Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Вездесъщите вътрешни лица*

Автор: Ричард Ран** / 03.12.2010
Оцени тази статия:

Прави ли Конгресът пари от предварителната икономическа информация?

 

Съхранението или търговията с „вътрешна информация” е незаконно от ранните 60-те години. И все пак има една група, често имаща достъп до непублична информация, която може да окаже голямо въздействие върху цените на акциите, стигайки до създаването или разрушаването на компания или дори на индустрия, и тези вътрешни хора са със статут на освободени от съдебно производство от Комисията за ценните книжа и борсите (SEC). Вътрешните хора, които визирам, са членове на Конгреса и техните екипи. Те разполагат с предварителни знания за това кои компании или индустрии ще бъдат или няма да бъдат спасени, кои ще бъдат с намалени или увеличени данъци, кои ще подлежат на нови скъпи правила или ще бъдат освободени от тях, кои ще получават държавни поръчки и т.н. Все пак, тъй като членовете на Конгреса и техните екипи не получават информацията си от служителите на засегнатите компании, те не могат да бъдат счетени за вътрешни лица.

Наскоро се появиха редица новинарски истории, които отчитат как средностатистическият член на Конгреса постига растеж в нетното си богатство за последните няколко години, за разлика от средностатистическия американец, който посреща спад. Логичното заключение е, че членовете на Конгреса са знаели неща, които останалата част от нас не знае, и очаквано са реагирали според собствения си интерес. Наскоро бе публикувано ново проучване, което доказва това с примери: „Трупане на капитал в Капитолия: Търгуването с информация на хедж фонд мениджърите”. Авторите на изследването Джайкун Хуанг и Менг Гао откриват, че в сравнение с несвързаните, хедж фондовете, свързани с лобистите ги превъзхождат с от 1,6 % до 2,5 % месечно в политически чувствителните запаси и в сравнение с неполитическите запаси. Тези показатели предполагат, че хедж фондовите мениджъри експлоатират личната информация, която би могла да бъде важен източник на оптимално изпълнение.

Ние сме в процес на откриване какво всъщност се съдържаше в двете хиляди страници законопроект за здравеопазването и законопрект за финансовата реформа. Тези законопроекти съдържат много печеливши и губещи, които преди това са били известни само на лобистите и на членовете на Конгреса на САЩ и техните екипи. Ето защо председателят на Камарата на представителите Нанси Пелъзи каза прочутото „Трябва да приемем законопроекта, за да може да разберете какво има в него”. Никога няма да се разбере кой се е облагодетелствал финансово от вътрешната информация, която се е съдържала в тези законопроекти, когато са били приети, но може да се обзаложим, че облагата е била стотици милиони долари.

Един законопроект бе представен в началото на текущия Конгрес (H.R. 682: Закон за спиране търговията с информация на Конгреса), който би забранил покупката и продажбата на ценни книжа или стокови фючърни контакти, позоваващи се на информация, придобита от конгресмен, служител на Конгреса или други федерални служители. Законодателното предложение е толкова обширно и на места толкова неясно, така че да е последователно неприложимо.

Предложеният законопроект прави същата грешка като Комисията за ценните книжа и борсите (SEC), когато си има работа с „вътрешна информация”. В него е скрито предположението, че неконтролираното разпространение на информация за състоянието и перспективите  пред фирмите е лошо и, че известна информация може да се контролира.

Наскорошното оповестяване на високо ниво  класифицирана информация от източници на Пентагона от WikiLeaks за пореден път показва, че е почти невъзможно да се контролира дори и най-чувствителната информация. Отново и отново, правителството на САЩ показа, че не може да съхранява чувствителна информация, като се започне от атомни тайни и се стигне до чувствителни финансови данни, пазени от Агенцията по приходите. Тези, които ни казват, че всяка информация е безопасна, когато с нея разполага правителството на САЩ, са едновременно изключително арогантни и незапознати с историята, включително новините от последните седмици.

Комисията за ценните книжа и борсите (SEC) има дълга история на незнаене какво би следвало да знае (например „Енрон”, Бърнард Мадоф), но по същото време се опитва да спре изтичането на информация за фирмите, която е необходима на пазарните участници, за да работят правилно. SEC в момента опитва да намери начини да криминализира тези, които (извънфирмено) откриват по-добри начини да проучват или моделират това, което си мислят, че се случва в една фирма, въпреки че не са получили пряка и непублична информация от истински вътрешни лица. Този подход евентуално би могъл да убие цялата област „анализ на ценни книжа”. Само държавните служители в SEC могат да мечтаят за модел, в който се опитват да държат всички в невежество, и да наричат това прогрес.

Професор Хенри Ман, почетен декан на Правния университет „Джордж Мейсън” и може би най-големият специалист в страната по въпроси, свързани с търговията с вътрешна информация”, отбелязва, че десетилетията на провал в SEC показват, че прилагането на вътрешни търговски закони не е осъществимо и често е контрапродуктивно. Също така, никога не е имало ясна дефиниция за търгуване с вътрешна информация нито у Конгреса, нито у SEC. Господин Ман каза, че е време „да се преосмислят всякакви текущи политики, основаващи се на  поглед върху ценообразуването, в които ние изключваме най-добре информираните търговци”. Тъй като търгуването с вътрешна информация прави пазарните процеси по-ефикасни, то подпомага решения за разпределението на капитали и информира бизнес ръководителите чрез обратната връзка на пазарните цени с най-добрите прогнози за стойността на новите планове”.

За външните лица би било най-добре, ако при вземането на решения за покупко-продажби,  цялата информация за дадена фирма е включена в нейната пазарна цена, дори ако това  произлиза от вътрешни хора. Що се отнася до членовете на Конгреса и техните екипи, имайки предвид, че забраната за използване на вътрешна информация е почти неосъществима, усилията трябва да се съсредоточат върху повече прозрачност. Отчасти, това би означавало законодателството да се прехвърли в малки, разбираеми стъпки, така че външни лица да са способни да определят кой печели или губи, след като е предложен законов или подзаконов нормативен акт.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 30 ноември 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук . Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Милен Желев– стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.