Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Увеличаването на майчинството не решава демографската криза

Автор: Зорница Славова / 24.09.2021
Оцени тази статия:

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

България е сред страните с най-дълго платено майчинство в световен мащаб, а спрямо средноевропейската му продължителност (около 20 седмици) разликата е в пъти. На този фон народното събрание гласува обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст - т. нар. втора година майчинство - да се увеличи от 380 до 650 лева от месец октомври 2021 година. Мотивите стъпват върху демографския срив, но без по-конкретно обяснение как парите за отглеждане на дете до двегодишна възраст ще стимулират родителите да имат повече деца. Напротив, причините за въздържането на хората да имат деца могат да се търсят в отглеждането на деца след периода на платено майчинство, а именно достъпните и качествените услуги за деца (ясли, градини, образование, здравеопазване), както и възможността за добре платен труд и варианти за гъвкава работа. И докато хората в големите градове (основно столицата и части от Пловдив и Варна) имат проблеми с недостига на места в детските заведения, вторият набор от трудности се отнася до родителите в по-малките градове и селата.

Увеличаването на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст само би стимулирало още повече жени да стоят по-дълго в майчинство, защото в общия случай финансово обезсмисля връщането на работа в почти цяла България и в почти всички сектори на икономиката.

Графика: Дял на обезщетението на средната нетна работна заплата на жените по области


 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Бележка: * Нетната работна заплата на жените по областта е изчислена въз основа на общата за страната разлика между заплащането по пол.

Данните показват, че средната месечна работна заплата на жените в България през 2019 г. (последната година, за която има налични годишни данни) е 1127 лв. брутно, съответно около 868 лв. нетно. Това означава, че увеличеният размер на месечното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вече достига 75% от средното заплащане, което получават жените. Ако пресметнем нетната месечна работна заплата по области чрез средните за икономиката стойности на разликите между брутната и нетна заплата и на тези между заплащането на мъжете и жените, можем да видим огромните различия между отделните области. В точно десет области обезщетението от 650 лв. ще бъде по-високо от средната нетна заплата на жените, в 20 – над 90% от заплащането, а във всички без столицата – над 75% (дори ако приемем, че в момента средната заплата е нараснала с обичайния си темп, само в пет от областите обезщетението ще е под 75% от нетната заплата).   

Във всички случаи проблемите с недостига на места в някои от големите градове, липсата на възможност за добре платени и сигурни работни места в някои от по-малките населени места и общите проблеми на детското здравеопазване и образование остават нерешени. Промяната не засяга демографската криза и основните проблеми на родителите в България, а стимулира оставането на жените извън заетост за още една година в почти цялата страна.

 

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).