В кои области престъпността е най-висока и колко престъпления остават неразкрити

И през 2015 г. регистрираните престъпления в България продължават да намаляват и достигат 98 хиляди. За сравнение, през 2000 г. те са 135 хиляди. Съотнесени към броя на населението регистрираните престъпления намаляват от 16,6 на хиляда души от средногодишното население през 2000 г. до 13,6 на хиляда през 2015 година. Това намаление е прекъснато единствено през първите години на кризата (2009 и 2010 г.), когато престъпленията се увеличават. Възможно обяснение за ръста тогава са условията на криза, бързо повишаваща се безработица и намаляващи доходи.

Въпреки намалението на броя на регистрираните престъпления, разкриваемостта им намалява по-бързо. Общият брой на регистрираните престъпления намалява с 28% през 2015 г спрямо 2000 г., а разкритите престъпления от регистрираните през годината – с 37%.

Така през 2015 г. се разкриват 39,2% от регистрираните през годината престъпления (61% остават неразкрити), а през 2000 г. са се разкривали 45,4% от регистрираните престъпления (55% са оставали неразкрити). Обяснения за значителното намаляване на разкриваемостта на престъпленията могат да се търсят в липсата на реформи в МВР, огромния бюджет, който обаче отива само за заплати и издръжка (крайно недостатъчна), но не и за капиталови разходи, тромавостта и процедурната ограниченост на системата, съмненията за корупция и клиентелизъм в полицията и съдебната власт. 

Данните показват и сериозни разлики в броя на престъпленията и тяхната разкриваемост между различните области в България.

През 2015 г. най-нисък брой престъпления на глава от местното население се регистрират в Кърджали и Смолян – над три пъти по-малко от областите с най-много престъпления – Бургас и столицата. Прави впечатление, че и тази година в икономически най-силните области се регистрират най-много престъпления. Разбира се, има и изключения – така например в сравнително развитите области Русе, Пловдив, Велико Търново и Благоевград регистрираните престъпления са относително малко, докато областите Видин и Перник не се представят добре икономически и в същото време там се регистрират сравнително висок брой престъпления.

В сравнение с 2000 г., регистрираните престъпления намаляват най-много в областите Варна, Шумен и столицата. Само в четири от областите пък се отчита увеличение на регистрираните престъпления на 1000 души от местното население – Габрово, Сливен, София и Хасково.

Делът на разкритите престъпления също варира значително между различните области. През 2015 г. делът на разкритите престъпления от регистрираните през година във Варна и столицата е едва 30%, докато в Разград, Силистра и Търговище – над 60%. В икономически по-развитите области регистрираните престъпления са повече, а делът на разкритите – по-малко. Търговище, Разград и Силистра пък са сред областите с едновременно най-нисък брой на регистрираните престъпления (спрямо населението) и най-висока степен на разкриване.

В сравнение с 2000 г. разкриваемостта на престъпленията намалява в 20 от областите, като най-големите намаления са в Габрово, Бургас и Монтана. В останалите осем области има увеличаване на дела на разкритите престъпления – Благоевград, Велико Търново, Враца, Пазарджик, Силистра, Търговище, Хасково и Ямбол.


Свързани публикации.