Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Войната и икономическата политика: какво да се прави (Primum Non Nocere)

Автор: Лъчезар Богданов / 18.03.2022
Оцени тази статия:

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

 

Краткият отговор е – като начало, не вредете. Но затова след малко. Първо - къде е българската икономика на прага на войната? Откъде тръгваме, какво е състоянието и какви тенденции вече бяха стартирали преди 24 февруари?

Общият поглед на наличните данни е, че възстановяването продължава – отново с уговорката, че това е отчетена стопанска активност преди началото на войната. Наскоро НСИ дори даде по-висока стойност за ръста на БВП за четвъртото тримесечие на 2021 г. – 4,7% при по-ранна експресна оценка от 4,5%. Реалният ръст на крайното потребление за тримесечието е 7,4% на годишна база, а безработицата спада до 4,5%. Износът на стоки през януари 2022 г. постави нов исторически рекорд в номинално изражение и е с 32% повече от година по-рано – което е резултат и от значителното покачване на ценовото равнище. Същият месец индустриалното производство отбелязва реален ръст на годишна основа от 16,5%, а само в преработващата промишленост – 11%. Строителната продукция пък нараства с 2,2% спрямо януари 2021 г., продажбите на дребно в търговските обекти по съпоставими цени се увеличават с 11,1%. Туризмът, макар още да не се е върнал на предкризисните нива, отчита увеличение на посещенията на чужденци с над 84% през първия месец. Въведените в експлоатация жилища за последното тримесечие на 2021 г. растат с 49% спрямо същия период на 2020 г. – очаквано развитие след силното активизиране на новото строителство в големите градове след 2017-2018 г. Ръстът на средната заплата от над 14% към декември върна пазара на труда отново към дългосрочните проблеми на недостиг на кадри и натиск за все по-високи разходи за възнаграждения.

Междувременно инфлационните процеси се ускориха през януари и февруари, като за последния месец индексът на потребителските цени отбелязва ръст от 10% на годишна база. Основни фактори за разходите за горива и транспорт, но вече двуцифрени темпове виждаме при храните и заведенията за хранене. Цените на производител към януари растат с 32,6% на годишна база, а само за продажбите на преработващата промишленост – със 17,1%. Вече изглежда очевидно, че високите цени на енергоносителите и ключовите суровини „преливат“ към почти цялата икономика. От една страна, това означава по-високи средни разходи за бизнеса и домакинствата. Заедно с това обаче трябва да се отчита, че по-високите цени както на вътрешния, така и на глобалния пазар позволяват на предприятията да са конкурентоспособни дори при нараснали разходи. Това е видно най-малкото от динамиката в индустриалното производство, износа, товарния транспорт, както и на пазара на труда, където очевидно търсенето на труд нараства, а не се свива.

Началото на войната съвпада с една вече адаптираща се към висока инфлация икономика. Непосредственият ефект на войната е нов шок, който в рамките на седмица изстреля цените на газ, петрол, суровини и селскостопанска продукция нагоре, след което сме свидетели на известно успокояване, идващо след намаляване на неизвестността и несигурността. Освен този ефект обаче трябва да отчитаме и практическото прекъсване на бизнес отношенията с Украйна и Русия, което засяга непропорционално някои стопански дейности и отделни компании.

Цената на войната - в сегашната й форма и обхват, без да спекулираме потенциално разширяване на конфликта - ще бъде по-нисък растеж и по-висока инфлация в европейската икономика. Според първоначалния анализ на Европейската централна банка през 2022 г. ръстът на БВП в еврозоната ще бъде с 0,5 пункта по-нисък от прогнозата през декември, а инфлацията – с 1,9 процентни пункта над очакваната. Това от своя страна ще доведе до влошаване на бюджетния баланс с около 0,2 пр. п. от БВП. Според ОИСР ефектът ще бъде по-нисък с 1,4 процентни пункта ръст на БВП и по-висока от очакваното преди войната инфлация с 2 пункта, като при основния сценарий необходимия фискален стимул е около 0,5% от БВП.

