Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

В кои области качеството на живот е най-високо?

Автор: Петър Кръстев* / 28.06.2013
Оцени тази статия:

Обичайната практика при оценяване качеството на живот е да се прави оценка на национално, а не на регионално ниво. С изключение на някои публикации, класиращи градовете в различни държави, няма изследване, което да класифицира отделни региони.

Оценките на национално ниво могат да се разделят на общо два вида – обективни и субективни. Вторите използват различни допитвания до населението, за да изчислят приблизителното качество на живот. Обективните се базират на различни статистически данни, комбинирани в една крайна стойност, измерваща качеството на живот. Такива оценки са например The Economist Intelligence Unit’s Quality-of-Life Index от 2005 г., популярният Human Development Index, както и Better Life Index, съставен от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие).

Оценката „Качество на живот в областите”, изготвена от ИПИ, е опит да се комбинират методологиите на световно познатите индекси и да бъдат приложени на регионално ниво в България. Целта на оценката е да бъде, доколкото е възможно, още един фактор, който да бъде взиман под внимание при сравнението на отделните области в България. За бъде сведен до минимум субективизмът, отделните индикатори са равнопоставени – всеки от тях има еднаква тежест в крайния резултат. За основа на оценката е използвано изследването на ИПИ „Регионални профили: показатели за развитие”, като част от индикаторите са директно заимствани.

Източник: Изчисления на ИПИ

Както се вижда от подредбата на областите по представянето им, наличието на голям областен център невинаги означава по-добро качество на живот. Традиционно спряганите като големи и проспериращи области Варна и Бургас отстъпват място на по-малки такива като Габрово и Пазарджик. Голямата разлика между София (столица) и другите области не се дължи на предимство в един от включените индикатори, а в няколко. Това е и едно от основните преимущества на индекса – първенство в един от под-факторите не е достатъчно, за да изкачи областта на високо ниво. Други основни заключения, които могат да бъдат извлечени са:

  • София е на първо място по пет от индикаторите и на последно при индикатора за престъпност
  • Перник е на последно място по три от индикаторите
  • Стара Загора губи няколко места заради значително по-слабото (спрямо останалите области) си представяне в индикатора „Емисии на вредни вещества в атмосферата”
  • Кърджали е първенец в три от индикаторите и като цяло се представя много добре в останалите
  • Пловдив има едно първо място, а Благоевград едно второ, но доброто общо представяне на двете области ги изкачва съответно на второ и трето място
  • Варна и Бургас са на по-ниски позиции спрямо лидерите в индекса, главно заради слабото им представяне при индикаторите на здравеопазването, престъпността и качеството на пътищата
  • Бургас се представя по-зле от останалите области и при индикатора за средните годишните доходи.

 

Методология

При съставянето на оценката са взети данните от последната налична година. Поради естеството на използваните данни и начина на тяхното събиране, актуалността им варира (от 2009 г. до 2012 г.). По-долу може да видите конкретните индикатори и тяхната актуалност.

Следващата стъпка е всички данни да бъдат нормализирани. Така данните се приравняват до близки едни до други стойности. В нашия случай при нормализирането на данните най-високата стойност е приета за 1, а най-ниската - за 0. Останалите данни са разпределени между тези две стойности.

Получените резултатите са сумирани и разделени на общия брой индикатори (12). Това означава, че реално им се дават еднакви тежести.

Проектът „Регионални профили: показатели за развитие” се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* Авторът на изследването е стажант в ИПИ.