Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ветото е полезно, но харчовете трудно ще бъдат спрени

Автор: Петър Ганев / 09.08.2013
Оцени тази статия:

Очаквано президентът наложи вето върху актуализацията на бюджета. През последната седмица имаше много политическо говорене по темата, като може би най-абсурдната теза беше, че този закон е специален и президентът не следва дори да си мисли за вето – правителството било избрано да изпълнява своята програма и бюджетът бил съответния инструмент. Твърденията бяха все едно има някакви неписани резервирани територии в правомощията на властите, които липсват или направо противоречат на Конституцията на страната. А там ясно е записано, че бюджетът се гласува в парламента и подлежи на вето като всеки друг закон. Нещо повече, ветото, което на практика е ново обсъждане, следва просто да бъде някак мотивирано, като никъде не се споменава, че следва мотивите да бъдат правни или процедурни. Каквито и мотиви да има президентът, било то и да върне депутатите от „ваканцуване”, новото обсъждане не може да му бъде отказано.

Нека не забравяме и че наистина става дума за ново обсъждане, а не за някакво заинатяване и отказ от обнародване. Дотук се простират правомощията на президента – връща за ново обсъждане, но при повторно гласуване обнародва в 7 дневен срок. Така че няма как да се говори за спъване работата на изпълнителната власт и едва ли не изпадане в неплатежоспособност на държавата, след като топката е изцяло в полето на депутатите. Ако е толкова важно и наистина има да се гасят пожари, то актуализацията може да стане факт само за дни. Ако не прекъснат почивката си, то всичките аргументи за спешност и безалтернативност на актуализацията автоматично губят сила.

Тези нюанси от последната седмица само допълват усещането за нечестност в актуализацията. Нека за момент да избягаме от детайлите и да погледнем към общата рамка: правителство, водено от социалистите, идва на власт и в рамките на няколко седмици обявява вдигане на дефицита до възможния максимум по закон, както и поемането на нов външен дълг, което е в синхрон с риториката им за повече харчове и с популистките обещания от кампанията. Всичко това обаче е облечено в някаква неизбежност – така го заварихме, няма мърдане, правим го, че иначе – лошо. Аргументите продължават да звучат сякаш първо е решено да се вдига дефицитът и да се взима нов дълг, а после са търсени мотиви за пред обществото.

В обстановка на изключително ниско доверие към управляващите, прозрачността на актуализацията е изключително важна. Записването на всички нови харчове за 286 млн. лв. в перото за непредвидени и неотложни разходи (и по-конкретно за структурни реформи и допълнителни фискални мерки) допълнително буди недоверие в актуализацията. Нека отново напомним, че това е единственото перо, което е на свободно разположение на министерски съвет и може да се харчи по усмотрение на министрите без санкцията на парламента. Мотивите за социалния пакет и (неясното) разплащане с бизнеса не са законообвързващи по никакъв начин. При тотално сринато доверие и гласуван празен чек за 286 млн. лв. едва ли трябва да сме изненадани, че се стигна до вето.

Един от важните моменти при ветото е, че то налага нова гласуване при което са нужни 121 гласа в полза на актуализацията. Това знаем, че е тънък момент при създалата се ситуация в парламента, което вече придава и по-сериозно значение на ветото. След като е толкова важно, ще се харчат публични пари и ще се поема нов дълг, то нека поне повече от половината депутати подкрепят актуализацията – данъкоплатците поне това са заслужили. Всъщност, след като правителството вече обсъжда и по-дългосрочни мерки и не говори за оставка и избори, то не трябва и да се плаши от такъв тип гласувания, които искат подкрепата на 121 депутата.

Актуализацията най-вероятно ще бъде прегласувана, но големият въпрос е какво се случва с държавните финанси след това. Траекторията на бюджетната позиция явно ще бъде грубо обърната в посока разширяващ се дефицит, което на фона на обещанията за бюджет 2014 и забуксувалата икономика, ни прави много сериозни кандидати за нова процедура по прекомерен дефицит. Нека не забравяме, че от следващата година влиза в сила и новият Закон за публичните финанси с всичките му фискални правила (включително за структурен дефицит), които трудно ще бъдат спазени. Нищо чудно и този закон да бъде заклеймен като „творение на Дянков” и да се тръгне към спешни промени по отношение фискалните правила, записани в него. Така поведението на България съвсем ще заприлича на другите южни страни, където все има форсмажорни обстоятелства, които вдигат дефицита и фискалните правила не работят.