Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Войната в Украйна не провокира значителен интерес към ядрената енергия в Европа

Автор: Теодор Недев * / 27.05.2022
Оцени тази статия:

При преосмислянето на енергийната зависимост от Русия след началото на войната в Украйна, бихме предположили, че ЕС ще се върне към дебата за диверсифициране на енергийния си микс с допълнителен ядрен капацитет. Изненадващо, това далеч не се случва. И ако британското правителство, провокирано от ситуацията в Украйна, наскоро даде ясна заявка за интензивен строеж на ядрени мощности в близко бъдеще, в Европа дискусията за атомната енергия просто не претърпява същото оживление.[1]

Няколко седмици преди началото на военните действия в Украйна в друг материал представихме основните аргументи в дебата дали ядрената енергия следва да бъде класифицирана като зелена за целите на политиката по декарбонизация. Тогава се бяха очертали два лагера на диаметрално противоположните позиции, водени от двете големи страни в ЕС – Франция и Германия.

Интересно е, че войната в Украйна не предизвика особено преориентиране по казуса. Само една страна в ЕС -  Белгия - направи ясен завой в тази посока от началото на войната, като реши да удължи живота на двете си ядрени централи.[2] Става въпрос за реакторите Дул 4 и Тианж 3, които имат мощност от по 1038 МВт всеки и които вече ще работят до 2035 година, вместо до първоначално планираната 2025.[3] Противоположно на нея Финландия, която принципно заема проядрена позиция, замрази проекта за централата „Hanhikivi 1“ заради значителното участие на Росатом в проекта - руската компания не просто е доставчик на оборудване на проекта, но и участва с 34% в консорциума Fennovomia, който го изпълнява.[4] Финландският министър по европейските въпроси сподели, че се надява централата все пак да бъде изградена с друг доставчик на ядрено оборудване. Въпреки това обаче Fennovomia оттегли молбата за разрешително за строеж на централата към финландското министерство на икономиката, слагайки вероятен край на един от и без това немногото планирани ядрени проекти на континента.[5]

Интересни са и случаите на твърдо поддържане на досегашните позиции по темата на някои от страните членки. Например Унгария, противоположно на Финландия, отказва да прекрати партньорството си с Росатом по удвояването на капацитета на АЕЦ „Пакш“.[6] Съвсем наскоро унгарският външен министър заяви6, че текат преговори с руската компания за възможно най-бързото изграждане на новите реактори, предвид че ядрената енергия не е обект на санкции от страна на ЕС към Русия.

Най-значимият случай на „принципност“ по темата за АЕЦ обаче е този на Германия. Най-голямата икономика в ЕС, зависима на 32% от Русия за доставки на природен газ[7], е остава нагледен пример за политически консенсус срещу атомната енергия. Германия разполага с три действащи ядрени централи, които обаче по план ще затворят окончателно към края на годината, както и с три други наскоро преустановили дейност, но все още с възможност да бъдат включени.[8] Проблемът е, че дори и изведнъж да се появи политическа и обществена подкрепа за атомната енергия, дългогодишно планираното затваряне на този сектор в страната прави евентуален рязък завой по темата невъзможен към този момент.

Като за начало, дори и ако се появи липсващият политически консенсус за това, ядрената енергия не би могла да бъде значителна алтернатива на така спорното в момента синьо гориво в Германия. Половината от немските домакинства се отопляват с него, а газовите бойлери не могат да работят само на ток. Ядрената енергия би могла да замести газа при електропроизводството, но дори тази замяна не може да се случи толкова бързо.8

Допълнителен проблем е фактът, че немските АЕЦ не разполагат с прясно ядрено гориво. Запасите са планирани до момента на отдавна обявеното затваряне на централите. Снабдяването с допълнително гориво би отнело 12-15 месеца, а процедурата би била допълнително усложнена, предвид че Русия е вторият най-голям доставчик на уран за ЕС.[9]

Но може би най-големите пречки пред удължаването на живота на оставащите три централи и подновяването дейността на останалите три са правно-оперативни. Работещите АЕЦ не са подлежали на обстойни проверки за безопасността от години, а наскоро затворените ще трябва да подновят лиценза си за работа. Евентуално решение за подновяване или удължаване на дейността на централите би било съпътствано от дълга поредица от административни процедури, което ще отложи във времето ползите от цялото начинание. Нещо повече, предвид този регулаторен контекст, операторите на немските атомни централи нямат особен икономически интерес от удължаването на живота на наличните АЕЦ -  например изпълнителният директор на EnBW, която оперира централата Neckarwestheim 2, споделя, че централата не би могла да работи „дори минута след началото на 2023 година“, а Лео Бирнбаум, начело на Eon, оперираща централата Isar 2, открито заявява, че бъдеще за атомната енергия в Германия няма, предвид настроенията на хората.[10]

