Уроци от света на неправителствените организации

Пандемията подложи на изпитание както публичните системи и бизнеса, така и неправителствените организации по света. Те бяха в ситуация да помагат в решаване на спешни проблеми, но без публичните ресурси и инструментите, с които разполагат администрацията и правителствата. Представеният тази седмица анализ на изследователското звено на списание Foreign Policy – „Управление през турбуленция: въздействието на мозъчните тръстове върху политиката в бързо променящия се свят“[1] посочва няколко изводи, основан на разговори с представители на мозъчните тръстове и как те работят за справяне с четири основни въпроса, включително бедността и стандарта на живот, икономическата отвореност, управлението и намаляващите либерални демократични норми, а именно:

1. Пандемията е предизвикателство, но и нова възможност за мозъчните тръстове. Тя осигури извинение за провеждане на антилиберални реформи и репресивни мерки на авторитарните режими срещу опозиционната дейност на неправителствени организации. Пандемията обаче засили важността на гражданските свободи, правата на човека и организациите и лицата, работещи за тяхната защита.

2. Качеството на управлението е основно притеснение. Почти три четвърти от анкетираните представители на неправителствени организации са сериозно загрижени за качеството на управлението.

3. Решаването на местни проблеми изисква местен опит. Около две трети от анкетираните неправителствени организации посочват, че има важни специфични особености на проявленията на демократичен упадък, лошо управление, бедност и икономически протекционизъм в собствената им страна. Оказва се, че местните организации са сред най-добре позиционираните за справяне с тези предизвикателства, предвид местните им познания за политическата, социалната и друга динамика, влияеща върху социално-политическите реалности на място.

4. Преобладаващата част от анкетираните считат, че имат влияние или значително въздействие върху борбата с бедността, намаляващите либерално-демократични норми, управлението и икономическата свобода в техните страни. Начинът, по който те определят „въздействието“, е различен, като някои посочват конкретна промяна в политиката, а други отбелязват разширяване на изследванията и анализите, задълбочаване на работата с медиите. В страни, където правителствата активно потискат инакомислието, неправителствените организации свеждат до минимум пряката ангажираност с администрацията и политическите партии и работата им включва наблюдение и оценка на правителствените дейности, обучителни дейности, изграждане на младежки капацитет, превод на литература и разнообразяване на учебните програми.

Въпреки големите предизвикателства, поставени в световен мащаб от пандемията, неправителствените организации посочват и положителни развития. Отчасти това е така, защото те са се приспособили към променящия се политически и икономически климат. Някои са се фокусирали върху кампании, обучение на студенти и активисти. Други продължават да правят задълбочени изследвания и да разпространяват работата си чрез медиите. Силно се увеличава ценността на коалициите и партньорствата за постигане на общи цели.

Авторите на изследването дават и конкретни препоръки към неправителствените организации:

  • Удачно е да се изграждат и да се участва в мрежи на неправителствени организации и активни граждани със споделени цели: Коалиции от местни, регионални и глобални организации могат да споделят ресурси и идеи, да се учат от успехите и провалите на другите и да изграждат силна общност, работеща за общи резултати.
  • Наложително е разнообразяване на източниците на финансиране и намиране на креативни методи за набиране на средства, като например абонамент за определени продукти и услуги, които все повече ще са от значение за неправителствените организации да продължат да вършат работата си, както и за смекчаване на опасенията относно влиянието от чужбина.
  • Задължително е публично да се  демонстрира независимостта на тези организации, за да се запази и подобри доверието от страна на обществото и администрацията. Финансовата прозрачност е задължителна, както и ясните и прозрачни политики относно редакционната и програмната независимост от дарителите.

 


[1] Виж тук: https://navigatingthroughturbulence.com/


Свързани публикации.