Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Успехите и провалите на българските правителства (1998 - 2011)

Автор: ИПИ / 17.02.2012
Оцени тази статия:

Институтът за пазарна икономика публикува третото издание на анализа „Успехите и провалите на българските правителства”. То допълва първото (от 2008 г.) и второто (от 2011 г.) издание с нови 109 доклада. Така обновеният анализ включва 697 одитни доклада и обхваща 14 години - от 1998 до 2011 година.

Чрез предварително определени индикатори за оценка разгледаните в докладите дейности на администрацията условно се класифицират като „успехи” или „провали”. Тези, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към едната или другата група, са разглеждани като „некласифицирани”.

Успехи и провали на българските правителства (1998-2011)

Източник: ИПИ по данни на Сметната палата

Забележка: Тъй като одитите на Сметната палата често се извършват с една-две години закъснение, всички публикувани доклади се отнасят за минали периоди.


Направените държавни разходи в разгледаните 697 одита (1998-2011) възлизат на 90 млрд. лв. от общо 225 млрд. лв. държавни разходи за този период според отчетите за изпълнението на държавния бюджет, т.е. прегледът оценява близо 40% от всички направени държавни разходи.

Обобщените резултати от прегледа и оценката на ИПИ на 697-те доклада изглеждат така:

  • случаи на успех – 173, които възлизат на 27 млрд. лв.
  • случаи на провал – 283, които възлизат на 34 млрд. лв.
  • некласифицирани случаи – 241, които са на стойност 28 млрд. лв.

Чисти загуби успяхме да идентифицираме в 13,4% от докладите и 26,5% от класифицираните като провали случаи.

Общата сума на загубите в периода 1998 – 2011 г. е 976 613 583 лв.[1] Основната част от разходите, които сме идентифицирали като "неправомерни", са вследствие на нарушения, извършени при процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение. Най-често срещаните нарушения са:

  • Разделяне на обществени поръчки, при което вместо една голяма по обем открита процедура се провеждат две или повече облекчени процедури за по-малки суми. В много от разгледаните случаи изпълнителят на двете дейности е един и същ.
  • Прекомерно завишаване на минималните технически и финансови изисквания за участие в дадена процедура за обществена поръчка. Това често е прикрит начин да се фаворизира определена фирма за спечелването на конкурса.
  • Поставянето на изисквания, които нямат отношение към способността на изпълнителя да предостави дадена услуга, което ограничава кръга на потенциалните участници и често дава предимство на един от участниците за сметка на други.
  • Поставяне на изискване за годишен оборот, който надвишава необходимия според разписанията на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
  • Ограничаването на потенциалните участници чрез изисквания за специфичен опит или определен срок, в който кандидатът е извършвал дейност на територията на страната.
  • Възлагането на обществени поръчки при наличието на по-малко от три оферти, когато това е в противоречие с нормативните изисквания.

Препоръки

В резултат на направения анализ могат да се дадат следните препоръки за намаляване на случаите на неправомерно и неефективно разходване на публични средства: 

  1. Въвеждането на задължителна предварителна и последваща оценка на програмите и инициативите на администрацията, която да помогне за ограничаването на финансовите загуби и за по-ефективното целеполагане на осъществяваните програми.
  2. Засилване на контрола върху процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и последваща оценка.
  3. Ограничаване на намесата на администрацията в икономиката – видно е от направения преглед, че българската администрация често не се справя с поставените ѝ задачи. Това трябва да доведе до по-генерална реформа във функциите ѝ.
  4. Въвеждане на ясен срок за изпълнението на големи програми – при изтичането на поставения срок, администрацията следва ясно и въз основата на задълбочен анализ да убеди обществото, че е необходимо да продължава осъществяването на конкретни програми.

Целият анализ е достъпен тук.


За повече информация:

Явор Алексиев, икономист

yavor@ime.bg, 02/952 62 66, 952 35 03


Анализът е част от Кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава”

(виж тук) 


Онлайн база данни с прегледаните доклади

Пълната база данни, съставена от прегледаните доклади на Сметната палата (697 броя), подредена по отговорни ведомства и съдържаща информация за всяка една конкретната дейност, периода на одита, пълната сума, причините за категоризирането като успех, провал или некласифицирана дейност, както и конкретните загуби, при наличието на такива, e достъпна тук!




[1] Към конкретните загуби в прегледаните програми са включени тези публични средства, които са били изразходвани неефективно или неправомерно. Като неефективно изразходвани средства се разглеждат средствата, чието разходване не е постигнало очаквания резултат, а като неправомерно изразходвани средства се разглеждат средствата, чието разходване е извършено в противоречие с нормативните предписания.