Важен ли е икономическият растеж за най-бедните?*
Световната банка (СБ) приема така наречените „Цели за развитие на хилядолетието“ през 2000 година. Те са осем на брой и по план трябва да бъдат постигнати в световен мащаб до 2015 година. Една от тези цели е да се намали наполовина броят на хората, които живеят с под 1,25 $ на ден за периода 1990-2015 година. Това беше постигнато пет години по-рано от крайния срок и така СБ представи нова цел на „споделен просперитет“. Тя е свързана с растежът на доходите на най-бедните 40% от домакинствата в световен план. Дейвид Долър, Татяна Клайнеберг и Арт Крей разглеждат в своето изследване „Растежът е добър за бедните“ пряката зависимост между общия растеж на икономиката и растежа на средния доход сред най-бедните прослойки.
Край на световната бедност, начало на споделения просперитет
В голяма част от развиващите се държави все по-малко хора живеят под определения праг на абсолютна бедност от 1,25 $ на ден. Така този индикатор става не толкова адекватен на ситуацията в света и се създава необходимост от нов такъв с цел ефективно да се следи и мотивира напредъка в подобряването на стандарта на живот.
По тази причина СБ поставя на преден план проблема със споделения просперитет и прекратяването на ширещата се бедност в развиващия се свят. Възникват два ключови въпроса, на които авторите на „Растежът е добър за бедните“ се опитват да дадат отговор:
До каква степен споделеният просперитет се различава от обикновения просперитет, свързан с растежа на съвкупните доходи?
За да се даде отговор на този въпрос, в извършеното от тримата икономисти изследване са разгледани средните доходи на населението и доходите на най-бедните хора сред 118 страни. Така авторите достигат до извода, че има правопропорционална връзка между общия растеж на доходите и растежа на доходите на най-бедните, т.е. доходите на бедните растат с общо взето същия темп, с който расте общия доход. Освен това те са доказали, че три четвърти от вариацията в растежа на доходите на най-бедните 40% от населението във всички държави се дължи на растежа на средните доходи.
Съществуват ли макроикономически институции и политики, които могат да стимулират този споделен просперитет?
По отношение на политиките, които трябва да се упражняват в тази насока, е наблюдавана връзката между растежа на доходите на най-бедните и някои макроикономически показатели като икономически растеж, търговска отвореност и макроикономическа и политическа стабилност. Изследвани са и други показатели, често смятани за водещи до неравенство. Такива например са неравнопоставеността по отношение на достъпа до образование и държавните разходи в образованието и здравеопазване. Установяването на връзката се осъществява чрез прилагането на модел за осредняване на Бейс (Bayesian Model Averaging). В крайна сметка не се открива статистическа значима корелация между определени политики и търсения резултат за споделяне на просперитета, освен тези, стимулиращи икономическия растеж като цяло.
Добрата новина е, че насочените към икономическия растеж политики, водят до просперитет и за по-бедните членове на обществото.
* Материалът е резюме на анализа „Growth Still is Good for the Poor”, публикуван за пръв път на 19 ноември 2013 г. на сайта voxeu.org. Оригиналният текст е дело на David Dollar, Tatjana Kleineberg и Aart Kraay. Резюмето е на Борислав Тончев, стажант в ИПИ.
