Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Винетките стават ценни книги, растат глобите за нарушения по Закона за пътищата

Автор: Красимир Петкашев / 04.02.2011
Оцени тази статия:

В сряда депутатите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) приеха скорострелно промените в три закона и разгледаха една стратегия. Като се има предвид, че на заседанието присъстваха едва половината от членовете, а на тях определено им беше скучно да слушат докладващите, дебатиране на практика нямаше. Причина за слабия интерес вероятно беше и обстоятелството, че законодателните промени отново се инициират, за да въведат изисквания на европейски директиви и регламенти. За тях знаем, че се приемат без въпроси и излишно затормозяване.

След като през миналата година Законът за пътищата не се радваше на особено законодателно внимание, сега в него се подготвят промени. Те са продиктувани от Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Изискванията на директивата се въвеждат чрез прилагането на четири основни инструмента:

- оценка на въздействието върху пътната безопасност, с която се извършва стратегически сравнителен анализ на въздействието на нов път или на съществено изменение на съществуващата мрежа върху безопасността на пътната мрежа;

- одит за пътна безопасност, с който се осигурява независима, подробна и систематична проверка за техническа безопасност, свързана с проектните характеристики на пътен инфраструктурен проект, която обхваща всички етапи от планирането до въвеждането в експлоатация;

- управление на безопасността на пътната мрежа, с което да се осигури категоризиране на безопасността на пътната инфраструктура и установяване и класифициране на участъци с висока концентрация на произшествия от пътната инфраструктура;

- периодични инспекции за безопасност по време на експлоатация с оглед извършване на проверки на характеристиките и недостатъците, за които се налага постоянна поддръжка от съображения за безопасност

Част от промените в Закона за пътищата са свързани и с винетките. Направено е предложение за промяна на техния статут и определянето им за “ценна книга”, вместо “документ, който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища” както е досега. Всъщност решението на законодателя заслужено отнася винетките в категория, към която винаги са принадлежали, а именно ценните книжа. Според Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, “всички образци на документи, формуляри и бланки, които служат за събиране на държавни приходи, или удостоверяват упражняването на права и са издадени от държавен орган” са ценни книжа. Винетките се вписват изцяло в горната дефиницията.

Предлагат се промени и по отношение на глобите за нарушаване на Закона за пътищата. Размерите на налаганите санкции се завишават значително. Провиненията на физическите лица ще се наказват с глоби в размер от 1 000 до 5 000 лв. (сега са от 300 до 2 000 лв.), а повторните им нарушения могат да им струват до 7 000 лв. глоба (сега максималната е 3 000 лв.). Още по-сурови санкции се предвиждат за юридическите лица и едноличните търговци. Техните глоби скачат от    4 000 до 10 000 лв. (сега са от 1 000 до 5 000 лв.), съответно за повторно нарушение те ще плащат от 8000 до 15 000 лв. (при 2 000 до 7 000 лв. сега). Ако забравим да впишем в указаното поле на винетния стикер регистрационния номер на пътното превозно средство, опасност от глоба до 1 януари 2012 г. няма, предвиждат промените.

Регламентира се и задължение за длъжностните лица на Агенция „Митници” да извършват продажба на винетни стикери на преминаващите пътни превозни средства през граничните контролно-пропускателни пунктове.

В дневния ред на заседанието фигурираше и разглеждане на проект за Решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България. За целта беше изслушан ген. Румен Миланов - секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет, които представи основните акценти в проекта на стратегия, а именно:

- темата “кризи” е една от доминиращите в новата стратегия, а защитата на населението при кризисни събития се извежда за национален приоритет. България ще работи активно за превръщането на страната в “балкански център за справяне с кризи”. Стана ясно също, че за ефективното реагиране при кризи ще се разчита на “космически и други високи технологии”. В какво точно ще се изразява тяхната помощ не беше изяснено;

- гражданинът се поставя в центъра на политиката за сигурност. На думи звучи добре. След като ще сме в центъра, това най-малкото означава да имаме по-голяма прозрачност и информация за това как и за какво се харчи по отношение на националната сигурност. Готови ли са отговорните органи на такава стъпка?

- включени са нови аспекти на националната сигурност (икономически, финансов, екологичен, социален, правосъдие). Правилно мислене – съвременното разбиране за национална сигурност не означава само физическото опазване на границите на една страна. Не по-малко важна е общата икономическа и финансова стабилност и е радващо, че това най-накрая е осъзнато. Енергийната сигурност също е застъпена в новата стратегия. Посочва се, че тя е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност.

Съвсем набързо бяха представени и приети без обсъждане и законите за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност и Закона за защита на растенията. Техните промени са изцяло продиктувани от европейски директиви.

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на Foundation Open Society Institute (OSI-ZUG). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на OSI-ZUG.

Настоящият коментар е част от проект “Better Governance in Bulgaria”.