В памет на Роналд Коуз

На 2 септември в Чикаго, на 102-годишна възраст, почина големият Роналд Коуз. За широката публика Коуз е познат с това, че е удостоен с Нобелова награда за икономика през 1991 г. за приноса му в разбирането на значението на транзакционните разходи и правото на собственост за институционалната структура и функционирането на икономиката. Две публикации са в основата на тази награда, като и двете са задължителни четива за всеки студент по икономика.

Първата е публикувана през далечната 1937 г. под заглавието „Природата на фирмата” (“The Nature of the Firm”). В нея Коуз разглежда въпроса защо въобще съществуват фирмите и кое определя тяхната големина. Именно тук фокусът попада върху транзакционните разходи (макар и Коуз да не въвежда този термин), тоест разходите, които всяка страна посреща докато купува и продава на пазара. Идеята на Коуз е, че възникването на фирмите е икономически обосновано, когато те успяват да намалят разходите, извършвайки определени дейности в рамките на самата фирма, а не на пазара. Тази теория може да обясни както желанието на големи компании да се развиват вертикално – например да не зависят от външни доставчици и да затворят производствения процес, така и желанието на определени компании да аутсорснат определени дейности, някои от които съвсем административни, като например изчисляването и плащането на заплати. През призмата на транзакционните разходи можем да си обясним поведението на много фирми на пазара.

Другата известна публикация на Роналд Коуз е от 1960 г. и е под заглавието „Проблемът за социалната цена” (“The Problem of Social Cost”). В нея Коуз поставя под съмнение идеята, че единственият начин да се ограничат т. нар. „негативни външни ефекти” е чрез държавна регулация. Аргументът на Коуз е, че ясно дефинираното право на собственост би довело до по-ефективно решение, в което засегнатите страни стигат до договореност помежду си. Тук, разбира се, също има транзакционни разходи, които на практика предопределят кое решение е ефективно и кое – не. Но по думите на Коуз не трябва да забравяме, че решението на всеки проблем, в случая негативните външни ефекти, неизбежно носи разходи и няма никаква причина автоматично да се търси държавна регулация просто, защото проблемът не е перфектно решен на пазара.

Една много интересна публикация на Коуз от 1974 г., но може би не толкова широко известна, разглежда икономиката на морските фарове (“The Lighthouse in Economics”). Отново поставяйки въпроса за икономическите функции на държавата, Коуз взима за пример морските фарове и разкрива как пазарът може да предложи решения, които някои икономисти отхвърлят теоретично. Пол Самюелсън например, също Нобелов лауреат по икономика (1970) и автор на най-продавания учебник по икономика, обсъждайки ролята на държавата пише, че държавата предоставя определени безценни публични услуги, без които животът на всяка общност би бил немислим и които няма как да бъдат предоставени от частната инициатива. Един от „очевидните” примери на Самюелсън са морските фарове. Фаровете са изключително ценни, но светлината им е безплатна, тоест всеки може да я ползва, без да плаща за нея. Аргументът е, че никой не би се захванал да строи морски фар, тъй като няма как да спечели от него и затова имаме очевидна роля на държавата.

Отговорът на Роналд Коуз разкрива много за неговия метод. Той не търси теоретичен отговор, а просто решава да се зарови в историята на морските фарове във Великобритания и да види каква е истината. Оказва се, че много от морските фарове във Великобритания през 18-ти и началото на 19-ти век всъщност са били построени от предприемачи, които успявали да събират такси и дори да печелят. Един от изводите от публикацията, наред със значимостта ѝ за дебата около публичните блага, е, че всички големи имена, които са давали примера с морските фарове в подкрепа на държавната намеса, са го правили наизуст, тоест без да имат никаква представа как въобще функционират морските фарове и каква е тяхната история.

През последните дни някой цитира думи на Роналд Рейгън, че икономист е този, който вижда нещо да работи на практика и се пита дали би сработило и на теория. Това може и да е шега, но е много сходно с метода и работата на Роналд Коуз. Само преди няколко месеца Коуз написа статия, озаглавена „Да спасим икономикса от икономистите” (“Saving Economics from the Economists”). Един цитат от тази статия ми се струва съвсем подходящ за завършек: „…Икономиксът се превърна в удобен инструмент, който държавата използва да управлява икономиката, вместо средство, което публиката използва да разбере как икономиката функционира… Познанието ще дойде само тогава, когато икономиксът се завърне към изучаването на човека, такъв, какъвто е и икономическата система, такава, каквато наистина съществува”.