Увеличеното правителствено харчене ще влоши икономиката*
Изправено пред продължаващ икономически спад и наближаващи избори, правителството предвидимо лансира идеята за нов пакет от стимули. За да обяснят защо последният такъв пакет не даде резултат, привържениците на кейнсианската икономическа философия твърдят, че всъщност резултат има, но той не се забелязва, защото не осъзнаваме колко по-зле щяхме да бъдем без трилионите долари държавни разходи. За съжаление, това правителство възприе кейнсианството също както и предишното. Докато лидерите ни не осъзнаят, че дългът не води до просперитет, няма как да спрем безконтролното държавно харчене.
Макар че ни допада да чуваме идеи за данъчни преференции, позитивните резултати от тях ще са незначителни в сравнение с негативните ефекти. Първо, около 200-те млн. долара под формата на временни данъчни отстъпки и кредити за бизнеса са нищо, сравнени с 3,8 млрд. долара увеличения на данъците, които ще се стоварят върху икономиката като тонове тухли на 1ви януари 2011 г., в случай, че Конгресът не удължи намаленията на данъчните ставки, въведени от Буш.
Второ, бизнесът не желае да наема служители и да инвестира не защото очаква временни облаги, а заради несигурното бъдеще. Той просто не знае какъв ще е следващият ход на правителството и как бъдещите политики ще повлияят на решенията, взети днес. Какви ще са разходите и регулациите, които ще го засегнат заради реформите в системите на здравеопазването и финансовите услуги? Дали през сесията тази зима Конгресът ще приеме ограничаване на търговията и други разрушителни закони? Каква ще е цената за спазване на регулациите по отношение на наемането на нови служители и дали няма заради нея да се наложи те да бъдат съкратени впоследствие? В момента най-благоразумният ход на бизнеса е да не прави нищо. Опасявам се, че докато не си възвърнем вярата във върховенството на закона и не премахнем тази несигурност, нито едно от временните предизборни обещания няма да допринесе за подобряване на икономиката.
Другият остър проблем с предложения пакет от стимули е, че той съчетава данъчни облекчения с увеличения на разходите, което е лишено от смисъл предвид факта, че вече сме тежко задлъжнели към други държави. Трябва драстично да намалим данъците и държавните разходи. Частният сектор просто не може да устои бремето на раздутия публичен сектор. Всъщност, причината предишните програми за стимулиране да не доведат до ръст в частния сектор е, че голяма част от средствата се насочиха към публичния. В действителност, предвиденото от правителството харчене съдържа спасяване на публичния сектор и различни партньори на администрацията.
Това правителство попада в същия капан, в който се озовахме по време на Голямата депресия заедно с германците, и който доведе до хиперинфлацията от 20те години на миналия век. Изкушението е да се направи нещо, каквото и да е, за да се стимулира икономиката, но историята показва, че държавите не могат да си купят просперитет с харчене на държавни средства. Най-доброто, което правителството може да направи, е да се върне в рамките, очертани от Конституцията, и да остави икономиката да се стабилизира, излекува и възстанови без смачкващия товар на държавата.
* Статията е публикувана за първи път в „The Hill“ в понеделник, 13 септември 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е на Филип Колев – стажант в ИПИ.
** Доктор Рон Пол е конгресмен от Републиканската партия и кандидат за президент на САЩ през 2008 г.