Въпреки всичко, ядрената енергия в Европа далеч не остава игнорирана и миналата година бе включена от ЕК в Европейската таксономия за устойчиви дейности. Франция продължава да е една от държавите с най-много АЕЦ и планира да разшири значително ядрения си капацитет в средносрочен план.[11] Дори в момента страната строи реактор с мощност 1630 МВт.[12] В Словакия също имa два почти завършени реактора от по 471 МВт, единият от които трябва да заработи тази година, а другият през следващата.[13] Полша и Чехия са в процес избиране на изпълнители за изграждането на централи, които да заработят в началото на следващото десетилетие.[14] [15] Немалко европейски страни остават отворени за възможностите, които малките модулни ядрени реактори биха могли да предоставят в близкото бъдеще – например България, Полша, Чехия и Румъния имат подписани споразумения с американската NuScale за проучване възможностите за инсталиране на ММР на териториите им.[16]

Раздвижване в позициите за ролята на ядрената енергетика и оттам – на инвестиционните намерения – има, но към момента фундаментално пренареждане не се наблюдава. Показателно е, че строящите се на континента реактори имат обща мощност от 2592 МВт, планираните – 7210 МВт, а тези на етап „предложен“ – 17 720 МВт; дори сумарно тези стойности изглеждат скромни на фона на 101 913 МВт обща инсталирана ядрена мощност на континента.[17] Атомната енергия определено би могла да е важна част от справянето с двата основни енергийни проблема на Европа – декарбонизацията и скъсването със зависимостта от руски горива. Първият следва да се адресира в по-широк времеви обхват, съответно сложният и бавен процес по изграждането на нови атомни централи представлява адекватно решение за него. От друга страна е очевидно, че стартирането на нови ядрени проекти няма да замести незабавно вноса на енергоизточници от Русия. Може би именно заради това не е изненадваща липсата на бърза и еднопосочна реакция по отношение на ядрената енергия в ЕС, каквато например се появи във Великобритания.

* Авторът е стажант в ИПИ

 


[1]https://www.cnbc.com/2022/05/02/boris-johnson-uk-will-build-one-new-nuclear-plant-a-year.html?fbclid=IwAR2Q15yKa-iwE85uDkWSNdxokiPY8vRv79BCpDV8PuRYS81lQmnBthlSP-0

[2] https://www.nucnet.org/news/government-confirms-decision-to-postpone-nuclear-phaseout-by-10-years-3-1-2022

[3] https://world-nuclear.org/information-library/country-profiles/countries-a-f/belgium.aspx

[4] https://www.ft.com/content/5e7730b5-be55-48a5-8f55-f67d6fb80d77

[5] https://world-nuclear-news.org/Articles/Fennovoima-ends-Hanhikivi-1-licensing-process

[6] https://www.ft.com/content/a7bdb29e-fae2-497f-93ed-8874aa4c3260#post-ca81d590-64f9-4b5c-9299-79cf8ea55840

[7] https://www.reuters.com/business/energy/how-dependent-is-germany-russian-gas-2022-03-08/

[8] https://www.politico.eu/article/politics-behind-germany-refusal-reconsider-nuclear-phaseout/

[9] https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Nuclear_energy_statistics#Uranium_supply_security

[10] https://www.ft.com/content/229c21c7-991c-4b44-a2f9-20991670a4ba

[11] https://www.reuters.com/business/energy/macron-bets-nuclear-carbon-neutrality-push-announces-new-reactors-2022-02-10/

[12] https://world-nuclear.org/information-library/country-profiles/countries-a-f/france.aspx

[13] https://world-nuclear.org/information-library/country-profiles/countries-o-s/slovakia.aspx

[14] https://apnews.com/article/russia-ukraine-business-europe-china-czech-republic-e530cea3935d7fab54055f8e63bca655

[15] https://pulsenews.co.kr/view.php?year=2022&no=357024

[16] https://www.nuscalepower.com/projects/current-projects/europe

[17] https://world-nuclear.org/information-library/country-profiles/others/european-union.aspx