В кои професии има излишък и недостиг на кадри в Европа

Анализът на Европейската комисия идентифицира в кои професии и сектори на трудовия пазар в страните от Европейския съюз се наблюдава недостиг/излишък на кадри. Проучва се дали съществува регионално групиране, както и потенциала за преодоляване на несъответствията (mismatch) на пазара на труда чрез трансфери на работници от региони с излишък в определена професия към такива с недостиг. Изследването обръща специално внимание на половото разпределение спрямо най-търсените и най-предлаганите професии. Докладът се позовава на данните предоставени от националните агенции по заетост и анализ на Европейското проучване на работната сила (LFS). Авторите разполагат с информация за недостига на кадри в 23 европейски държави, но само 19 страни са обявили в кои сфери се наблюдава излишък на кадри. Данните за българския пазар на труда са включени по отношение й на двата показателя.

На общоевропейско ниво недостиг на квалифицирани работници се наблюдава най-често при занаятчийските професии и тези, изискващи специални технически умения. Както се вижда от Таблица 1, масово се търсят заварчици, дърводелци, водопроводчици, зидари, както и различни видове механици, инженери, ИТ специалисти и работници в сектора на услугите като готвачи и сервитьори. Има изявен недостиг и на общопрактикуващи лекари и медицински сестри.

Таблица 1. Професии с най-голям недостиг на кадри в ЕС

Професия

Брой страни докладвали недостиг

Шофьор на камьон

15

Системен анализатор

14

Заварчик

14

Механик на земеделски и индустриални машини

13

Електротехник

12

Дърводелец

12

Водопроводчик

12

Готвач

11

Бетонолеяч

10

Работник с металообработващи машини

10

Механик на моторни превозни средства

10

Медицинска сестра

10

Зидар

9

Шофьор на автобус и/или ватман

9

Електрически инженер

9

Общопрактикуващ лекар

9

Изготвител на метални структури

9

Месар и продавачи на риба

8

Главен готвач

8

Граждански инженер

8

Разработчик на апликации

8

Софтуерен разработчици

8

Счетоводител

7

Рекламен и маркетинг специалист

7

Механик на климатици и хладилници

7

Електротехник

7

Електрически механици

7

Техник по електроника

7

Индустриален и производствен инженер

7

Мазач

7

Продавач-консултант

7

Сервитьор

7

Разработчик на уеб и мултимедия

7

Източник: Европейска комисия

 

Що се отнася до излишъка на кадри, резултатите, изложени в Таблица 2, потвърждават очакванията, че той е най-осезаем при професиите, изискващи по-ниска квалификация и технически умения. Цели осем от изброените длъжности са чиновнически. Наблюдава се и значителен брой държави, отчели твърде висок брой специалисти по хуманитарни науки, като философи, политолози и социолози. Любопитно е, че пет страни информират за излишък на счетоводители, което е една от най-търсените професии в други държави.

Таблица 2. Професии с най-голям недостиг на кадри в ЕС

Професия

Брой страни докладвали излишък

Счетоводен чиновник

7

Преводач, интерпретатор и друг лингвист

7

Чиновник за въвеждане на данни

6

Графичен и мултимедия дизайнер

6

Фризьор

6

Журналист

6

Рецепционист

6

Секретар

6

Метач

6

Шивач, кожухар и шапкар

6

Счетоводител

5

Административен секретар

5

Шофьор на такси и микробус

5

Чистач

5

Общ работник

5

Продавач-консултант

5

Банков касиер

4

Радиотехник и др.

4

Касиер и продавач на билети

4

Общ офис чиновник

4

Вътрешен дизайнер

4

Производител на смесени култури

4

Бояджия

4

Философ, историк и политолог

4

Начален учител

4

Социолог, антрополог и др.

4

Екскурзовод

4

Източник: Европейска комисия

Авторите на изследването установяват малък брой професии – едва 24, които са класифицирани едновременно като такива с излишък и с недостиг на кадри в страни попадащи в изследването. С други думи, възможността за прехвърляне на кадри от региони с излишък на даден тип работници към такива с недостиг е ограничена. Най-добри шансове за подобен трансфер има при готвачите, счетоводителите, маркетинг специалистите, строителните работници, продавач-консултантите и прогимназиалните учители, като при тези професии съществува възможност за обмен на работна сила между от 3 до 5 държави. Таблица 3 показва професиите, в които България изпитва недостиг или излишък и при които има възможност за размяна на кадри с други европейски държави. Анализът подчертава, че няма страна, в която да се наблюдава излишък на системни анализатори и разработчици на софтуер, напротив – редица трудови пазари в Европа изпитват недостиг на такива специалисти. 

Таблица 3. Възможностите за трансфер на кадри пред България (спрямо другите страни от изследването)

Професии

Страни с недостиг

Страни с излишък

Заварчик

Австрия, България, Кипър, Германия, Естония, Хърватия, Ирландия, Латвия, Литва, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Великобритания

Чехия

Индустриален механик

Австрия, Белгия, Германия, Естония, Франция, Унгария, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Швеция, Словения

България

Готвач

България, Кипър, Естония, Хърватия, Унгария, Литва, Малта, Португалия, Швеция, Словения, Словакия

Чехия, Нидерландия, Полша

Медицинска сестра

Белгия, България, Кипър, Ирландия, Италия, Швеция, Словения, Великобритания

Естония

Лекар

Белгия, България, Ирландия, Италия, Швеция, Словения, Словакия, Великобритания

Естония

Продавач-консултант

Чехия, Естония, Хърватия, Унгария, Литва, Словения

България, Кипър, Португалия, Швеция

Сервитьор

България, Кипър, Естония, Хърватия, Малта, Словения

Италия

Работник в контактни центрове

Белгия, Ирландия, Малта, Полша, Португалия

България, Естония

Про-гимназиален учител

Белгия, България, Естония, Ирландия, Швеция, Великобритания

Австрия, Португалия, Румъния

Източник: Европейска комисия

 

Изследването разкрива и ясно полово сегментиране. Професиите, които се свързват с най-сериозен недостиг на кадри, като учени, инженери, техници, математици и ИТ специалисти, са доминирани от мъже. Същевременно, жените са мнозинство в чиновническата сфера, където масово се наблюдават излишъци. Авторите считат, че този дисбаланс би могъл да бъде източник на решението на проблема с несъответствията на пазара на труда, ако усилията се насочат към обучение и преквалификация за създаване на технически умения при жените от свръхпредлаганите професии.

 

*Авторът е стажант в ИПИ


Свързани публикации.