Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

В памет на Гари Бекер... Икономическият начин да погледнем към живота

Автор: Петър Ганев / 08.05.2014
Оцени тази статия:

Само няколко месеца след като си отиде Роналд Коуз (виж тук), почина и друг Нобелов лауреат по икономика и светило в науката – Гари Бекер. Това, което безспорно отличава Гари Бекер, е, че той е един от пионерите в това да върне съвременната икономическата наука към изучаването на човека. Неслучайно нобеловата му лекция, изнесена в края на 1992 г., е озаглавена „Икономическият начин да погледнем към живота”. Бекер изучава социални проблеми, които отиват много по-далеч от традиционния икономикс и които обясняват заобикалящия ни свят. Той описва своя икономически подход като метод за анализ, а не като набор от допускания за човешкото поведение. Бекер отхвърля например разпространената в икономическата теория теза, че човек търси само лична изгода. Напротив, човешкото поведение се влияе от най-различни ценности и предпочитания, и именно икономическият метод ни помага да го разберем.

Наред с отхвърлянето на личната изгода като абсолют за човешкото поведение, Бекер се отличава и с друго схващане, а именно, че ние винаги ще живеем в свят на недостиг. Колкото и да се развива науката и дори и да имаме безкрайно много стоки и услуги, фундаменталното ограничение си остава времето. Благодарение на развитието, продължителността на живота може и да се увеличава, но в рамките на един ден винаги ще има 24 часа, тоест времето, което можем да консумираме, е ограничено. Това схващане автоматично изключва идеята за утопия, в която всяка нужда е напълно удовлетворена, и дава поле за изява на икономикса като наука, обясняваща човешкото поведение – с понятия като максимизиране на полезността и алтернативна цена например.

Прилагайки своя икономически подход, Бекер изследва проблеми като дискриминацията срещу малцинствата, престъпленията, брака и въобще отношенията в едно семейство.  Отправната точка е рационалното поведение на индивида, но рационално в широкия смисъл на думата – не просто егоистично, а в преследване на благополучие, тоест ориентирано към максимизиране на полезността, така, както е разбирана от индивида. В това отношение Бекер има сходна отправна точка с Мизес, който също поставя рационалното начало и съответно ролята на икономикса не толкова в подбудите на индивида, колкото в неговите действия.

Най-прекият път до Бекер е вече споменатата нобелова лекция, в която той представя на съвсем достъпен език някои основни моменти от работата си (виж “The Economic Way Of Looking At Life”). Всъщност тази лекция сега е по-актуална от всякога, тъй като именно в наши дни стана модерно икономиксът да се занимава с всекидневни социални проблеми – популярната книга „Freakonomics” е точно такъв пример. Заслужава си да се прочете и погледът на австрийските икономисти към Гари Бекер в лицето на Питър Бьотке (виж тук), Питър Левин (виж тук), Марио Ризо (виж тук) и Ръс Робъртс (виж тук).