналният обем на държавен дълг постепенно намалява
  • вследствие на тези резултати се приема, че създаденият допълнителен фискален ресурс се използва за плавно намаляване на данъците върху доходите от труд

Резултатите от изследване[1], което използва модел Quest III показват, че затягане на бюджетната позиция с 1% от БВП чрез по-висок данък печалба води до по-нисък БВП  с 0,2% в първата година след въвеждането му в сравнение със сценарий, в който налогът не е променен. В дългосрочен план негативните ефекти се засилват, заради понижаване на инвестициите и спад на капиталовата база, което след 10 години води до по-нисък БВП с 0,5% спрямо базовия сценарий (в който няма промяна на данъка), след 20 години – по-нисък БВП с 0,7%, а в 30-годишен период – по-нисък БВП с над 1%.

Ако се преследва консолидация на бюджета чрез увеличаване на данъци, най-добре за икономиката е това да стане чрез промяна в налозите върху потреблението, например ДДС и акцизи. Увеличаването на постъпленията от тези данъци с 1% от БВП води до по-нисък БВП с между 0,1 и 0,2% в първата година след въвеждането на мярката, но след 10 години ефектът върху икономиката е почти нулев. Същевременно 20- и 30-годишния резултат от увеличението на данъците е съответно 0,3% и 0,35% по-висок БВП. Вторият най-добър избор в това отношение е увеличение на данъците върху труд, след което са данъците върху собственост.

 

Налице са и изследвания в различни страни, които илюстрират положителните икономически ефекти от данъчни реформи. Така например, ако ръстът на ДДС в Германия от 2007-2008 г. бъде частично компенсиран с по-ниски налози върху труда и печалбата на компаниите, първоначалният негативен ефект върху икономиката може да се превърне в положителен в средносрочен план[2]. Друг подобен пример е Италия, където направеният анализ[3] разглежда ситуация, в която се увеличават данъците върху потреблението, а дължимите социални осигуровки намаляват. В този случай се предполага, че намалените стимули за укриване на данъци и по-ниското изкривяване на пазара на труда биха могли да доведат до увеличаване на заетостта и производството.

Според някои анализатори[4] съвременната теория за оптимални данъци в голяма степен се концентрира единствено върху разходите от изкривеното поведение на данъкоплатците, но игнорира други разходи. Един от основните проблеми на данъчната политика е асиметрията на информацията между данъчната администрация и данъкоплатците относно истинските задължения на вторите. Измерването на точните задължения и осигуряването на тяхното плащане е скъп процес и за данъчната администрация, и за данъкоплатците. Той се характеризира с административни разходи и такива за спазване на данъчните задължения. В случай, че данъкоплатците решат да избегнат плащането на своите задължения или на част от тях, това значително увеличава административните разходи. Проучването показва, че избягването на данъци често се наблюдава в случаите, когато данъчната система е сложна. Колкото по-усложнена е тя и колкото по-трудно се определя данъчната основа, толкова по-вероятно е данъкоплатците да бягат от задълженията си. Всичко това е вероятно да доведе до допълнителни данъчни изкривявания, тъй като ще принуди управляващите да увеличат данъчната база/ставка за всички плащащи.

 


[1]Roeger, W. and Veld, J. (2010), Fiscal stimulus and exit strategies in the EU: a model-based analysis, European Economy Economic Paper 426

[2]Botmann, D. and S. Danninger (2007), Tax reform and debt sustainability in Germany: an assessment Using the Global Fiscal Model, IMF Working Paper 07/46

[3]Annicchiarico, B., Dio, F., Felici, F. and F. Nucci (2011), Macroeconomic modelling and the effects of policy reforms: an assessment for Italy using ITEM and QUEST, Ministry of Economy and Finance Working Paper 1

[4] Shaw J., Slemrod, J. and J. Whiting (2009), Administration and Compliance in: The Mirrlees Review: Dimensions of Tax Design, Adam, S., Besley, T. and R. Blundell (eds.), Oxford University Press