Статии ISSN 1313 - 0544

Жилищна политика с неясни последици

Автор: Адриана Младенова / 22.10.2008
Оцени тази статия:
 

Дойде време за подготовка на държавния бюджет за следващата година. В момента коалиционните партньори се намират в уникална ситуация, защото от една страна статутът на политици ги принуждава да "действат", да предприемат мерки срещу неблагоприятното отражение на кризата върху българската икономика, въпреки че от икономическа гледна точка всяка една допълнителна интервенция би имала съмнителни резултати и може да навреди повече, отколкото да помогне на икономиката. От друга страна това е последният бюджет от мандата на сегашното правителство и като такъв се очаква да бъде насочен към гласоподавателите, т.е. да има максимално популистки идеи.

Явно управляващите ще адресират част от заложените цели чрез нови идеи в областта на жилищната политика. От НДСВ лансираха в публичното пространство предложението за наличието на данъчна преференция при ипотечното кредитиране, според която разходите за лихви по ипотечните заеми ще се приспадат от облагаемата основа на доходите на физическите лица. Социалното министерство също има позиции относно жилищната политика. Министър Емилия Масларова заяви, че в момента се подготвя проектозакон за кредитиране на млади семейства. Според предварителната информация държавата ще поеме част от главницата или лихвите по жилищни кредити на двойки без жилище, които 5 години след сключване на брак имат две деца.

Въпреки че може да изглеждат на пръв поглед добри (каквато е целта на всяка популистка мярка), нетният ефект от подобен вид идеи ще бъде негативен за икономиката, особено като се има предвид спецификата и причините на  настоящата глобална криза.

Предложените мерки като част от жилищна политика са инструмент на централно планиране, а не на пазарната икономика. По отношение на субсидирането на жилищните кредити на млади семейства с деца, за да получат обещаното облекчение, те трябва да спазят определени правила, т.е. държавата се опитва да дирижира техния живот и избор. Но държавата не знае кое е най-добро за даден човек и националният интерес не може да се отъждествява с индивидуалния. Създаването на деца не трябва да е средство по пътя за придобиване на жилище, а отговорен избор. Наличието на грешен идеологически замисъл се доказва и от факта, че точно същата практика е съществувала и по време на комунизма - държавата е опрощавала част от кредита за жилище на млади семейства, които имат поне две деца. И това не е довело до нищо добро. Трябва ли да повтаряме отново изпитаните грешки на миналото?

Последиците от тази политика могат да бъдат неочаквани и в дългосрочен план ще се отразят негативно, тъй като ще повлекат различни изкривявания на сигналите на пазара. Би трябвало да е станало ясно на управляващите по целия свят, че държавната намеса в икономиката се отразява пагубно върху живота на хората (независимо от намеренията и поставените цели) и изкуствените стимули в икономиката не водят до реален икономически растеж, а напротив - объркват пазарните сигнали и създават дисбаланси в реалния сектор. Финансовата криза беше предизвикана именно с политиката на САЩ за насърчаване на отпускането на ипотечни кредити и поддържането на квази-държавните предприятия Фани Мей и Фреди Мак, които осигуряваха жилища на американските семейства на по-ниска цена. Резултатите от това са стотици хиляди семейства, останали без дом, загубени работни места, фалирали банки и частни компании, недоверие във финансовите институции.

Подпомагането на определена група хора за сметка на останалите данъкоплатци в икономиката противоречи на идеята за неутралност на данъчната политика и равнопоставеност на икономическите субекти. Именно това е идеологията зад плоския данък на доходите на физическите лица и всяка мярка в противоположната посока означава неконсистентност на водената политика. Нещо повече, предложените мерки означават, че ще се преразпределя богатство между различни групи, което е извор на корупция, злоупотреби и неефективно използване на ресурсите. 

Не на последно място, застаряването на населението е проблем, с който се сблъскват всички развити икономики. В България прогнозите за демографското развитие на населението са по-песимистични от повечето европейски икономики, защото естественият отрицателен прираст на населението е съпътстван с емиграция на голяма част от младото поколение. Следователно, трябва да се противодейства именно на причините за тази емиграция. Ако се подобри образователната система, състоянието на пазара на труда, стандартът на живот и благосъстоянието на хората, това ще задържи повече млади в страната и ще накара дори и квалифицирани работници да се върнат. От друга страна неблагоприятната демографска тенденция представлява опасност за икономиката, защото ще постави на изпитание държавната пенсионна и здравна система, които не могат да съществуват при относително голям дял от населението в над-трудоспособна възраст. Но това може да се преодолее чрез реформиране на тези системи и преминаване изцяло към лични пенсионни сметки и здравни застраховки. Персонализирането на системите означава, че размерът на пенсиите и финансирането на здравните услуги не зависи пряко от демографското състояние на икономиката.

Реформирането на пенсионната система чрез увеличаване на капиталовия елемент дефакто ще подейства като естествен стабилизатор срещу негативните последици от кризата. Защото заделянето на пари в лични пенсионни сметки означава спестявания, които ще отидат в реалния сектор на икономиката и ще се увеличат инвестициите и ликвидността на пазара по естествен път, а не чрез намеса и „инжектиране" на непокрити пари от правителството.

Следователно, за да подпомогнат младите семейства, управляващите трябва да помислят как да увеличат разполагаемия доход на работещите като допълнително намалят данъчно-осигурителната тежест и подобрят бизнес средата, което ще доведе до повече възможности за работа и предприемачество. Или с други думи рецептата за успешна демографска политика е повече икономическа и лична свобода и по-малко преразпределение в икономиката.