Статии ISSN 1313 - 0544

Устойчива намеса

Автор: Петър Ганев / 31.05.2007
Оцени тази статия:

Въпреки че е сравнително нова научна област, концепцията за устойчивото развитие набира все по-голяма популярност в България. Вече почти не се чуват понятията икономическо развитие и икономически растеж, без към тях да бъде прикрепен и „устойчивия" мотив. За да разберем по-добре този стремеж към устойчивост и проблемите произтичащи от него, е хубаво да започнем със самата идея за устойчиво развитие.

Концепцията за устойчиво развитие

Много хора са склонни да свързват устойчивото развитие или устойчивия растеж с някакъв постоянен темп на икономически растеж. Това разбиране обаче е абсолютно погрешно. Устойчиво е това развитие, което е социално справедливо и екологосъобразно. Това кратко определение ни дава ясна представа, че говорим за съвсем други неща. Категориите ‘социална справедливост' и ‘екологосъобразност' са изключително спорни от икономическа гледна точка. Всъщност, това са двата основни мотива за държавна намеса в икономиката. Единият се основава на разбирането, че свободната икономика няма нищо общо с феърплея и ощетява най-бедните, а другият, че свободната икономика в крайна сметка ще ни доведе до екологична катастрофа. Въпреки че тези разбирания са постоянно оборвани от привържениците на свободния пазар, те намират своя нов облик в идеята за устойчивост. Интересно е, че в новата си форма тези схващания остават малко в сянка и не срещат толкова сериозна съпротива. Това донякъде е породено от объркването относно същността на устойчивото развитие. Масово икономисти, които не разглеждат социалната справедливост като икономическа категория, използват необмислено идеята за устойчивост и несъзнателно подкрепят тази идеология.

Обвързването на социалното и екологичното се оказва изключително силна основа за тази теория. И двете сфери са заредени със силен емоционален заряд, което прави много труден анализа им от икономическа гледна точка и оставя огромно място за чист популизъм. Прави впечатление, че споровете около устойчивото развитие почти винаги се въртят около околната среда, въпреки че водещият мотив винаги е бил социалната справедливост. За защитниците на тази теория е много по-лесно да говорят за глобално затопляне и екологични бедствия, отколкото да аргументират преразпределителните функции на държавата, които изкривяват пазарния механизъм.

Социално справедлив растеж?

Категорията социално справедлив растеж лежи в основата на устойчивото развитие. Желанието за каквато и да е било социална справедливост в икономическо отношение, обикновено е свързано със сериозно вмешателство на държавата в икономиката и неравно третиране на отделните индивиди. Икономическият растеж не е някакъв обществен феномен, а събирателен показател за успехите на отделните индивиди. Тези успехи от своя страна са свързани със способностите и продуктивността на отделните индивиди. Това обуславя и различията в доходите. Няма нищо неморално или несправедливо в това да има по-успели и богати хора.

Всеки опит за държавна намеса и постигане на социална справедливост е вреден за самия икономически растеж. Тази намеса под една или друга форма почти винаги преразпределя богатство от богатите към по-бедните, което дори и да намалява за кратко различията в доходите, оказва негативен ефект върху икономическия растеж като цяло.

Екологосъобразност?

Връзката между икономическото развитие и околната среда е все по-коментирана през последните години. Противниците на икономическата свобода, разбира се, се обединиха около мнението, че именно свободният пазар е виновен за всички природни бедствия и катаклизми по света, че дори и за глобалното затопляне. Единственият изход според тях е регулирането от страна на държавата на икономическите процеси и превръщането на икономическия растеж в екологосъобразен. Това на практика означава държавата да стимулира отделни начинания и инвестиции и да пречи на други. Този подход е виден и при печално известната Натура 2000, където държавата получава правото на ограничава определени стопански дейности. Тази намеса на държавата в стопанските дейсности на отделните индивиди, обаче, отново може да има само негативен ефект върху икономическия растеж.

Устойчив застой

Устойчовото развитие е новото оръжие в ръцете на противниците на икономическата свобода. Спорът относно това дали свободният пазар или държавната намеса в икономиката водят до икономически прогрес и развитие отдавна е забравен. Историята и развитието на икономическото мислене доказват, че разширената икономическа свобода води и до по-голям просперитет. Новият подход на устойчивите икономисти не отрича този факт. Проблемът, който те изтъкват, е, че ползите и възможностите, които икономическата свобода предоставя на отделните индивиди са толкова големи, че няма да остане нищо за бъдещите поколения. Оказва се, че понятието социална справедливост вече няма времеви ограничения и хората трябва сериозно да се замислят дали възможностите, които им се предоставят сега, няма да ощетят някои след около 100 години.

Подобен тип мислене не може да доведе до какъвто и да е било растеж или прогрес. Ако устойчивото развитие беше измислено преди 1-2 века, сега със сигурност щяхме да имаме доста опростен живот. Всичките ни грижи щяха да са отпаднали и единственото за което щяхме да се тревожим е как да не умрем от глад. Да, тогава щяхме да живеем сред прекрасна природа и нямаше да има социално неравенство. Всички щяхме да бъдем еднакво бедни и щяхме да се любуваме на тази природа.

Хубаво е да мислим за природата, но първо трябва да помислим за нас самите. Мислите ли, че сме станали достатъчно богати, за да спрем да се развиваме и да почнем единствено да се наслаждаваме на богатството си?

Устойчиво щастие

Ако има нещо, което обуславя всички наши решения и постъпки, то това безспорно е стремежът към щастие на всеки от нас. Този стремеж е напълно индивидуален. Няма обществено и колективно щастие. Точно този стремеж предопределя живота ни. Икономическият просперитет е резултат от този стремеж. Хората са извличали природните богатства, за да се развиват. Изсичали са гори, за да си построят къщи. Правили са всичко възможно да си осигурят достоен живот.

Устойчивото мислене обаче води и до устойчиво щастие. Щастие взимано на малки дози, за да не ощетим или пренебрегнем някой. Чуждото щастие или дори щастието на бъдещите поколения не може да служи като спирачка пред отделния индивид. Това поведение означава никога да не се възползваме напълно от предоставените ни възможности от страх да не оплескаме нещо. Това означава да спрем да мечтаем и да преследваме мечтите си.