Да се върнем към България и това какво може и трябва (и не трябва) да се прави:

  • Първо, поривите към безполезни или вредящи намеси на държавата трябва да бъдат удържани. Не е изненада, че всяка криза дава повод на всякакви идеи, родени без отчитане на базови закони и принципи в икономиката да изплуват в търсещите моментен дивидент управници. Този войнстващ активизъм на неграмотността видяхме и в първите седмици на пандемията, както припомняме в този анализ. Обсъжданите в последните дни мерки са като от учебника – забрани за търговия, фиксиране на цени, борба със спекулата, субсидии и всичко от този арсенал.
  • Тези инструменти, освен че дългосрочно влошават предвидимостта в правилата на пазарната икономика, имат спорен или никакъв краткосрочен ефект. Трябва да си даваме ясна сметка например дали борим липса на физически доставки от даден продукт или високата му цена – примери с природния газ, електроенергията, зърното, слънчогледа, олиото, нафтата и още каквото решите да добавите в списъка. За липса на стоки се ползват резерви, при висока цена на глобално търгуема стока общо взето няма какво да се направи.
  • Точно както след старта на пандемията, някои стопански дейности бяха пряко и силно засегнати, докато всички останали веднага или след кратък период се адаптираха. Пренасяйки се към днешните предизвикателства – очевидно пречката да търгуваш с Русия и Украйна влиза в разбирането за „непреодолима сила“, но проблемът с по-високи цени на влаганите суровини и материали е част от новата нормалност. Предприятията – глобално, в Европа и у нас – трябва да се адаптират към новите цени, независимо дали говорим за строители, които ще ползват по-скъп цимент или за ресторантьори, които ще трябва да плащат за по-скъпо олио (и краставици).
  • Всъщност, както стана дума по-горе, инфлацията повишава не само разходите, но и приходите – с други думи, голяма част от бизнеса плаща повече например за стомана, горива и пластмаси, но и продава крайната си продукция на по-високи цени. Това се вижда както от вътрешния пазар, така и от постоянно нарастващия износ.
  • Стоките, които най-често се обсъждат, са всъщност такива, за които България е нетен износител. Като започнем от електрическата енергия и стигнем до пшеницата и слънчогледа (пак по темата с олиото!), производството е много по-голямо от вътрешното потребление и това позволява значителен износ. Следователно износителите ще реализират много по-големи печалби тази година – а това включва и държавната енергетика, която в настоящата ситуация всъщност субсидира частично вътрешните цени на тока.
  • Ако няма блокиране на физическите доставки и производството на така често дискутираните стоки, то аргументите за пряка намеса на държавата са изключително слаби. Вместо забрани за износ, изкупуване, запасяване, ценови контроли и какво ли не, пазарът трябва да се остави да работи, като допълнителните печалби и съответно – бюджетни постъпления – могат да се използват за насочена помощ към най-силно засегнатите.
  • Оттук следва и че при предстоящата актуализация на бюджета трябва да се отчете по-високата от очакваната инфлация и да се заложат мерки в разходната част, които да подпомогнат доходите на най-уязвимите домакинства. Накратко – в малка и силно отворена икономика няма как да „преборим“ инфлацията, движена от глобални фактори, затова отговорът трябва да е през политика по доходите на тези, зависещи от публично финансиране. От своя страна, работодателите в частния сектор трябва да приемат, че натискът за повишаване на заплатите в моментното състояние на пазара на труда ще се запази и дори усили.
  • Едно от големите и непредвидени предизвикателства е осигуряването на всичко необходимо за първоначална грижа за бежанците от Украйна чрез насочване на бюджетен ресурс за тези нужди. Успоредно с това трябват решителни действия, които ясно да покажат, че България отваря вратите си за таланта, труда и предприемачеството на всеки, бягащ от война.
  • Реформите и политиките, увеличаващи средносрочния и дългосрочния потенциал за икономически растеж, трябва да останат във фокуса на управлението. Като начало, след политически предизвикателната 2021 година е време за рестарт на публичните инвестиции – всъщност през миналата година именно сривът на инвестиционната активност е спирачката, която не позволи дори още по-бързо възстановяване. Един от жалоните в тази насока е (най-накрая) България да има одобрен план за възстановяване и устойчивост. Но все пак най-голям ефект ще бъде възможното привличане на нови частни инвестиции, както и стимули за реинвестиране на печалбите и разширяване на вече съществуващи производства. Това обаче предполага отказ от хаотичен политически опортюнизъм на гърба на икономическата логика.

 

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).