Устойчивост на неправителствените организации в България

Наскоро беше представен индексът за устойчивост на неправителственитеорганизации за 2003 г. на Американската агенция за международно развитие(USAID)[1] . Той се изготвя от 1999 г. насам и обхваща 29страни от централна и източна Европа и Евразия. Индекс 2003 продължаванаблюдението и измерването на развитието в седем области, които се разглеждаткато ключови за устойчивостта на неправителствените организации (НПО).

Индексът е полезен източник на информация и ориентир за международнитедонори, организации и инвеститори за нивото на развитие на гражданскотообщество. Чрез промените на индекса във времето се измерва прогресът илилипсата на промяна в съответната страна, т.е той служи като измерител напрехода.

България не отчита значителна промяна както в общата оценка за състояниетона неправителствения сектор, така и в седемте области, които съставят общиярезултат. Въпреки това страната ни е сред първите десет страни, което епризнание за състоянието на гражданското общество. Влиянието на неправителствениясектор расте и НПО се възприемат като представител и защитник на праватана гражданите, както и като доставчик на различни услуги.

Индексът за България

 

2002

2003

Обща оценка*

3.1

3.1

Правна среда

2.0

2.0

Организационен капацитет

4.5

4.4

Финансова устойчивост

3.8

3.7

Застъпничество

2.5

2.5

Предоставяне на услуги

2.8

2.9

Инфраструктура

2.5

2.5

Публичен образ

3.5

3.4

* Най-ниската стойност наиндекса е 1 (най-висока степен на устойчивост на неправителствения сектор),а най-високата – 7 (най-ниска степен)

Защо няма развитие?
Липсата на по-значително развитие на НПО в България е тревожна доколкотореформите, които се извършват в момента предопределят бъдещето на странатаи гражданското общество трябва активно да участва в този процес.

Липсата на развитие през последната година отчасти се дължи на организационниякапацитет на неправителствените организации. Все още повечето НПО няматстратегически план за развитие и управление. Много често такива плановесе подготвят единствено при поискване от донори като условие за представянена финансиране. Без визия за бъдещото развитие е невъзможно да се направистратегия за постигане на определени цели и голяма част от НПО в Българиясе “напасват” според възможното финансиране. С процеса на присъединяванекъм ЕС и отпусканите средства за развитие и активно участие на гражданскотообщество в публичния живот, често сме свидетели как новоучредени НПО получаватт.н меки пари, които се изразходват не по предназначение. Сравнителномалко НПО имат постоянно нает персонал и разчитат на доброволци или временнонаети хора при по-големи проекти.

Финансовата устойчивост на НПО е друг проблем. Намаляването на институционалнотофинансиране (наем, комуникации, оборудване) в последните години е причинаНПО да търсят финансиране като кандидатстват за проекти, които не са вресора им, но се разработват за да се получат средства. Това води до неефективности липса на специализация и натрупване на експертиза в много от НПО в България.Организации, които имат за цел застъпничество и работа в полза на обществототрудно намират финансиране за цели, които нямат конкретни и измерими резултати.Много от тях разчитат на няколко международни донори и при промяна натехните приоритетни цели трудно намират средства за дейността си. Причиназа това е нереалистичното разбиране, че тези донори ще финансират НПОнепрекъснато, но също и с трудността при разработването на нови проектии идеи. Предприемаческите способности на НПО все още не са добре развитии предлагането на платени услуги се възпрепятства от възгледа на обществото,че тези услуги трябва да са безплатни.

Положителни страни
Застъпничеството на НПО е все по-силно. Те имат добър опит в сътрудничествотос местните и централни органи на властта, но често това става въз основана лични връзки и познанства, а не въз основа на установени правила ипроцедури. В последните години българските неправителствени организацииуспешно осъществяват контрол при законодателната дейност на парламента.Има случаи когато НПО се обединяват за да защитят определени поправкив закон или да се противопоставят за приемането определен нормативен акт.Правителството започва да разпознава неправителствения сектор като равноправенпартньор и сътрудничеството между тях вече не е само за изграждане напозитивен публичен образ, но и за постигане на консенсус по определенипроблеми.

Публичния образ на неправителствения сектор се подобрява с времето исътрудничеството както с бизнеса, така и с правителството е по-активно.НПО все по-често се появяват в публичното пространство макар да няматдостатъчно средства за медийни кампании и реклами. Въпреки че имаше няколкоскандала през последната година, свързани с финансирането на дейносттана НПО, медиите обръщат все по-голямо внимание на успешните проекти, реализираниот НПО. Факт е, че местните НПО имат по-лесен достъп до местните медииза популяризиране на дейността си, докато националните НПО по-трудно привличатвниманието им.

През последните години беше създадена мрежа от неправителствени организации,които предлагат услуги, подкрепа и обучение на други такива (най.честоместни НПО). Много НПО създават коалиции по различни теми и проблеми катооколна среда и проблеми на младежта, което засилва тяхното влияние. Всеоще обаче не съществува една организация, която да представлява всичкиНПО и да защитава интересите на целия сектор.

Къдесме ние?

Полша

2.1

Естония,Словакия

2.2

Чехия

2.4

Литва

2.5

Унгария,Латвия

2.7

България

3.1

Словения

3.4

Хърватска

3.5

Македония

3.7

Румъния

3.8

Казахстан,Украйна

3.9

Сърбия

4.0

Албания, Босна, Армения, Киргизстан,Грузия

4.1

Косово

4.2

Русия

4.4

Черна Гора

4.5

…………

Беларус

5.6

Туркменистан

5.7

 

 

 

–––––––––––––––––––––––

 

[1] За повече информация виж тук.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.