Уверено по пътя към ERM II

Автор: Десислава Николова / 24.08.2018
1 гласа, средно: 5.0 от 5

След като през месец юли Еврогрупата даде зелена светлина на България да започне своя път към еврозоната, тази седмица правителството започна да си пише домашното. На заседанието на Министерски съвет в сряда бе приет детайлен План за действие за присъединяване към Валутния механизъм II и към банковия съюз. Паралелно с това на страницата на Министерството на финансите бяха качени и промени в Закона за БНБ, които също са в тази посока, макар и да нямат пряко отношение към банковия съюз и еврозоната[1].

Първото, което прави впечатление, е че планът за действие всъщност детайлизира всяка от седемте точки в изпратеното официално писмо с ангажименти на българското правителството, изпратено преди споменатото заседание на Еврогрупата през юли и оповестено веднага след него. Срещу всяка точка стоят подточки с конкретни задачи, очаквани резултати, срокове и отговорни ведомства – така, както би следвало да изглежда един добър план за действие.

Другото, което се набива на очи, е че най-много конкретни задачи са разписани за небанковия надзор – около 1/3 от плана за действие са всъщност мерки за подобряване на надзора над небанковия финансов сектор, въпреки че този план за действие трябва да подготви страната за Европейския банков съюз и ERM II (а не, примерно, за някакъв имагинерен небанков съюз). Причината за това очевидно са притеснения на страни от еврозоната по отношение именно на този сегмент от финансовия сектор, включително практиките в него и надзора над него.

Ето и по-важните моменти в плана:

1/  що се отнася до подготовката за банковия съюз, то там мерките са в две посоки:

  • Законодателни

Ще се правят промени в няколко закона (Закона за БНБ, Закона за кредитните институции, Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници) и подзаконовата уредба, включително и за въвеждане на инструменти за т.нар. макропруденциален надзор[2]. Промените са свързани и с даването на съответните правомощия на ЕЦБ след присъединяване към банковия съюз, както и с бъдещото участие на България и българските банки в единия фонд за преструктуриране. Този фонд е част от втория стълб на банковия съюз, който касае именно преструктурирането на проблемни банки[3].

  • нова оценка на активите и стрес тестове на банките

Допреди публикуването на плана за действие нямаше яснота дали такива ще се правят отново, след като неотдавна българската банкова система бе подложена на такива (пролетта на 2016 г.). Сега разбираме, че ще се наложи отново да се направят – според плана целият процес трябва да се случи във времевия отрязък между септември-октомври тази година и юни-юли следващата.

2/ небанковия надзор

Тук мерките са много и най-вече в посока промени в подзаконовата уредба за надзора над сектора. Някои от мерките адресират притесненията за оценката на активите на пенсионните фондове и застрахователните компании, като тук се включват изисквания за професионален опит на оценителите и нови методики за оценка на определени видове активи (включително и недвижими имоти). Други са насочени към одиторите и ежегодния одит на тези предприятия, а трети – към въвеждане на риск-базиран надзор на пенсионните дружества и застрахователите.

Интересното е, че друго основно притеснение що се отнася до активите на небанковите финансови институции, а именно – експозициите към свързани лица[4], не е адресирано в плана за действие. Вероятно има причини за това, но самият факт, че на другите важни препоръки от докладите на ЕК (а и не само на ЕК) е отговорено с конкретни действия, още повече набива на очи този пропуск.

3/ рамката по несъстоятелността и управлението на държавните предприятия

Тук подходът на българската администрация е бил сходен, като и за двете теми е предвиден проект по Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) на ЕС. По първата тема вече има одобрен проект и се работи по него, а по втората – подаден проект. Разликата е в това, че по първата тема, несъстоятелността, дейностите ще се извършат от работна група на самата администрация, а по втората – от ОИСР, като вече има изготвена концепция на ОИСР за целта.

Доколко тези проекти ще успеят да доведат до реални промени, обаче, особено по отношението управлението на държавните предприятия, не е ясно. Резултатът от втория проект е заложен като предложени и приети законови промени. Доколко обаче със законови промени може да се адресират големите проблеми при управлението на държавните компании – източване, безхаберно управление, корупция и шуробаджанащина, политически назначения на некадърни управители, опорочени обществени поръчки и прочие разпространени практики – е спорно.

4/ прането на пари

В тази посока са предвидени, отново, законодателни промени. Едните са в посока изчистване на проблеми при транспонирането на европейска директива от 2015 г., „идентифицирани от ЕК”, а другите – в посока транспониране на друга, нова директива. Включването на тези мерки в плана за действие обаче изглежда като „пълнеж”, предвид това, че България така или иначе има задължение да транспонира новата директива. Отстраняването на проблемите при транспонирането на старата директива също би трябвало да не е въпрос на добра воля на българското правителство.

Другото, което очевидно липсва от плана за действие, е мерки в сферата на правосъдието и борбата с корупцията. За да бъдем коректни, тази тема не присъстваше и в изпратеното на българските власти писмо до Еврогрупата. Въпреки това, в официалното съобщение на Еврогрупата след срещата от юли месец тази година изрично се споменава Механизмът за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието. Конкретно, съобщението на Еврогрупата завършваше със следното: ”Ние призоваваме българските власти да изпълнят напълно реформите, наблюдавани от Комисията по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организирана престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”.

Към момента отговорът на българската администрация по този въпрос е по-скоро да си затвори очите и да се надява, че ще ѝ се размине. Предвид настояването на част от министрите в Еврогрупата за включването на този текст в прес-съобщението, обаче, тази стратегия може и да не проработи.

Като цяло, мерките от плана, ако бъдат изпълнени, със сигурност ще доведат до положителни промени, като конкретиката и обемът на дейностите при небанковия надзор са най-убедителни и създават най-сериозните очаквания. Предвид гореспоменатите пропуски, а вероятно и други, които могат да бъдат съзрени от сегашните членове на еврозоната, нищо чудно този списък да се разшири в следващите месеци. Най-важното на този етап, обаче, е българското правителство да покаже, че е решено да прави фундаментални реформи, за да достигне високата цел за членство в еврозоната. Този план със сигурност е първата стъпка в тази посока, но вероятно няма да е последната.

 


[1] Както четем в мотивите, проектът има за цел да отрази изискванията на законодателството на ЕС към регулаторната рамка за БНБ.  и е изготвен на основата на оценката и препоръките за България, съдържащи се в Докладите за конвергенцията на ЕК и на ЕЦБ. Основно касае независимостта на централната банка и по-конкретно – членовете на нейните управителни органи.

[2] Макропруденциалният надзор цели минимизиране на системния риск за цялата банкова система.

[3] първият стълб е единият надзор над банките

[4] Виж,  например, стр. 53 от последния доклад на ЕК за България (2018 г.) по процедурата за макроикономически дисбаланси